Публикувана: 1 март 2009, 17:16 ч.
Последно мнение: 10 май 2009, 22:18 ч.

Тотална липса на бащата!?

6 499
54
1

1 март 2009, 17:16 ч.

Мнения: 157

Отварям тази тема, защото имам крещяща нужда от нея... Искам да знам как се справяте, когато БНД го няма никакъв (АМА никакъв)! Какво казвате на детето? Как обяснявате липсата му? С две думи - синът ми става този месец на 6. Никога не е виждал баща си, защото се разведохме, когато беше бебе. А БНД си има ново семейство, ново дете и в общи линии тотално е забравил за съществуването на първото си дете. Но виждам, че липсата на татко малко или много тормози сина ми. Моля ви помогнете ми- кое е най-ПРАВИЛНОТО обяснение. Искам детето ми да расте здраво и щастливо, а не да плаща за моите грешки.
Благодаря bouquet

# 1 1 март 2009, 17:39 ч.

София
Мнения: 16 033

Казала съм истината. Дъщеря ми никога не е изпитвала нужда от баща, няма как да и липсва нещо, което не познава. Това са нейни думи. Имаше щастливо семейство от баба, дядо и майка. Нямаше скандали, нямаше интриги. Предпочела съм този живот за да не се намесва някакъв и да я раздвоява. После баба и дядо починаха, но тя си намери баща - разбира се със мъжа ми.
Търсете си новия татко, не оставай сама, защото детето ще порасне.

# 2 2 март 2009, 08:36 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: Déjà vu в нд, 01 мар 2009, 17:16

С две думи - синът ми става този месец на 6. Никога не е виждал баща си, защото се разведохме, когато беше бебе. А БНД си има ново семейство, ново дете и в общи линии тотално е забравил за съществуването на първото си дете.

БНД в друга държава ли е или в друг град? По каква причина не е виждал детето си?

Хубаво би било, ако като при Aisha си създала един уютен малък свят за теб, детето и твоите близки. Колкото повече детето расте, толкова повече този свят се разширява, но мястото на бащата ще е празна дупка и винаги ще се усеща някаква липса, някакъв недостиг, малък или голям... според мен е неминуемо и всъщност положително... Представи си някое дете, което да живее без майка и да не усеща липсата й - това е доста притеснително, нали? Осъзнаването на липсата е вид гаранция, че след много години детето ще има шанс да създаде пълноценно семейство и ще осъзнава мястото си в него, а не цял живот да се чуди: за какво всъщност служат бащите, след като майка му се е оправяла така добре и без мъж. Иначе Aisha е права, търсете новия си татко, само че аз ще препоръчам това по друга причина - детето има нужда да вижда действащ модел на пълно семейство, за да се учи на най-важните неща в живота си...

# 3 2 март 2009, 09:26 ч.

Мнения: 157

БНД не е в друга държава. Не е и в друг град. Просто София му позволява да остане анонимен. Не мога да влезна в главата му, за да знам защо не иска да вижда сина си. А колко пъти съм се опитвала да разбера.
А относно търсенето на нов татко. Вече пет години съм сама, просто не съм имала късмет да открия нов човек до себе си. Надявам се най-искрено, че това няма да продължи още много дълго.

# 4 2 март 2009, 09:59 ч.

София
Мнения: 16 033

Насила хубост не става. По-добре да не контактуват, отколкото детето да има напразни очаквания. Била съм свидетел как мои приятелчета чакат разведения татко да дойде да ги изведе, а той дори по тел. не звъни за да излъже, че е болен. Или пък да го води при роднините си и там да му пълнят главата с глупости против майката. Ако имате близък мъж - дядо, вуйчо, братовчед може детето да се среща с него по-често за да има и мъжко поведение пред себе си.
А за търсенето - със скъпия 5 г. си бяхме колеги, обща компания, возеше ни понякога с таксито.
И накрая една вечер бяхме заедно на гости и заяви - викам такси, вземам си жената и детето и си отивам у нас. Така, че не се знае от къде ще се случи.

# 5 2 март 2009, 18:24 ч.

Мнения: 1 640

Цитат на: Aisha в пн, 02 мар 2009, 09:59

А за търсенето - със скъпия 5 г. си бяхме колеги, обща компания, возеше ни понякога с таксито.
И накрая една вечер бяхме заедно на гости и заяви - викам такси, вземам си жената и детето и си отивам у нас. Така, че не се знае от къде ще се случи.

Мило ми стана, като прочетох,браво на човека!

# 6 4 март 2009, 21:32 ч.

Мнения: 256

Цитат на: Déjà vu в нд, 01 мар 2009, 17:16

Искам детето ми да расте здраво и щастливо, а не да плаща за моите грешки.
Благодаря bouquet

Не, не, не така, не мисли, че е било грешка! Hug

Кураж!

# 7 4 март 2009, 22:03 ч.

Кажи му истината,такава каквато е.Детето е достатъ4но голямо.
А ти както си писала в поста си от утре Ще бъда,не от утре мила ,бъди днес ,сега.Радвай се на всеки миг от живота,подари на детето си Щастие и радост,не мисли за това което е минало и не може да се върне,мисли за това което те о4аква в бъдеЩе.
Горе главата и УСПЕХ.

# 8 5 март 2009, 16:34 ч.

Мнения: 165

Цитат на: Déjà vu в нд, 01 мар 2009, 17:16

Не казвай, че грешката е твоя. Ами бащата къде е? Как детето би разбрало това? Че резултата от грешката е то...

# 9 5 март 2009, 23:48 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Отговарям ти като дете на разведени родители. Най-доброто, което можеш да направиш, е да казваш истината. Но не с онзи извинителен тон "Извинявай, прее**х те, само с майка си", а истината, такава каквато е. Без обвинения. Аз сега напълно осъзнавам правото на майка си да живее пълноценно, да е щастлива, че и тя е човек и има право на същото, за което и аз се боря. И след като ЗНАМ, че нашите (майка и родителите й) правеха всичко по силите си да съм щастлива, дори не съм се замисляла за баща си. Виждах го, и когато пораснах достатъчно сама осъзнах защо майка го е разкарала. И й го казах. Не ми е липсвал баща, дядо ми беше по-добър баща от родния. Така че спокойно, и САМО истината - детето е твое, ще те разбере, и ще те обича, каквото и да си мислиш bouquet

# 10 7 март 2009, 18:16 ч.

Мнения: 1 023

моят син е на 3 години.
знае 4е има баща, но няма татко (защото той не живее с нас), а някой ден може да си избере, който си иска за татко. ако иска.
и е спокоен.
има си дядо, вуй4о, дядо вуй4о, бате вуй4о и стар дядо.
и още един куп батковци и 4и4овци на работното ми място.
няма липса, защото не познава и никога не е виждал.
полу4ава пове4е внимание, отколкото му е необходимо, расте щастлив, освободен и доволен.
няма драма, няма сълзи, няма тръшакане.

# 11 9 март 2009, 18:57 ч.

Мнения: 2

az imam da6terq po4ti na tri meseca.mariq o6te e malka no mnogo pati sam se 4udela kak kogato porasne 6te i kaja 4e nqma ba6ta.ba6ta i me izostavi o6te kato razbra 4e sam bremenna.mojete li da mi dadete savet.sega si jiveem s neq pri maika mi i ba6ta mi neinite baab i dqdo tq e 6tastliva tuk.i tq 6te si ima samo maika baba i dqdo i edna lelq.

# 12 9 март 2009, 19:37 ч.

Мнения: 2 723

Първо дъщеря ти има баща.
Второ имаш мноооооого време докато дойде момента да отговаряш.
Хич не се трови сега.
Синът ми започна да пита някъде след втората си година.
До тогава може и да и намериш баща Mr. Green

Иначе казваш истината.
Всички деца си имат татко, твоят не живее с нас.
Ако баща и идва да я вижда ще е по-лесно за обяснение, но ако не идва, тя няма и да страда, защото няма да и липсва.
Моят син знае, че има тати, който живее в друга къща, но не идва да го вижда, защото има много работа.
Не страда, зашото не го помни.

# 13 9 март 2009, 21:12 ч.

Мнения: 157

Никси, мислиш ли наистина, че обяснението "не идва да те вижда, защото има много работа" е най-доброто. Всъщност не задавам този въпрос към теб, а към себе си, защото все още търся най-правилният отговор. И аз не знам. Моето дете също знае, че има татко, който живее в друга къща, но все още не знам какво ще му отговоря, ако ме попита защо не идва да ме вижда.... От време на време се ядосван на това говедо БНД, че може да живее така, сякаш няма дете. От време на време се благодаря, че не му разбърква главата....

Моят син например развива хипотезата, "аз нямам татко, защото мама и татко са се скарали, още когато съм бил малко бебе". И го казва без никаква драма... Не знам за добро или зло. Това е.

# 14 10 март 2009, 05:52 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Déjà vu в пн, 09 мар 2009, 21:12

Никси, мислиш ли

Ами не, не мисля, но той беше на 2 години, какво да му обясня, така че да ме разбере.
И той е питал 2 пъти, като му казах едно и също, без да драматизирам излишно той спря.
Пита ме къде живее тати. Казах му, че някой ден ще идем да видим къщата му.
Той почна да ме пита какво има там, има ли играчки, има ли бебе Mr. Green

Като разбра, че бебе имаме само ние и няма играчки, каза, че не иска да гледа на татко си къщата.
И това беше есента, от тогава не е питал.
Знае, че някои деца имат семейство, което се състаи от мама и тати и дете, щото нали вижда татковците като взимат приятелите му от градината.
Но знае и, че има семейства, които се състоят от мама и бебе и дете. И това го устройва.
Има си и баба и дядо, където ходи всеки уикенд, така че е едно съвсем нормално хлапе. Само дето ще ми е трудно когато започне да пита защо децата имат две баби и двама дядовци, а той има само един комплект... ама това по-натам ще дойде.

Моят казва "Моят татко живее в друга къща", но това съм го чувала май веднъж или два пъти, а и никой не го пита де.

Препоръчани теми

Дали може да се нарече баща?

Нито бащата нито бабата позвъниха за 1-я учебен ден

БНД

Заяви ми, че щял да се откаже от децата

Причина:

Причина: