На море в Гърция 2022 - IV

Здравейте,
Имаме чуденка - за Амулиани кой път да изберем от Серес през Солун за Амулиани, през Аспровалта или има някакъв път, който изглежда най пряк през планината?
Моля да се изкажат запизнатите! 😉

Ние сме минавали през планината, От Ставрос до Йериос ако не се лъжа. Малко е завойчета, ама е зелено и красиво.

През Ставрос е пътят, не е лош. Зеленко 😊

В същата дилема бях и аз и минах през Ставрос,завоите не са проблем

Корфу, последен обяд преди полета ни. Точно до пистата са заведенията.

Не, за съжаление няма сила, която да накара моите да се катерят в горещината за гледка, но за сметка на това накараха баща си да кара по коларския път до Приюта за стари и болни магарета, ако не го знаете сега ще ви го покажа!

Sprinkles,
с трепет чакам разказ и повече снимки за Гавдос. За колко време бяхте?

Много хубави снимки от всички!

Здравейте! Някой знае ли какво е положението в района на Ираклица, Парамос и околността след катастрофата на самолета? Има ли миризми или нещо друго притеснително във въздуха?

Малко материал за Икария от мен - островът на модерните хипита и стопаджиите, буквално.
Първо, беше си любов от пръв поглед. След голия и мръсен Миконос по линията, Икария ми се стори направо като оазис. Това със сигурност не е островът, на който да разходиш шармантните си тоалети по вечеря. Не е и да е съвсем диво и нетуристическо, но като цяло туристопотокът е концентриран в определени точки, балансът и спокойствието на острова са все още ненарушени.
Местните са спокойни и усмихнати. Тези, живеещи по-далеч от бреговете са и мъничко срамежливи по един много симпатичен начин. От чуждестранните туристи най-многобройни сякаш бяха французите и германците, но на два пъти засичахме и българска реч.
Най-предпочитаният плаж от северозападната страна на острова определено е Месакти, останалите ги видяхме направо пусти, но пък Месакти е толкова голям, че трудно би могъл да се пренасели. Между Евдилос и него има поне още 4-5 плажа. На снимките в скрития текст плажът с най-много хора е именно Месакти, като това беше и максимумът хора, които видяхме на него за престоя си. Имало е Панагирия предишния ден, което предполагам е причината за повечето хора. Панагирия е традиционен селски събор, на който почитат определен светец (на селото), хапват, пийват и танцуват до ранни зори. Не улучихме нито един. Датите и местата за провеждане на Панагирия могат да се проверят ето тук:
http://www.island-ikaria.com/activities/Ikarian-Panagiria
Пътувайки към Каргинагри, животът почти изчезва. Тук-таме по някое малко населено място, планина, бурно море, скалисти брегове и един волен фазан.
Правилото да не се използва GPS си важи с пълна сила. Главният път от двете страни на острова си е съвсем приличен и даже на места кипи работна дейност по него, но се пътува бавно и внимателно, заради завоите и завидното спокойствие на шофьорите в отсрещното.
Пътят от север към юг води през стари, потънали в зеленина селца като Акаматра и Стели, които са всъщност представители на автентична Икария от времето, когато хората са предпочитали да живеят в планината, за да избегнат пиратските набези. И ако миленка_д е впечатлена от зарязаните коли по пътя, то аз искрено се впечетлих от все още движещите се такива, без светлини, номера и други съставни части.
Разбирам напълно какво има предвид Deviant Art за Агиос Кирикос. Евдилос е в пъти по-спокоен, подреден, дори фотогичен, докато Агиос Кирикос е някак си хаотичен и по-неприветлив. Южната част на острова обаче си има своите предимства, извън местата на по-активен човекопоток като Агиос Кирикос и Терма. Във ветровития период, в който бяхме, дори когато на плажовете духаше до откат, водата беше спокойна, докато на юг вълните достигаха океански величини. Плажовете на юг са по-труднодостъпни и изискват стабилна кола или ходене. По-каменисти са, водата е по-студена, съответно са и по-недолюбвани от масовия турист.
Храната по заведенията е по-евтина и вкусна в сравнение с храната в Сирос, от където дойдохме. Локалните бири се оказаха повече от една, освен Wings, има и Ikariotissa (няколко вида), като втората ми е абсолютен фаворит.
Вкусни ястия от телешко и козе ядохме в Paschalia и Baido (Арменистис). Една вечер попаднахме по грешка в Karimalis Winery & Farmhouse Restaurant, близо до манастир Теоктистис, търсейки "много бедно, но вкусно място", препоръчано от хазяина ни. Изключително комерсиално място, лансиращо аресивно суперекобиочистата храна и вино, и тайните на дълголетието. Иначе приятно място, храна и вино, много старателни домакини (твърде ухажващи за моя вкус). До таверната има винарна, предлагаща обиколки и дегустация, вкарват те и в таверната да видиш как си приготвят храната от собствени продукти, но активното рекламиране на сините зони и достойнствата на консумираното там на мен ми дойдоха в повече. Както и предполагах, собствениците се оказаха от Атина.
миленка_д, това усмихнато девойче с черната тениска е Тея от едноименната таверна, която препоръча в Нас. Нямаше козе с лимонов сос, но пък козето им във вино беше фантастично.Deviant Art, Kialaris наистина е Мястото, където да хапнеш прясна риба на острова и много екзотично преживяване. Вътрешната част на таверната прилича на стара столова пред разпад, в единия й край баба чисти улова, а от другия й зорко я следи достолепна котка. Изчистената вече риба "пресича" улицата пред таверната към барбекюто, после се връща обратно в изпечен вид.Благодаря за препоръките!
Единственото ми разочарование беше бурното море от северната страна, където бяхме отседнали. И на Сирос духаше през цялото време, морето далеч не беше тепсия, но плуването беше възможно. Хазяинът ни каза, че това е изключителна рядкост и обикновено такива периоди траят по не повече от два дена. Иначе температурата на водата беше чудесна.
Не успяхме да улучим и нито една Панагирия през престоя ни.
Въпреки това, не съжалявам и грам за избора си, починах си наистина пълноценно и бих повторила Икария без колебание.
Снимки: Евдилос, Арменистис, Нас, Месакти, Ливади, манастир Теоктистис, Агиос Кирикос, Терма, Сейхелес, Рахес, някъде по пътя

Някой има ли впечатления от плажа на Орфинио? Казаха ми, че имало много камъни във  водата.

молец, чудесен разказ и снимки! Върна ме назад към хубавите ми спомени. Искрено се радвам, че островът си е спечелил място в сърцето ти.
Колкото до колите и ние видяхме достолепни автомобили без номера и пред разпад, но движещи се уверено по пътищата. Изглеждаха произведени 70-80-те години на миналия век. Дори имаше една Лада - не знам как беше стигнала дотам.

молец,
Репортажите ти от "онази, друга" Гърция са удоволствие за всички сетива!
Още помня разказа за Итака през твоите очи.
Хубава почивка и в очакване на новите серии

молец, супер снимки

Радвам се, че в Kialaris ви е харесало и не са развалили качеството. Икария на снимките е точно такава, каквато и аз си я спомням - една лежерност и спокойствие ме обзема като ги гледам

Ние като бяхме там също имаше много французи, особено млади. Един ден дори качихме на стоп две девойки, който вървяха пеша по едни баири във вътрешността и вече бяха силно поизгорели и дехидратирани (на няколко пъти в Гърция ни се е случвало да "спасяваме" такива туристи, тръгнали пеша в жегите без шапки и вода, но това е една друга тема). Докато бяха в колата се разговорихме и ги питахме, как така точно Икария са избрали две студентки от Лил. Казаха, че във Франция островът бил рекламиран като гръцкият остров с най-хубавите плажове за нелегално къмпингуване

Evti, има камъни в началото около метър във водата. Иначе има страхотни бийч барове с хубави мебели, шатри, легла, добре е оборудван.

Нямало нищо притеснително. Има съобщения по гръцките медии, че замерванията не показват отклонения от нормите.