... защо отварям тази тема, напоследък мисля, че допускам не една, ами поредица от грешки, от които съзнавам, че до голяма степен вината е моя да се случат. Както вината, така и последствията обаче са си изцяло за мен...поне други хора не съм въвличала, но дори и да осъзнавам и признвам това, сякаш не мога да си простя. Странно е. Защото чуждите грешки и слабости прощавам с лека ръка и усмивка, а своите...разпънала съм се на кръст и в най-критичните моменти на самообвинения ми се иска да се махна, да се затрия някъде и никой да не ме вижда, защото се чувствам неудачник, провалила се, разочаровала близките си (а те никога не са показали такова нещо), но мойто болезнено чувство за достойнство или не знам какво ме кара да искам да избягам и да не гледам хората в очите...
Какво е това, как да простя на себе си и да се обикна такава каквато съм тук и сега.