Как мъжете ви изразяват любов, привързаност към вас, става въпрос след многогодишно съжителство?
Аз си "избрах" пън, дърво за мъж- за толкова много години заедно романтичните жестове, за които инициатор е той самият, се броят на пръстите на едната ми ръка, и не са нещо запомнящо се.
За всичко друго съм ръчкала, напомняла, подсещала аз:
- да ми подари нещо за празник ( последната година нито за рождения ден, нито за 8-ми март се беше постарал , дава ми 100 лв кеш, и да си купувам сама)
- да ме "покани" на кафенце, ресторант - става също с директни намеци - нали сме живеели заедно, имаме кафемашина, защото да излизаме
- пътуването на почивки- зор, много зор, много спорове къде и как, за преспиване някъде в хотел се озорвам да го склоня- в бюджета участвам и аз; все не му се пътува далеч, не могъл да се наспива добре на чуждо място- оправдания хиляди ( В същото време е готов да пропътува стотици километри, за да се види с приятели или да отиде на риболов?!)
- уикендите, ако не съм аз да ги организирам, ще си пие кафето на дивана до обяд, после ще си гледа идиотски сериали, след което ще пита какво има за хапване, и ще излезе с приятели. В късния следобяд, от кумува срама, ще ме попита- къде ще излизаме, той никога няма идеи или организация.
-когато той си е с приятели и колеги, или преспива у тях, аз ИЗЧЕЗВАМ в съзнанието му - все няма време да звънне, случвало се е цели нощи да чакам да ми се обади или пише, че всичко е наред
- когато съм болна и имам нужда от повечко грижи - репликата му е "Правиш се, глезиш се, нищо ти няма", и се затваря в неговата стая. За лекарства, чайчета, да ми сложи да хапна, да се погрижи някак, трябва да казвам всичко дословно - тогава изпълнява, ама... се губи усещането, че другият човек е истински загрижен
Тези дни съм с много тежък цикъл, вчера лежа на леглото и не мога да стана, подсещам го да ми купи нещо сладичко- някак да покаже грижа- бил зает, нямал време да отиде до магазина...
- за лятната почивка е мъкаа- да не е далеч, че не му се шофира, да не е и със самолет, че не знам си какво, ако може цял живот в Созопол да си караме... То ми се уби вече желанието да измислям и предлагам, като знам какво мрънкане ме очаква
Много ли искам, мили дами? Много ли е да очакваш от най-близкият си един жест, мила дума, малка изненада, да знаеш, че е мислил за теб, че го е грижа, че полага усилия да се чувстваш добре, но по онзи, романтичния и нежния начин, не чрез финансовото осигуряване?
Така ли се раждат тези мъже, или някой в семейството не ги е научил?
Аз толкова години си бях поставила за цел да го науча, но е загубена кауза - уморих се, явно е време да го приема такъв, какъвто Е!
ИНАЧЕ- е добър човек, много стабилен, сигурен, морален, отдаден по негов си начин. Уважава ме, няма насилие, мога да му имам 1000% доверие за всичко, обичаме се...
Неговият израз на любов и грижа за семейството е да осигури парите, къщата, да се грижи за дома- толкова! Знам, че в тези несигурни времена е много трудно да намериш и такъв човек като него, но какво да правя с другите ми нужди?
Аз ли бъркам някъде, че това не ми стига? Или подходът ми е грешен?
Споделете, моля, за Вашият опит, и дайте съвети!
Аз си "избрах" пън, дърво за мъж- за толкова много години заедно романтичните жестове, за които инициатор е той самият, се броят на пръстите на едната ми ръка, и не са нещо запомнящо се.
За всичко друго съм ръчкала, напомняла, подсещала аз:
- да ми подари нещо за празник ( последната година нито за рождения ден, нито за 8-ми март се беше постарал , дава ми 100 лв кеш, и да си купувам сама)
- да ме "покани" на кафенце, ресторант - става също с директни намеци - нали сме живеели заедно, имаме кафемашина, защото да излизаме
- пътуването на почивки- зор, много зор, много спорове къде и как, за преспиване някъде в хотел се озорвам да го склоня- в бюджета участвам и аз; все не му се пътува далеч, не могъл да се наспива добре на чуждо място- оправдания хиляди ( В същото време е готов да пропътува стотици километри, за да се види с приятели или да отиде на риболов?!)
- уикендите, ако не съм аз да ги организирам, ще си пие кафето на дивана до обяд, после ще си гледа идиотски сериали, след което ще пита какво има за хапване, и ще излезе с приятели. В късния следобяд, от кумува срама, ще ме попита- къде ще излизаме, той никога няма идеи или организация.
-когато той си е с приятели и колеги, или преспива у тях, аз ИЗЧЕЗВАМ в съзнанието му - все няма време да звънне, случвало се е цели нощи да чакам да ми се обади или пише, че всичко е наред
- когато съм болна и имам нужда от повечко грижи - репликата му е "Правиш се, глезиш се, нищо ти няма", и се затваря в неговата стая. За лекарства, чайчета, да ми сложи да хапна, да се погрижи някак, трябва да казвам всичко дословно - тогава изпълнява, ама... се губи усещането, че другият човек е истински загрижен
Тези дни съм с много тежък цикъл, вчера лежа на леглото и не мога да стана, подсещам го да ми купи нещо сладичко- някак да покаже грижа- бил зает, нямал време да отиде до магазина...
- за лятната почивка е мъкаа- да не е далеч, че не му се шофира, да не е и със самолет, че не знам си какво, ако може цял живот в Созопол да си караме... То ми се уби вече желанието да измислям и предлагам, като знам какво мрънкане ме очаква
Много ли искам, мили дами? Много ли е да очакваш от най-близкият си един жест, мила дума, малка изненада, да знаеш, че е мислил за теб, че го е грижа, че полага усилия да се чувстваш добре, но по онзи, романтичния и нежния начин, не чрез финансовото осигуряване?
Така ли се раждат тези мъже, или някой в семейството не ги е научил?
Аз толкова години си бях поставила за цел да го науча, но е загубена кауза - уморих се, явно е време да го приема такъв, какъвто Е!
ИНАЧЕ- е добър човек, много стабилен, сигурен, морален, отдаден по негов си начин. Уважава ме, няма насилие, мога да му имам 1000% доверие за всичко, обичаме се...
Неговият израз на любов и грижа за семейството е да осигури парите, къщата, да се грижи за дома- толкова! Знам, че в тези несигурни времена е много трудно да намериш и такъв човек като него, но какво да правя с другите ми нужди?
Аз ли бъркам някъде, че това не ми стига? Или подходът ми е грешен?
Споделете, моля, за Вашият опит, и дайте съвети!
