При първоначалните ни разговори по въпроса за деца тя заявяваше, че ще има най-много едно дете. Веднага след като се събрахме тя искаше да намери професионална реализация, аз реших да я подкрепя в това търсене на работа (което не се оказа просто) и отложихме въпроса за правене на дете. Преминахме през няколко критични фази в брака на скарвания и сдобрявания, но оцеляхме - дори отпразнувахме 10-годишнина от сватбата. Сега и двамата сме добре поставени в професиите си, живеем прилично и осигурено, без (според мен) някакви особени проблеми извън ежедневието.
Не можем да се разберем, обаче, по един основен въпрос: Аз искам да си направим дете, но жена ми не иска. Всъщност, от известно време насам - след дълги убеждавания от моя страна с изтъкването на всякакви разумни аргументи - на думи тя потвърждава: "ще направя каквото искаш", но на практика не предприема нищо, изцяло е пасивна. Спонтанното зачеване вече трудно може да стане, но не по физиологически причини, а защото правенето на секс постепенно се разреди и наскоро съвсем спря (тя не иска!). Като алтернатива аз предлагах да се насочим към инсеминация, но тя отказва, защото смята, че това е доста болезнена и неприятна процедура. Целенасоченото правене на секс с цел забременяване не се получава, защото тя не се грижи да установи точния момент на овулация (напр. с редовно мерене на температурата), а дори при приблизително изчисление (на 13-я/14-я ден след менструация) в последния момент тя се захваща да върши нещо друго (напр. отива в магазина да пазарува), аз се изнервям от това, скарваме се и всичко отива по дяволите. Тя отказва и консултация с психолог или сексолог.
В безизходица съм. По различните интернет форуми навсякъде се коментира обратната ситуация, в която жената иска дете, а мъжът - не. Никъде не намерих моя казус, затова пиша по-подробно. Ако можете, драги форумци, помогнете.