Как се решихте на второ дете?

Имам две момчета - на 16 и почти 10.
Не ми е било трудно с първото, не спеше добре, но това беше единственият "проблем", много лесно за гледане дете беше. Финансите обаче не бяха в излишък, бяхме на квартира, после купихме жилище и се наложи да го ремонтираме докато живеем в него. Имахме планове и желание за второ дете, но някога си, в бъдещето ...
Малкият се "получи" изненадващо и неочаквано, но сега и двамата бихме казали, че е най-хубавият подарък. Доста повече усилия изискваше докато беше малък, но не съжаляваме и за момент. Мисля, че не бихме се решили иначе, всичко свързано с бременност и гледане на бебе ми се струваше много сложно, не исках да се връщам назад при вече пораснало дете.
Та моето мнение е, че колкото по-голямо е първото дете, толкова по-трудно се решават родителите да пробват за второ.

Чувала съм го това, но около мен напоследък повечето хора решават да има по-голяма разлика между децата. А тези, които бързат с второто и искат порододени, най-често го правят,заради ДГ. Не звучи добре, но е факт.

Аз за себе си бях готова веднага веднагически за второ. Даже се и пробвахме. Но реалността ни (финансовата основно) за момента не позволява да родя веднага второ дете. Тъй като с брат ми имаме 6 години разлика и не сме особено близки, исках при моите деца да е различно. Същевременно си давам сметка, че породените изобщо не са за мен. 😀 Та сме си стиснали ръцете с мъжо, да изчакаме известно време за едно прилично майчинство през първата година и да си действаме. От другата страна и детето ще е малко по-самостоятелно и така няма да изперколясам с два тодлъра едновременно.
Много ми е приятно да ви чета, мотивирате ме.

Детето ви е още малко. Щом няма кой да ви помага, може да изчакате още малко да порасне (примерно да тръгне в 1-ви клас на училище) и чак тогава да мислите за второ дете. Особено, ако сте по-младички. Не е задължително децата да се раждат едно след друго. Знам колко е трудно, ние със съпруга ми сами си гледаме децата. Но при нашите деца разликата е 7 години и със сигурност ни е било по-лесно, отколкото ако бяха с 3 - 4 години разлика.

Относно въпроса - никога не съм искала повече от едно дете. Винаги съм си мечтала да имам едно момченце, русо със сини очи и такова си имах. Но се омъжих втори път, а втория ми съпруг нямаше деца, така че просто нямаше как. Големият скоро ще стане на 16, със съпруга ми имаме дъщеря, която е на 9 г. Не беше лесно, но пък съпруга ми страшно много ми помагаше и заедно се справихме. Сега вече е много, много по-лесно. Та съветът ми е просто да изчакате, щом усещате, че искате още деца. Лично аз, с раждането на дъщеря ми, усетих дома и семейството ни някак по-пълни и завършени. И куче си взехме, та съвсем да завършим картинката, а отскоро и котка имаме .

Първият син родих на почти 22, вторият на 30. Единственото, което ме държеше да се върна в гадният бебешки период(да за мен това е абсолютен кошмар,колкото и егоистично да е) беше че питах 2те баби “Ще гледате ли още едно внуче?”. Имам късметът да имам голяма подкрепа от жизнени и всеотдайни хора около мен. В момента на 36 г бебе е моят кошмар и с мъжа ми се шегуваме на тази тема. Това беше.
Искрено съжалявам хора с деца с малка разлика, които отреждат без подкрепа на баби. Казвам го от опит на 2 мои приятелки, това не е живот , знам че са жертви….След 4-5 годишна възраст децата стават по-осъзнати и може би това е разумна разлика, ако се планира

Винаги съм искала най-малко две деца с малка разлика. Моята разлика със сестрите ми е доста голяма. С едната 7г. с другата 16г.
Родих дъщеря си малка, на 18г. (планирано бебе е) Като бебе, беше мечта. само спеше и ядеше. Ни колики усетих, ни зъби, нищо, докато не порасна и не стана на 2-3г, е тогава вече не се спираше. Помощ почти не съм имала. Дълги години не давах и дума и лаф да се издума за второ. Докато не отидохме на гости в приятелско семейство с бебче на 4м. Боже това бебе беше кукличка с една руса косичка и огромни сини очи. Влюбих се и веднага ми се обади биологичният часовник, "Искам второ". Каката беше на почти 7г. Забременях след няколко месеца опити. Разликата им е 8г и 4м. Няма такава любов между тях двамата. Дъщеря ми безумно обича брат си, по нейни думи една сбъдната мечта, както и синът ми обича кака си.
Никога не съм съжалявала, че родих второ дете, макар че, както каза някой по горе, той ни стопи лагерите. Рев и неспане в бебешкият период и боледуване в детският период( с астма е). Ако той ни беше първо дете може би нямаше да се навия за второ. Сега са на 24г и почти на 16г. съжалявам само, че чаках толкова години докато се навия да бременея втори път.
п.п След второто много по бързо се навих на трето, но набързо ме отрязаха.

Не мисля, че всички хора с деца с малка разлика са за съжаление. Всичко е много индивидуално. Много зависи и от нагласата на родителите (дали се чувстват ощетени по някакъв начин от към свобода) и от характера на децата. Ние си ги гледаме сами. Много рядко, веднъж-два пъти в годината да ги оставим на бабата за максимум 2-3 часа.

Моите са с разлика две години. Нарочно исках малка разлика, за да са на един акъл и да си ги отглеждам едновременно. Щяха да са и с по-малка разлика, ако не бях раждала секцио. Да, не е лесно, но никога не съм се чувствала като жертва. Трудно е, но не и тежко. Първите три месеца с първото бебе ми бяха най-трудни. А беше само едно. След това нещата си влязоха в релси. А второ бебе го отгледах покрай първото. Че и трето поисках. Но вече третото го исках с малко по-голяма разлика (3-4 години с второто), защото вече не бях сигурна, че ще се справя сама с три малки деца. Е, по стечение на обстоятелствата третото има 7 години разлика с второто.  За мен това е прекалено голяма разлика, но не се получиха нещата по-рано.

А как се реших на второ? Ми още в родилното като видях сина си и поисках да си има другарче. Като проходи беше много самостоятелно бебе, много любопитен и можеше с часове сам да се забавлява. Никога не ми е бил зашит за полата. Можех и две такива да отглеждам едновременно. В момента, в който малкият тръгна на ясла, си казах, че сега е моментът за второто.

Аз исках второ веднага. Моето момченце беше много изискващо, до 5 годишен се будеше по н на брой пъти, при баба си и до сега не е спал нито веднъж, а има нужда от внимание постоянно. Имало е дни в които цял ден само сме се кърмили и сме чели книжки до прегракване. Точно затова исках второ дете бързо, ако се върнех към нормален живот, никога нямаше да искам второ....
Имат разлика 3 години, не е лесно, но е по-лесно отколкото само с едно, голямото забавлява малкото и нещата стават по добре, според мен.

Дара, моето първо също е кози рогче. И аз като теб изключително трудно го гледах, в смисъл не одобрявам помощта на баби и стринки. Дадох си голяма почивка - 11 години и родих девойка на 43.
Предвид възрастта може би не трябваше да е такава разликата, но не се чувствах готова по-рано.

При мен не е имало колебания. Когато първото беше на около 3 месеца, вече исках второ. Започнахме опити още преди годинката, но ми се появиха здравословни проблеми и се наложи да отложим за малко. Обаче, нямах търпение да започнем опити отново. И така, получи се разлика 2г. и половина между децата. Чак много тежко не ми е било, но определено уморително. Второто ми дете е по-капризно за гледане и определено се изморих през неговите първи 3 години - мрънкане, тръшкане, зъбоникнене и всички екстри.

Сега есента малкия ще прави 3 и половина, а каката - 6. И бих казала, че вече е много по-лесно. Каката е много самостоятелна; малкият вече говори много и е разбран, а не е както преди; спят в отделна стая и заспиват сами; малкият много рядко се буди нощем, а каката изобщо; играят много и имат много общи занимания. Сега лятото не ги пускаме на градина и цяло лято са си компания двамата. Толкова са близки, че понякога само седим и им се радваме.

Така че от моята гледна точка, колко и да е трудно през първите 2-3 години, си заслужава после. Аз не мога да си представя да бяхме останали с едно дете. Но ако не бяхме действали за малка разлика, не знам дали след това щях да се реша. Просто с времето става все по-лесно и спокойно, и връщането отново към бебешките истории, би ми било трудно. Така че при мен определено по-доброто беше да родя второ още докато съм на вълнА бебета и малки деца. Както казва авторката, може и от хормоните да е било. Не само че не съжалявам, но съм благодарна че го направих и, че вече живота ни влиза в релси, а децата са си другарчета. Радвам се, че вместо, например, сега лятото да съм с второ дете - бебе и отново да кърмя по цяла нощ и всички други екстри, успях да си лежа спокойно на жезлонга на плажа, докато децата си пълнят кофички с вода и пясък.

И трето дори исках и то отново с малка разлика, но за него имах сериозни колебания вече. И сега вече, когато нещата започнаха да влизат в релси, определено не искам трето. При мен явно е така - ако не го направя докато съм "в джаза" с малки деца, после ставам мързелива. Сега вече си имам някои нови хобита и време за себе си, захванах се с нови бизнес начинания, спя като пън по цяла нощ и определено не ми трябва пак бебе. Така че понякога трябва да се действа, докато идеята е назряла, защото после може да се изпари набързо.

Аз имам брат и сестра и цял живот сме си помагали много, не бих искала детето ми да остане само един ден.
Брат брата не храни, но горко му който го няма.

За мен бременностите, ражданията дори неспането не бяха толкова сложни колкото бягането от ясла до училище, от-до работа, къпане, готвене.. и така всеки ден, събота и неделя включително 😜

Пък и с по-малкото дете някак се радваш на всяка секунда.. с плрвото всеьчакаш нещо.. да проходи, да проговори, да му падне зъбче... с второто просто се радваш, че е малкото.

Много е жалко, че  за средностатистическо , българско семейство се приема такова с едно дете, вече. Когато е роди първото, човек си мисли, че трябва да му предостави целия свят. Това нито е възможно, нито необходимо. Моите деца са с разлика от 2 години и седем месеца и имат изключително силна връзка . А козирозите не сме толкова страшни .

Аз лично се реших на 2ро след като първото стана на 6 До тогава ако беше здрав тичах като луда след него да не се пребие и/или изчезне или се притеснявах, защото е болен. Сега си имам малко момиченце и е голяма радост, но той е достатъчно голям, за да ми помага. Не си представям да гледам 2 малки деца едновременно.

Ааа, много сте страшни козирозите, даже. 🤣🤣🤣

Моето дете е на 2 години и 5 месеца ( почти ( и честно казано ...мисля поне след година да пробваме за второ, но дотогава на какъв хал ще сме , не се знае.