За хората, които нямат приятели

Това дали ще се нацупи ако не го беше направила демонстративно е съвсем друг въпрос, то тогава приятелката има проблем. Не става ясно колко пъти гадната приятелка е "карала" шофьорката да я вози и как е почнало всичко. Ако в началото шофьорката е казвала "идваш ли" " на къде си, да те закарам ли? "и това е продължило дълго без лошата да е питала  и искала е нормално да се приеме за обичайно. Да не забравяме,че това са приятелки, а не колеги, познати и други подобни.

Да, приятелки са. Това не означава, че возената разполага автоматично с времето на шофьорката. Възпитано е първо да попита дали е удобно да я кара.

Никъде не съм написала, гадната приятелка , в речника ми такова нещо няма, но това, че си закарал някой, защото няма кола, не значи, че трябва да е винаги така и да се смята, че аз в случая съм винаги на разположение и длъжна. Аз също имало периоди да съм без кола, но считам, че никой не ми е длъжен и да съобразуват се и се организирам според обстоятелствата без да ангажирам никого. Като цяло гледам рядко да моля някой за услуга и гледам винаги да се реванширам. Считам, че в отношенията трябва да има баланс на даване и взимане, няма повтарящи се услуги до безкрайност и задължения към някого.

Писах "гадната", защото като цяло е виновна според масовите коментари, не е лично към вас.
Да приемем,че приятелката в края на всяко събитие на което ходят се втурва в колата без да пита, пак пиша, не става дума защо шофьорката  отказва возене, а как го прави.
Няма смисъл да го коментираме, защото всеки тълкува събитията и фактите различно и някои неща са неясни.

Когато приятелите започнат да пресмятат кой на кого за какво е длъжен, на кого какво е дал и съответно взел, това за мен е счетоводство, а не приятелство.

За съжаление и ние построихме така живота си,че когато имахме нужда и бяхме по-зле от другите ичахме много съпричастни, хора,които се намираха да ни изслушват. Но явно когато си зле хората намират утеха за собствения си живот. Когато започнахме да си нареждаме малко по малко нещата, дори хора,които са по-добре от нас финансово започнаха да се отдръпват. Скоро се замислих как едно време, само преди 10-15 години по селата и малките градове всички се познаваха, вратите не се заключваха и можеше да влезеш за сол по всяко време на деня. Вече не си познаваме съседите, всички сме се затворили в пределите на кутийките си, ставаме по-асоциални. Тъжно е.

Това, да мислите че хората се отдръпват от вас, защото сте успели, ми се вижда повърхностно. Вие какво очаквате, да ви свирят фанфари и пеят серенади ли? Причините не са задължително в “другите”. Хората преминават през различни жизнени етапи по различно време. Не казвам че завист няма, а че е опростенческо да се предполага, че вината е задължително в другите, а не: в нас самите, в обстановката, в която сме, на жизнения етап, през който преминаваме.

Точно затова приятелствата на този етап на живота си, ги намирам за не толкова важни. Всеки си има някакви очаквания - да не се променяме или да се променим и нагласяме към техните изисквания, да изслушваме, но без да даваме съвети, или обратното и тн. Предпочитам да чета книга - ако някой пасаж ми става безинтересен, го прескачам. Срещам си приятелките по хубави поводи, приказвам си, но моят живот си е мой и така предпочитам да бъде.

По темата с колата - съжалявам, ама ако аз живея в единия край на града, а приятелката ми в другия - не е ОК.
Колкото и да сме близки, аз очаквам този, който иска нещо от мен да го изговори предварително. Ако не ме е питал никой нищо - аз приемам, че нямам ангажименти.

Когато съм без кола - винаги имам уговорка с мъжа ми как ще се прибирам. Ако може да ме вземе - супер, ако не може - таксита - дал Господ. Но никога не съм вменявала на приятели задължение да ме разкарват.

Факт е, че поддържането на приятелството изисква време, ресурс и с напредването на годините съобразяване. Един е на фаза ново гадже, друг - гледа бебе, друг се развежда, възможно е и да чака някой внуци. Светът е шарен, не можем да искаме някой да ни е на разположение. Разреждат се с времето вижданията, други хора влизат в живорта ни, с някои пътищата се разделят... с доста близки приятели (мъже) от студентските години прекъснахме връзка по желание на приятелките им - напълно съм ОК с това. Никога, обаче, няма да приема клишето, че шом ми е приятел, значи ми е длъжен. Не, не. Прекарваме време заедно, когато имаме възможност, правим неща, които на всички ни са приятни, съобразяваме се един с друг, правим си услуги ако можем - и така.

Аз пък да дам друга гледна точка: аз като пешеходка, която живее в топ център винаги съм гледала да се съобразя с шофьорките-да се срещнем на такова място където няма да се налага да обикалят като гламави докато паркират или пък да пускат смс-и или да плащат паркинги.
Обаче след като една приятелка искаше колата ѝ да стои на сенчица, а аз да бъхтя като идиот-тогава нямах много излишни средства за таксита-оттогава ако някой иска да се видим-или ме взема или се виждаме до нас, като хич не ме интересува има ли къде да спре или не.
Да, никой на никого не е длъжен да развозва-аз пък не съм длъжна да ида на заведение, където ми е далече или пък да се съобразявам, че няма къде да се паркира.

Човек все пак не се среща ежедневно с приятели, едно такси едва ли е кой знае колко непосилен разход, та да се налага да изисква нон стоп услуги.

Ами и един платен паркинг не е кой знае колко непосилен разход също, нали аз лично не изисквам нон стоп услуги, обаче само аз да се съобразвам като излизаме няма да я бъде вече.

Ето, че и аз се осмелих да пиша. Имах много близки приятелки през годините, но така се случи, че пътищата ни се разделиха. И това се случи, понеже те останаха без деца, една от тях дори и без мъж. Когато родих постепенно започнахме да се отдалечаваме. Вече не бях толкова перфектен слушател, защото бебето реве за внимание, не можех да отскоча за по бира вечер без предупреждение, защото трябваше да осигуря детегледач за детето. Те растяха професионално, аз пък търсех баланс с по-ниско платена работа, но повече време за детето. И така до днешен ден, в който с едната се чуваме три пъти годишно, с другата я се видим веднъж в годината я не, а с третата - се поздравяваме само за рождени дни.

Порасна ми детето, имам повече време, но пък сега интересите са ми по семейни. Най ми е приятно като се съберем с детето по рождени дни с родители на негови приятели и си говорим с тях. Намирам много повече сходни теми с други родители, отколкото с хора без деца. Без да искам да осъждам, ми се струва, че хората които нямат деца, са много по-вторачени в здравето си и материалния комфорт, почивките и придобивките. От годините по парковете ми остана една приятелка с дете, която обаче преживя много тежка болест. Подкрепям я, но рядко се виждаме вече. Единствените ми семейни приятели пък са кумовете ми, които с които пък напоследък само по нова година се виждаме и по някой семеен празник.

И така, тежи ми, че нямам близки семейни приятели. Обожавам да каня гости, да готвя за гости. Не съм много по заведения. Обичам си семейния комфорт. Съседите в блока са ни само възрастни хора. Наскоро до нас се нанесоха младо семейство с три деца. Бях супер обнадеждена, че може да се запознаем. Подарих им мартенички и ги поканих на по чаша вино. Уви, не откликнаха. Но каквото такова, никой не е длъжен да приема покани, когато не желае.

И така, чакам си да се появи някой някъде, или пък някаква група,в която поне малко да принадлежа, но времето си върви. Интересувам се от личностно развитие, детска психология и образование. Ако някой реши да ми пише на лични, бих се радвала

Защо не поканите някоя от майките, с които общувате? Поканете я заедно с мъжа й,може да обърнете внимание на някоя, с която контактувате повече и някак да вмъкнете поканата? Аз имам приятелки с деца и честно казано напоследък често чувам как някой прекъсва приятелство заради деца. За мен е голяма радост да слушам за бебешки проблеми и да помагам. Има и време да се обсъждат други теми.

Приятелката ми от детството роди и е с две деца , съответно няма време за кафета и излизания без тях , защото няма и на кого да ги оставя . Аз не виждма нищо човек да се интересува от материални придобивки и почивки , не всеки иска или може да има деца , плюс , че не може целият живот да се върти около тях . Моята приятелка се интересува от мен , а аз- от нея . Така че тя слуша за почивки и тн , а аз-за децата и

Аз покрай децата се сприятелих с доста жени, с някои се разделихме, с някои останахме познати на приказка из квартала, а с някои още съм приятелка.