Безотговорни родители!

  • 5 434
  • 51
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 111
Ще се радвам ако мога да помогна по някакъв начин. Самата истина е, че за едно дете, което сериозно е решило да преследва образователна цел - дори и без родителски интерес - мисията е напълно възможна. Това е така, защото а) за университетите зад граница от маркетингова гледна точка Интернет е основният канал за набиране на потенциални студенти. Съответно сайтовете им изобилстват от подробна информация, организират се чат сесии, Скайп колове и какво ли не, тоест човек може да намери всичко, което го интересува много детайлно обяснено. И б) Съществува изобилие от онлайн ресурси за самата подготовка на кандидатстване. Като се започне от ресурсите на самите университети и се мине през авторитетните уебсайтове, блогове, влогове и тюториъли, където в стъпки се обяснява как да си организираш ученето, кандидатстването, как да се готвиш за изпитите, за представянето на интервюто и др.
Така че - има ли желание, има и начин. Това, на което искам да обърна внимание на автора е когато се спре на специалност и университет много внимателно да проучи как стои въпросът с акредитацията на въпросната специалност в конкретното учебно заведение, защото подводни камъни има много, включително и на по-високите образователни етажи като MBA например.

# 46
  • Мнения: 336
Чак пък безотговорни родители. Просто нещата се промениха много за последните 20 г. Родителите редовно ми вадеха душата на тема успех и амбиции и на 16 ме изпратиха в чужбина с идеята там да си остана, но издържах само 12 г., въпреки че при първа възможност пак ще замина, тъй като в България отдавна няма бъдеще. Сега родителите от най-ранна детска възраст купуват смартфони и таблети и оставят децата да се оправят. Така че от моя гледна точка си щастлив, че не ти пилят на главата как да се реализираш. Иначе подозирам, че няма комуникация с родителите ти и на други нива, което обяснява и учебната драма. Виж дали могат да те подкрепят поне финансово за чужбина. Иначе е несериозно чак в 11 клас да си налягаш парцалите да учиш език. Аз 14 г. го учих езика и пак не го знаех перфектно, а последните 10 г. почти не го ползвам и ме хваща яд за погубеното познание.

В резюме от личен опит за чужбина трябват език и дупе и кинти поне за първите година-две, докато се устроиш и си намериш почасова работа, която да не ти пречи на учебния процес.

Образованието в чужбина е доста различно от българското, но и двете системи мисля позападнаха през последните 20 г. Съучениците ми от България се видяха в чудо първи курс, докато аз си карах по инерция до втори курс със знанията придобити в лицея

# 47
  • Мнения: 70
Трябва да знаеш какво точно искаш да учиш според интересите ти и с какво искаш да се занимаваш. След това да избереш университет и да проучиш как стоят нещата. Родителите са ти дали абсолютна свобода,за която ти би трябвало да се радваш. Не ми звучи като да са хора,които биха те спрели да се развиваш,за това вземи решение,сподели го с родителите ти  и поеми по  своя път. Simple Smile

# 48
  • Мнения: 19 527
Не ми харесва как си озаглавил темата. Това, че не те питат всеки ден какво си решил и не са наясно с матурите не значи, че са безотговорни. Предполагам са ти осигурили подслон, храна, образование до този момент. Може да си имат и някакви други грижи. Но трябва да говорите, най-малкото защото образованието в чужбина изисква доста голям финансов ресурс от страна на родители и близки и ако не могат да си го позволят ти трябва да си наясно с положението. Аз като родител съм в другата крайност и да ти кажа няма много полза за детето и ако всичко се върши вместо него.

# 49
  • Мнения: 1 119
Изключително неприятно е да не виждаш заинтересованост от твоите родители. Не го приемай толкова лично. Сигурна съм, че си момче с амбиции и качества.
Избери подходящото образование, подходящата страна и ти пожелавам успех!
За съжаление, щом досега не са проявили интерес, едва ли скоро ще го направят.

# 50
  • Мнения: 3 186
При Ник от другата тема не само родители, но дори и пастрокът е твърде загрижен за бъдещето на детето.

Хайде да не се просълзяваме по такива въпроси и да не се лигавим повече. Гладните деца по света са все още повече от разлигавените.

# 51
  • София
  • Мнения: 17 595

Абе ти хубаво си се насочил, а към финансиране на приключението насочил ли си се?
Щото едно е да те издържат тук (особено пък, ако не са особено уверени в постоянността ти), друго - в чужбина...
И още нещо: ако ти самия беше наясно какво искаш и какво можеш (умееш, разбираш), нямаше да се налага в 11 клас да те питат накъде се насочваш. Ако си свирел от 4 годишен, на 18 едва ли тепърва би се насочил към география. Ако си се интересувал от биология от прогимназията, ходел си по олимпиади и си се обзавел с всевъзможни атласи едва ли тепърва в 11 клас би се захванал с хореография. И т.н.. Фактът, че и досега не знаят към какво би имал интерес като цяло говори за простия факт, че особен интерес не си проявявал към нищо. Това не е лошо - нормално е. Обикновено. Обичайно. Но категорично не е достатъчна причина за хора, вече превалили пика на силите си, или пика на кариерите, или пика на предполагаемите доходи, да тръгнат да теглят заеми, понеже отрочето му се разхожда да види свят. Нормалното, обичайно, средно, е да се насочиш към нещо близко, при което издръжката не би била чувствително различна от това, което им струваш в момента.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт