Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

Охраната няма да допусне мъртво или въобще пиян човек в съда...


Минималната издръжка се вдига с увеличаването на МРЗ, но не автоматично. Трябва да се води ново дело.

AIDA_N, имах предвид, че човекът е 24 часа в денонощието пиян и дори да тръгна да го съдя, той няма и да разбере, камоли пък да се яви в съда.

Ами ако иска. Делото ще се разгледа без него.

Здравейте,
Отдавна не съм писала. Да припомня за себе си- отглеждам сама децата си - две момчета на 7 и 4 и половина. От различни бащи са. Като първия въобще не присъства в живота ни от бебешка възраст на детето. Втория е активен. Тук идва и въпроса ми в момента. Той и семейството м, като цяло приемат и първото дете, вдимат го за някой уикенд и тн. Но идва един тънък момент, в който сега просто е пълен хаус. Според мен точно в тази възраст - 4-5г е доста трудно при раздяла, доста по- неразбираемо- защо се случва, - доста - по емоционално. Та това което попринцип правим е аз Не отказавм виждане на бащата и детето, но имаме доста доста различни радбирания за възпитанието като цяло и усещам, че това започва да ме напряга адски много. Ето пример- взе го миналия петък- седя там до понеделник- закарал го е на детска- вечерта го взе от детска- вчера. демек аз съм го виждала сумарно 2 часа за 4 дни- Сега ми звънни да го вземел четвъртък и петък, зашото събота и неделя е на работа.. Първо че не ми харесва нон стоп да дели братята, второ не мисля че всеки път аз трябва да се съобрадявам с това - кога той е на работа. Трето - лигавщината, това че детето там е на пиедестал и думата му е закон- а при мен е точно обратоно идва момента в който той идвайки при мен - реве, защото аз съм му се била карала или просто защото има задължения и то елементарни... Снощи ми двънни бащата и казва ела го вземи ти в 19ч.. казавм нямам как.. докарай го- реално живеем на 10 минути с кола.. и той казва - детето иска ти да го вземеш иначе се разстройва.... смисълл--- детето командва ???? Не знам питайте ако нещо не е ясно, честно не знам как да постъпя.. или пък аз нещо съм врътнала....

Съгласна съм с всичко което написа, с изключение на частта, че дели братята. Той не е длъжен да взима и двете деца.

Аз съм абсолютно съгласна, че не е длъжен не го и изисквам. Но не идва ли всъщност спокойствието на детето точно в момента от една нормална рутина ? Правил е няколко пъти е така да дойде вечер да го вземе просто така или сутрин да го закара на детска просто защото е решил. Еми няма такъв рев … обръсва го това.. и сега не знам точно как да постъпя..

Освен да говориш. Да го помолиш да те предупреждава за да подготвиш  и двете деца, че ще се разделят за ден два.

Проблема е, че говоря нон стоп- ние не живеем заен.дно повече от година.
Наистина не знам..

Единственото, което е хубаво да се направи е да се уговорите предварително за целия месец, в кои дни ще ходи при баща си. Така детето ще се успокои. А, това, че при баща му е на пиедестал, не е лошо. По-добре от това, да го неглижира. Другото дете и то ще свикне, няма как.

Понеже съм в подобна ситуация (но с едно дете от един мъж, логично ), мога да Ви разбера. Според мен нямаме полезен ход специално за угаждането на детето и изпълнението на всичките му капризи. Аз говоря непрекъснато, но според мен, така той се опитва от една страна да си купува любовта на детето и от друга, да ми прави напук. Ето пример. Детето е на 6 години. Аз забранявам всякакви електронни устройства. Бащата обаче, не само че позволява, но дори и му дава свои стари телефонни апарати, а сега му е обещал даже таблет. Е, как да се боря?!? Говоря, дори викам, уж се съгласява и след това пак същото. Просто различна ценностна система. Но както казва една моя позната: "Тези неща се гледат преди, не след".

И при нас ситуация е подобна. Наистина няма полезен ход, ако таткото не прояви чувство за отговорност и здрав разум.
В нашата ситуация се наблюдава известно подобрение откакто БНД се сдоби с нова жена, която също е гледала детето си без мъж до себе си. Детето й вече е пълнолетно. Тя изглежда доста читава и ми се струва, че се намесва с адекватни съвети , които дава на БНД, а той ги следва и откакто е с нея подобри доста комуникацията си с детето , включително е по-отворен към моите методи за дисциплина и възпитание. Все още има изцепки и може би винаги ще ги има, но се усеща напредък .

Бащата на децата ми преди няколко дни ме ангажира с терзанията си, че е осъзнал, че за твърде малко пари ми е продал неговата 1/2 част от семейното жилище. Ами на който и да споделил, казвали му че бил луд.
Първо с какъв акъл се обяснява?! Или това е синдрома на прецакания който търси съчувствие, за да се онеправдае.
Дали е така извадено от контекста, ама надали би споделил, че ме заплашваше, че ще продаде неговата част от имота на трети лица.
Единствено му припомних, че решението за продажба беше негово, сумата и срока за сделка също. Всички условия, придружени с ултиматуми и заплахи, разбира се.

Ооо, това с хленченето и жалването пред този и онзи също ми е страшно познато. И да, никога не се споменава за неговите издевателства над мен и/ или в отговор на какво негово поведение аз съм казала или направила нещо.

В началото на раздялата ни БНД беше говорил зад гърба ми някакви неща за мен, явно доста гадни, защото доста хора от общите ни приятели се отдръпнаха от мен без дори да са поискали моята гледна точка. Аз така и не разбрах какво е говорил. Той си призна, че са били лъжи, породени от емоцията му след раздялата ( аз инициирах раздялата), но не пожела да ми каже какво точно е казвал.
Всъщност ми е направил услуга без да иска, защото до мен останаха истинските ми приятели. Другите очевидно не са били такива.

Привет на всички, присъединявам се и аз към клуба на самотния родител. На 32г и съм мама на една прекрасна 3годишна принцеса, която ме умопобърква😂 Щастливо разведена съм от цял месец, а иначе разделени от година. Ще се радвам да се запозная с хора в сходна ситуация като моята понеже около мен всички са "щастливо" женени, обвързани и понякога усещам, че не се вписвам особено много. Таа накратко това е☺️