Какво казвате на дечицата с живи, но неприсъствени бащи?

Е, то това баща ли е? Ако се върне и поиска да е баща на детето,.ок, но ако не припознае детето сам, ще го съдиш ли за бащинство? Защото впише ли се като баща ставаш зависима от него. Да, ще трябва да плаща издръжка, ще има право да вижда детето, детето ти не само ще носи имената му, но и ще му е наследник, ама.за едно пътуване в чужбина и ще трябва да му искаш подписа, за една застраховка да се изплати за нещо на детето и ще иска застраховател той да попълни съгласие да ти се изплати на теб, за детски, за стипендия на детето - ще ти трябва и неговия доход. Медалът има две страни, внимателно ги обмисли.

Ако не желае да е баща, няма да го вписвам като такъв.
Материалната му издръжка и наследство не ме интересуват, въпреки че не са незначителни.
Мога спокойно да осигуря всичко на детето и сама, нямам никакво желание да ограничавам свободата ни, заради някакви пари от бащата или заради някакво мое куцо "отмъщение" или да го държа под фиктивна отговорност с някакви смешни изпросени издръжки.
Ако реши да бъде баща, ще видя зор с всичките изброени от теб неща, че и още, но по-важно ще остане детето, разбира се. Ще се радвам детето ми да не се пита защо баща му не го иска.

Ако бащата е категоричен, че няма да вижда детето и сте приключили, е просто донор. Т.е. вие сама ще изберете дали да кажете на детето кой е баща му или ще мълчите до край. Колкото и снимки да му пращате, мъжете не се впечатляват от такива неща. Той нарочно ли ви е казвал, че иска друго дете и сега, когато е факт даде на заден?

Разбирам, че вече е изоставил една жена с дете, а ти си втората. Ти кога разбра, че този човек е "себе-обсебен, елементарен простак без емпатия и чест"? Едва ли е било чак когато си забременяла от него. Изборът е бил твой. Не те съдя, защото бях в подобно на твоето положение. Не, бащата не ме изостави, но пак не стана баща от него. На твое място приключвам всякаква комуникация, трия го в социалните мрежи, няма въобще да му казвам когато родя, нито пък да му пращам снимки, как пък не. Ще пиша детето с баща неизвестен и въобще няма да се занимавам с него, с бащата. Той ясно е показал, че не желае, няма да му се моля.

Този човек не заслужава да го търсиш и да му пращаш снимки.
Ако той потърси детето, ок и то не с 1, а с много на ум. Ако не поиска контакт през бременността и след раждането, изобщо не се товари с негативни емоции. Мъжете не се впечатляват от мили снимки на бебета. Най-много да се озлоби или да почне да те тормози от страх да не искаш нещо от него.
В днешно време е нормално децата да са от донори. Приеми, че и твоето е така. По-важно в кой и как те е отгледал, а не кой те е направил.

Аз се разделих с бащата, когато детето ми беше на 1г9м, вече почти двадесет години ни вест, ни кост от него, живее в чужбина и не го търси, детето не го помни и никога не е имало драма, че няма баща, само в детската градина ме беше питало защо сме се разделили и това беше, не го обсъждаме изобщо, за пътувания в чужбина се наложи да водя дело, моят съвет е да не се напъваш да търсиш бащата, ако той прояви интерес - добре, ако не - насила хубост не става, по-добре да забравиш за него и да караш все едно го няма, има и положителни страни да сте сами и свободни, няма опасност бащата да настройва детето срещу теб или да се опитва да ти го отнеме, каквито случаи има

Биологичният баща на племенницата се "разведе" с дъщеря си, когато се разведе със сестра ми. Бебе беше още. Така и не я потърси и не му трепна нищо, хем виждаше в интернет как расте, как тръгва на училище, завършва, отива в университет, омъжва се, ражда близнаци. Тя даже му предложи да си види внуците. Отказа.
За сметка на това, във всичко това беше вторият съпруг на сестра ми, който винаги я е смятал за дъщеря наравно с тяхното общо дете. Никога не го е преживявала тежко, защото сестра никога не е крила от нея истината.
Това е. Насила не можеш да накараш никой да направи нещо, което не желае.

Хем не искаш да лишаваш дете от баща, хем забременяваш от някой, който вече е зарязал едно дете, и няма начин да не е показал и преди това, че не струва?

Ти самата си израстнал без баща и сега искаш да причиниш същото и на детето си. Едва ли бремеността ти е била планирана и желана. Не мисля, че той е искал дете от теб. Хем не искаш нищо от него, хем снимки ще му пращаш. Добре си помисли как ще се справиш сама с детето. Струва ми се, че си младо момиче с много емоции и не съвсем реалист.

Точно в случая ще кажа че детето е от клиника. Няма да вписвам бащата в акта за раждане.
В 9 г.с имаш и други опции, само казвам...

Ако това 93 е наборът на авторката, не е съвсем младо момиче.

Не бих търсила контакт повече. Насила не става, а и има една поговорка - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш. Този, ако има пари, със сигурност си мисли, че си златотърсачка и затова си забременяла. С отказа си за аборт само си потвърдила мнението му. Слагай кръст, трий го отвсякъде и се моли да не иска да присъства в живота на детето ти. Защото явно в твоя живот не иска да присъства. Оттам нататък последствията не са ок. Нямаш представа все още каква връзка ще имаш с детето си, как ще те боли, когато него го боли, как ще се смеете и плачете заедно. Аз не знаех, че човек може да обича толкова силно, докато не се сдобих с дъщеря си. А сега си представи, че гледаш това дете сама и в един момент се довлича онзи и почва с претенциите. Ще го пуснеш ли това дете с бащата, който е баща само на хартия, без да ти се свие сърцето, без да се тревожиш, че той не знае как да се грижи за него, без да се тревожиш, че може да започне да го манипулира и настройва срещу теб? Защото такива екземпляри точно това правят. В такива случаи той ще има право да го води където си иска, да прави каквото си иска и ти гък няма да можеш да кажеш. Тези неща сега не ги осъзнаваш, но в един момент идват на дневен ред и траят години наред, до пълнолетието. Декларацията за извеждане от страната е бял кахър. Не знаеш какво е детето ти да се връща от баща си и да ти се оплаква, че не са се държали добре с него, че не иска да ходи там, а ти да нямаш избор, защото притиснатия от теб "баща" настоява да го взима, но не от кеф да бъде баща, а за да ти отмъщава. И да трябва да откажеш на молбите му другия уикенд да си остане вкъщи при теб, а да обясняваш, че ще, не ще, трябва да ходи при онзи. Още много ситуации мога да ти изброя, но повярвай ми, не ти трябва да ги изпиташ от първо лице.

Аз съм обяснила на дъщеря си, че двамата с баща й сме различни, искаме различни неща и затова не можем и не искаме да живеем заедно. Толкоз. Прие го детето и драми там няма. Ходи и при баща си, остава там, но тя е голяма вече и може да си каже, ако нещо не я устройва. Освен това аз имах късмета бившия ми да кротне година-две след раздялата, да си хване читава жена и това да тушира напрежението между нас. Което се отразяваше пряко върху детето, не си прави илюзии, баш там избива. Така че гледай си живота, гледай си детето и се моли той да прави същото, защото ако реши да ти прави сечено, в чудо ще се видиш.

Докато дойде време да му казваш, може вече и втори татко да се е появил. Изобщо не мисли за това в момента. И не го изнудвай със снимки. Този човек трябва да спре да съществува за теб, както ти не съществуваш за него. Роди, отгледай детето до възраст, в която ще те пита къде е тати и тогава вече го мисли. И аз не бих го вписала като баща в акта за раждане.

Имайте предвид, че вписването на баща не може да стане от майката, трябва таткото да подпише нотариално заверена декларация за припознаване, ако той не иска - само със съдебно дело, в случая мъжът май няма желание да е баща

Благодаря на всички за отговорите.
Колкото до интереса относно  първоначалните ми отношения с него - очевидно през ум не ми е минавало, че човекът ще се окаже карикатура на това за което се представяше. Ние се познаваме от няколко години,  работим в една и съща сфера. Говорили сме си кратко и все по работа през тези години, като и двамата сме се харесвали, но сме си мислели, че другият е обвързан. В един момент се засякохме отново по работа, но този път само двамата и стана ясно, че той е разведен от 6 години, а аз също нямам връзка (той директно ме попита).
Човекът  детето не си го е зарязвал, добър баща е, никъде не съм писала, че си е изоставил детето.
Иначе докато бях влюбена в него  не мислех, че е себе-обсебен, ами старателен професионалист и че приказва непрекъснато за своите постижения, понеже иска да ме впечатли; 'елементарен'  не ми беше определението за него, по-скоро мислех, че е много земен човек, а очевидно нямах никаква представя, че може да реагира толкова просташки и да му липсват емпатия и чест- до тази постъпка.
Преди това, той ми говореше колко силно ме обича, как аз съм най-близкият му човек, споделяше ми много лични негови тейни и тревоги, обяснаваше ми как иска да имаме семейство, какви хубави бебета ще си направим.
Забременях случайно. Не сме правили реалните планове, понеже живеем на 300 км един от друг. Имахме намрения аз да се преместя при него, понеже София е трудно поносима и за двама ни.
До този момент аз не можех да забременея, лекарите също ми обясниха, че е адски малко вероятно изобщо да ми се случи в този живот - той това го знаеше!
Знаейки това , искаше да направя аборт защото - още сме били много рано във връзката си,  какво щели да кажат хората? Той сега нямал условия там на майната си, трябвало му време да си оправи къщата и не искал да ходим на квартира (нищо че аз имам 5 апартамента в София- нямало къде).
Потресаващо! Обясних му, че вероятно може и да нямам друг шанс и че освен това абортът за мен е грях - той ми вика как бившата му приятелка била направила 3 аборта с него ??? Ами на мен всички чувства ми се изпариха на момента, а той започна да ме обвинява, че не съм се държала с него като преди, въпреки че не съм го обиждала, не съм му викала - бил обиден, видиш ли...
Колкото до това дали си мисли, че съм златотърсачка - спорно е, аз също разполагам със солидни средства, което много добре му е известно, но допускам и да си мисли, че съм хвърлила око на парите му, защото повечето богати хора си мислят, че приятелите им и прочее са около тях заради парите.
До този момент бях раздвоена дали да лиша Божията воля от живот, заради това, че вероятно няма да има баща - имах час за аборт, но не отидох.
Не съм единственото дете без баща. Но и все пак не бих отнела възможността на детето ми да си има баща.
Някои мъже са така- кофти съпрузи, но добри бащи - примерът е пред очите ми- мъжът на сестра ми. Чудесен баща - абсолютно неадекватен съпруг.
И все пак остава силно възможният вариант "бащата" да реши, че няма да интерес към детето от мен.
Все пак си мисля: това, че липсата на моя ме е афектирала, не означава, че ще афектира всеки друг по същия начин, стига да има правилен подход.
Това ми беше и първоначалния въпрос- Какъв подход сте имали към детето в подобна ситуация?
Благодаря отново

П.С. не знам дали се изразявам правилно и дали става ясно, че аз нямам никакво желание и  няма да се боря този човек да присъства в живота ни. Единствено не бих го спряла- то няма и как да го спреш- ако реши да бъде баща на детето си. Не бих лишила детето от баща, ако той иска да бъде такъв.