Имах кратко отсъствие.
Ще ви отговоря в най-кратък срок!
Бъдете здрава!
Благодаря за възможността да си пиша с Вас тук. Изпаднах в много неприятна ситуация преди няколко дни, от която ми е трудно да се отърся и се чувствам много зле. Мисля, че имам някакъв много дълбок проблем в отношеинята с другия пол и сигурно е свързано с ниската ми самооценка, изгарящото чувство за самота и отчаяние. Но предполагам, че няма как да разгледаме тук всичко, затова ще разкажа само за последната случка. Направих си за пореден път профил в приложение за запознанства и от около две седмици си пишех с различни мъже там. Не знам защо много набързо се съгласих да изляза с един от тях миналия ден и да отида на гости. Не се правя на невинна, знам, че когато отидеш на гости при човек от другия пол, вероятността да се случи нещо сексуално е голяма. Така че очаквах това да се случи, както и се случи. Но това, което последва после много ме депресира. На него му звъннаха, че трябва да отиде да помогне на приятел, който е спукал гума. Първоначално той ме попита дали искам да отида с него и аз се зарадвах, че е готов да ме заведе там, но щом се качихме в колата той размисли и каза, че нямало смисъл да ходя, а по-добре да ме остави да вечерям някъде, тъй като не бях яла цял ден, и после да дойдел при мен. Аз се съгласих, че така е най-разумно и така и направихме. Мина повече от час и аз му писах "какво става", но не получил отговор. Не се притесних, защото тъй като ставаше късно, реших, че сигурно предпочита да се прибере и да спи защото на другия ден щеше да е на работа. Да, но като се събудих на другия ден, пак не ми беше отговорил и аз постепенно осъзнах, че няма да ми отговори сигурно или ще трябва да чакам да минат часове и дни, за да ми пише. Осъзнах, че за пореден път съм се излъгала за човека и съм била използвана. Не искам да звуча като жертва, просто наистина се чувствам използвана. Ядосах се много и му написах, че съм се заблудила за него и съм помислила, че е по-различен от другите мъже, но не е... и тогава той ме блокира, а ние не бяхме разменили никакъв друг контакт и аз вече няма как да се свържа с него. Това ми се е случвало вече преди и много боли. Въпреки че нито съм се влюбила в тоя човек, нито аз самата съм сигурна дали изобщо го харесах... изпитвам унижение и гняв. Дори към самата себе си, защото когато се видя с мъж тотално загубвам всякаква критична мисъл и съм готова на всичко. Сега не спирам да си повтарям лоши неща сама за себе си, дори слушам интервюта с разни неприятни особи, известни в ТикТок, които обясняват как, ако жена спи с теб на първа среща, значи е лека жена и не става за нищо. Слушам това и си представям как това момче, с което бях или някое друго си мисли това за мен. Чувствам се непосилна да намеря партньор за себе си. Изпитвам адско отчаяние, че няма кой да ме разбере и да поиска да вникне в душата ми. Аз дори не изпитвам удоволствие от секса и досега нито веднъж не съм изпитала, защото никога не ми е харесвало това, което правя. Никой не ме предразполага, никой не ме разбира и никой не се интересува от мен като личност. И някак си излиза накрая, че аз сама съм си виновна и това ме кара да се чувствам още по-зле...
P.S. До такава степен бях отчаяна, че даже се замислих дали да не използвам платени секс услуги, за да може поне веднъж в живота евентуално да изпитам удоволствие. Но, разбира се, такоав нещо би сринало още повече самочувствието ми и после ще се измъчвам от чувство за вина, защото мисля, че платената любов е нещо неморално.
Има едно момче, което изглежда сериозно, с което също писах и по принцип той предложи да се видим на разходка. Но аз се чувствам като премазана и дори не знам дали имам ресурс да се опитвам да изграждам нещо с него. Това също ме отчайва, защото се чувствам като тъпачка, която сама пропуска добри възможности за сметка на неща, които ѝ създават травми. Сигурно звучи егоистично, но и това свястно момче също ме дразни с нещо, защото имам чувството, че такива като него, които уж търсят връзка, изпитват твърде много жените и очакват нещо много голямо. Въобще, имам чувството, че мъжете искат всичко без да дадат нищо в замяна и да готови за най-малкото нещо да те зарежат. Нямам никаква надежда вече... Тази година ставам и на 30 и някакви коментари чувам как едва ли не трябва да се омъжвам и вече закъснявам. Много ми е тежко. Звучи адски смешно сигурно, но мисълта, че не мога да създам връзка и че никога не изпитвам удоволствие от секса на тези години, направо ме унищожава. Все едно съм изпуснала всичко и няма надежда за мен