Аз пък никога не съм предполагала, че ще бъда многодетен родител.Лекарите ми даваха шанс най много за едно, а и аз нямах особено желание за бебета на младини(нямаше на кой да разчитам ако ги направя млада), та си бяха в синхрон нещата но сега си мисля, че всичко е съдба.Според мен по-голяма разлика между децата и по-лесно се гледат.От гледна точка на проф развитие е убийствено след 8-10 години пак да се върнеш във филма с три -четири и години боледуване на детето и т.н но малката разлика е много натоварваща за майката.Може би, че си играят заедно, но доде започнат да си играят минават три години и разбира се ако си на майчинство, че не ти се прекъсва, защото не е ясно след 8 години как ще си финансово, здравословни за ново дете.Според мен това са много лични неща и всеки трябва да си прецени сам положението
- Публикувана: 12 ян. 2020, 12:08 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2021, 21:23 ч.
МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71
Аз бях най-нервна и нетърпелива с първото, а с третото съм най-търпелива, а то е най-големият дивак. Някак вече познавам детската душа, по-лесно ми е да ги разбирам и "да им влизам в положение". На моменти и аз съм много изтощена и също съм си задавала въпроса защо си го причиних, въпреки че са с голяма разлика (на 15, 10 и 3), но съм щастлива, че взехме такова решение.
и аз съм най-спокойна с номер 3. Вече и с останалите номера. То си трябва да се натрупа житейски и родителски опит.
Аз всеки ден им казвам колко съм щастлива, че са част от моето семейство. И най-малкият така се въодушевил, че разправя как казал на щъркела тоочно у нас да го остави
Как да не ги обичаш
Аз всеки ден им казвам колко съм щастлива, че са част от моето семейство. И най-малкият така се въодушевил, че разправя как казал на щъркела тоочно у нас да го остави
Как да не ги обичаш 
И аз съм все по-спокойна, оцеляване иначе няма. С повече деца си и осъзнал, че за някои неща няма смисъл да викаш, да се караш, а просто си идват с времето. Представям си какво си мислят хората като съм с пет, последните две породени, но съм толкова щастлива всеки ден и толкова си ги обичам, че това ми дава сили да се мотивирам и организирам 
Моите са на 14 години каката, на 6 и половина баткото и на 10 месеца бебешока. Добре ми е на мен с тази разлика 😁 Каката много помага, баткото много слуша а малкото много дивее🙃
На моменти все едно ми е пъро дете, много е палав😬🥴 Обичам си ги много, те са ми целия свят, след мъжо де 😂 Напоследък започнах да си мисля.... Каката след 4-5 години ще ни напусне (ако не и по-рано) ох... Къса ми се сърцето ❤️
Да са ни живи и здрави и да им се сбъдват мечтите.
На моменти все едно ми е пъро дете, много е палав😬🥴 Обичам си ги много, те са ми целия свят, след мъжо де 😂 Напоследък започнах да си мисля.... Каката след 4-5 години ще ни напусне (ако не и по-рано) ох... Къса ми се сърцето ❤️
Да са ни живи и здрави и да им се сбъдват мечтите.
И аз си мисля, че е шега със снахата, но истината е, че като си направят семейства момчетата вече си гледат жената, децата и майката неизбежно ще ф на втори план, което и е нормално според мен За момиченцата от личен опит е по друг начин.
ейй, шегувам се. Аз не съм някаква зла праисторическа майка, която ще стане още по-зла свекърва. Осъзнавам, че децата ми порастват и в един момент ще се отделят, и ще си свият свое гнезденце. Е, няма как да не го мисля отсега изобщо. Все пак, последните 15 години от живота ми сме били всекидневно под един покрив. Но в никой случай не искам децата ми да са зависими от мен, или залепени за полата ми.
X
Реклама