Между другото, обади се приятелката ми. След почти две седмици. От проведения разговор разбрах, че не й е направило впечатление колко дълго не съм я търсила.
Не й казах колко ми е било тъжно. Но продължавам да не я търся. В крайна сметка може аз да съм прекалила, провеждайки дълги телефонни разговори и "изяждайки" от времето за семейството й.
Ооо и аз като казвах на някой приятел, че не ме беше търсил дълго време и от колко време точно, въобще не се впечатлявал. Дори ми беше казвал, че не беше усетил колко бързо минало време. Дори ми беше казвал, че доста бях преувеличавала с времето и много бях дребнава.
Въобще не търсете вината в себе си, че сте провеждали дълги разговори и сте й досадили. Няма такова нещо. Когато на един човек му е приятно от един човек, той желае непрекъснато да провежда със своя приятел такива разговори. Дори не усеща кога са говорили 1 час по телефона.