А след всичката буря от чуства дето ме бе обзела преди няколко дни просто се отърсиш от него! Почуствах се щастлива, свободна... А сега незнам на къде? Заради детето! Той много страда за това, че татко му не си е вкъщи! Един ужасен край сега ще се превърне в ужас без край! Заради детето.... това все съм си мислила, че не е правилно, че не трябва да е така! Утре никой няма да се обърне да ми благодари... Ама ето ме сега! Ужасно е! Незнам просто какво да направя! Незнам! В събота си идва!
Беше ми трудно когато си тръгна! Незнаех как ще продължа...
Свикнах сама, почуствах се силна, уверена...
И сега плача... за себе си този път!
Благодаря ви момичета, че ми бяхте упора тези месеци, не бих забравила силните думи на много от вас, които ми помогнаха да стъпа на земята и да повярвам в себе си!
Пожелавам ЛЮБОВ на всяка една от вас, онази истинската, изпепеляващата....
Бъдете здрави!