В момента чета ... 84

Например, ставаше дума, че ако една млада жена не е девствена (дори ако има слух за това), никой не иска да се омъжи за нея и е обект на подигравки... Това да не е Средновековието...

В католическа държава през 70-те, управлявана извънредно консервативно от Франко (със забрана за развод и забрана жените да притежават собственост, а и да работят, след като се омъжат - това са само част от примерите), изобщо не ме учудва. Много промени са станали за това време, нищо, че 70-те изглеждат уж близки, но не са чак толкова.

В "Олива Денаро" точно този манталитет е описан. Момичето като стане на 13-14 години си остава вкъщи буквално. Докато не се омъжи. Тогава остава затворена в къщата на мъжа си...
И това е Италия (вярно, Сицилия) през 60-те години. Тук мисля , че никога не е било чак така. Е, на девствеността предполагам, че се е държало също , особено из по-затънтени и малки селца...

Родителите ми са били млади през 70-те и при тях определено не е било така (а са от провинцията) - може хората да са били по-консервативни в сравнение с в момента, но не чак в такава степен.
Чувала съм истории от баба ми за нейната младост - дори и тогава са били по-отворени... Може би по времето на прабаба ми, но тук вече се доближаваме до началото на 20-ти век...

Патриархалността има различен вид сред различните народопсихологии. Описаното от Cioccolatta е много вярно за католическите държави. В Италия все пак има остатъци от тази консервативност. Моя близка аржентинка се омъжи за италианец от Пулия и разказваше как когато излязат на кръчма след определено време жените се прибират и остават само мъжете. Тя, като типична латино, е голяма почитателка на нощния живот и описваше като странно, че тя единствена оставала с мъжа си вечерно време и приятелите му я гледали с неодобрение. Но пък италианците и испанците са семейни мъже и обичат да готвят, да се занимават с децата, да чистят. Почти на обратно на българските мъже, които, останала съм с впечатление очакват жените да вършат “женската” работа, пък и да докарват пари вкъщи наравно с мъжете, че нямат и против и ако са повече.

Прочетох "Ловецът на хвърчила" На Халед Хосейни. Хубава е, но очаквах повече.
Закупих си  "Времеразделно", но ще поизчака малко. Започнах "Баба праща поздрави и се извинява" на Бакман. Това е последната негова книга, извън трилогията, която не съм чела.

В Испания Франко налага диктатурата си през 1939 година, след като побеждава в Гражданската война, и тя просъществува до смъртта му през 1975 година. През това време кралското семейство е в емиграция, но Франко се представя за нещо като наместник на краля, който продължава консервативната линия на управление. Чак след смъртта му, когато се възстановява монархията и се променя конституцията, разводът става законен. По отношение на правото на жените да притежават собственост и да работят, включително след сключване на брак, не съм се интепесувала толкова подробно, но предполагам, че всички тези ограничения са премахнати постепенно. В днешно време Испания е много по-разкрепостена от много страни, включително България, въпреки католицизма и например еднополовите връзки и бракове са напълно приети (браковете за узаконени през 2005 г. и Испания е третата държава в света, която ги легализира), а също и осиновяването от еднополови двойки. Но през 70-те години, особено преди смъртта на Франко, нещата са били доста по-различни все още.

Ох само "Ловецът на хвърчила " ми остана от по-известните му книги и въпреки, че съм гледала филма много ми се иска и да я прочета. Филма беше много тежък поне така ми се видя преди години. Сега с този коментар се замислих дали наистина би ми харесала книгата. До тук "Хиляда сияйни слънца " ми е фаворит "Планините ехтяха " също ми хареса но не бих я сложила в топ 5.

CoCoMilk, не, не се отказвай! Хубава е книгата, просто аз така я почувствах. Не съм
чела само "Хиляда сияйни слънца", но ще я прочета с голямо желание.

На мен Ловецът е любимата ми книга на Хосейни. Много, много тежка и трудна. Още повече, че я прочетох, когато синът ми беше по-малък и брррр… много нощи съм я мислила. Адски ми повлия..

Като Хиляда сияйни слънца друга книга няма. Изключителна е и толкова въздействаща, че не само години по-късно се помни, но и се чувства.
Поразително е как Хосейни е успял да опише така женската душевност.
Започнах Жените, които купуват цветя, но не съм очарована от старта.

Аня, от "Жените, които купуват цветя" не бях очарована до края.

Чета "Мъжът, който не се обади".

Рута Сепетис има една много хубава книга, "Фонтани на мълчанието" точно за горе долу този период в Испания. Изключително строго е било и жените почти не са имали права. Та историите от флашбека в "Мълчанието" са си напълно в духа на онова време. Особено за католическа държава.
Аз бях ваканция и отметнах няколко книги за това време - "Жените в замъка" - някой питаше тук - като цяло беше интересна историята, но аз не останах очарована. В крайна сметка се говори за един от най-интересните факти в историята на Втората световна - покушението срещу Хитлер. И трябваше някак да изградят по-добре цялата история. Това прехвърляне от тук, от там, тайните на героините, по-скоро не ми е за препоръчване.
"Тъкачната вила" и "Дъщерите на Тъкачната вила" - абсолютно непознат за мен автор, мисля, че някой я препоръча тук във форума. Хареса ми като цяло, защото разказва за периода преди Първата световна, за индустрията в Германия и за отношенията в едно семейство. Има и трета част, но все още не съм я взела, за да я прочета. Като цяло беше ми доста интересна, но имаше моменти, в които се отегчих малко и смятам, че е можело да е малко по-кратка
"Това, което никога не приехме" - въпреки големия обем, около 500 страници, се четеше доста леко и бързо, буквално за 24 часа я прочетох. Много ми хареса, свежа история, лек стил, много приятна за четене. Историята на две сестри, естествено имаме добра и лоша близначка и има намесен сексапилен мъж. Естествено има проблеми, престъпления, изоставено дете и много комични ситуации. Има още две книги от същата авторка, за братът на главния герой и техен приятел. Надявам се скоро да ги издадат, ще ми бъде интересно да прочета и тях.
В момента съм на "Последната велика княгиня" - историята на Олга Романова. Още не мога да реша, въпреки че съм на средата, тази книга каква оценка заслужава. Написана е много странно - ту е в първо лице, ту е в трето, ту се говори за царя като за татко, ту като за негово величество. Прескача се през времеви интервали - ту в началото, когато е 12годишна, ту през 1017та година, после се връща през годините на определени години и в крайна сметка не мога да оценя адекватно това връщане насам натам с какво спомага за сюжета. Показва царската двойка от гледна точка на семейството, а не на държавника - какъв баща е бил, каква майка е била царицата, как заради Распутин съдбата им е решена по този начин. Надявам се до края да стане по-добре, иначе това ще ми е малинката на годината

След като прочетох “Хари Потър и Орденът на феникса”, съвсем очаквано продължих с “Хари Потър и Нечистокръвния принц”, но съм още само на втора глава. Имам намерение да се опитам едновременно с нея да чета “Стълба към небето”, на английски език, защото изоставам с намерението ми тази година да чета повече книги на друг език. На френски съм набелязала евентуално да прочета в някакъв момент “Култ” на Камила Лекберг и Хенрик Фексеус, макар че се чудя дали искам да чета втората книга от поредицата - едно ревю в гуудрийдс беше доста спамско и всъщост ми е известна историята. Известна ми е вече и на шестата книга за Хари Потър (резюме от уикипедия), но това не ми пречи в случая, обаче за книгата на тандема имам известни колебания… друга книга на френски, която съм набелязала е “Trois” на Валери Перен, но може би ще я отложа още малко и нея.

"Нечистокръвният принц" ми е любимата на мен.