Животът след смъртта предполага прераждане, а и карма. Не приемам кармата като наказание за нещо. Нито от предишен, нито от сегашен живот. Не мисля изобщо, че има наказание. Всички преминаваме през всички възможни ситуации, за да ги разберем в пълна степен. Това представлява според мен израстването на душата. С личен опит става, иначе я разбереш, я не, но ако го преживееш е друго, ще го отхвърлиш или утвърдиш, защото знаеш точно какво е. Мисля, че всеки е бил самоубиец или ще бъде в някой живот, или ще преживее самоубийството на близък, за да отхвърли тази пагубна възможност с опит. Няма причина да бъде наказван за това, това е част от пътя на душата. Важна е емоцията, която ще остане от това събитие, а ние си носим отвъд емоциите, които сме преживели, това ни е багажът от този и всеки живот и си го носим с нас. Така си обяснявам и дежа вю. Преживените емоции стоят скрити дълбоко в душата, но понякога намират неочаквано път да изскочат на повърхността за кратко като светкавица. Така че...няма място за страх от карма, страх трябва да има от емоционалното цунами от самоубийството за този, който го прави и за близките му, това е страшното. Както и това, което ще носи вечно от живот в живот.