Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте и благодаря за въпроса!

Разбирам притеснението Ви, аз като родител имах същия проблем с моя син, когато беше малък. Ще се опитам да Ви дам някои идеи, които при мен са проработили, както и такива от световно известни консултанти по детското хранене и се надявам да имат успех и при Вас.

Не крийте, подкупвайте или „образовайте“ малки деца да ядат плодовете и зеленчуците!
Много изследвания показват, че по-високият натиск за хранене води до по-ниски нива на прием на храна и тегло на децата и по-високи нива на придирчивост. Така че натискът има обратен ефект. И може би можете да се свържете с това, че все още мразите определени храни само защото сте били принудени да ги ядете като дете!

 Избягвайте похвалите или наградите!
„Гордея се с теб, че опита този нов плод.“
„Какво голямо момче или момиче.“
„Браво, ти изяде зеленчуците си – добави стикер към таблицата си със стикери.“
Що се отнася до похвалата – ако детето Ви знае, че сте супер щастливи, защото е яло зеленчуци, то знае, че сте нещастни, ако не яде зеленчуци. Дори и да не му го казвате.
Децата ни не трябва да ядат за награда или одобрение, а защото са гладни. Изследванията показват, че наградите и похвалите водят до това, че децата все пак се наслаждават по-малко на тази храна.

Подкупите имат обратен ефект!
Ако детето Ви трябва да довърши зеленчуците си, за да получи десерт, това му казва, че зеленчуците са гадни и издига десерта на пиедестал, а той така става още по-желан. Така може да се създаде пристрастяване към сладкото, вероятно за цял живот – не е желаният от нас резултат!

Обучението по хранене не работи!
„Попай яде спанак и е силен!“
„Морковите ти помагат да виждаш по-добре!“
„Имаш нужда от витамин С, за да си здрав, ето в този портокал има много вит С!“
Всички сме го правили... Предполага се, че казвайки на дете, че нещо е добро за него, ще го насърчи да го изяде. Но изследването показва точно обратното. Децата в предучилищна възраст ядат по-малко моркови и ябълки например и ги оценяват като по-малко вкусни, когато възрастните им казват, че яденето на тези храни ще помогне за постигането на конкретна здравна цел. Така че не се занимавайте!

Избягвайте да криете пюрирани зеленчуци в други храни!
Промъкването на пюрирани зеленчуци в храната на вашите деца е често срещана тактика, за да ги подмамите да ги изядат. Страхотно е да увеличите хранителните вещества в храната със зеленчуци. Но скриването на храната не позволява на детето Ви да опита тази конкретна храна и да се научи да я харесва. Освен това, вероятно в някакъв момент ще разбере какво има в пюрето и ще откаже да го яде, както и ще стане  предпазлив към всички храни, които предлагате.

Ето идеи, които обикновено работят:

1) Направете зеленчуците по-лесни за ядене
Децата обичат пържени картофи и чипс! Така че сервирайте зеленчуци, оформени като чипс или пържени картофи. Можете да използвате сладки картофи, пащърнак или цвекло. Полейте ги с олио и сол и ги запечете.
Можете също да опитате да сервирате зеленчуци с различни степени на „готовност“. Някои деца може да предпочетат царевицата им да е замразена от торбата, морковите им да са само сурови, грахът да е сварен на каша или картофите да се пюрират например.

2) Добавете вкус
Целината е по-вкусна с фъстъчено масло, а морковите са по-вкусни с дип. Разбира се, може да накарате детето си да оближе дипа… поне слага зеленчука в устата си! Хумус, дип от кисело мляко или дори кетчуп.
И опитайте да печете зеленчуци, за да подчертаете сладостта. Децата няма да пипнат брюкселско зеле, но ако е изпечено с масло и кленов сироп, може да им хареса!

3) Дайте забавни имена на зеленчуците
Ако дадете запомнящо се име на плод или зеленчук, е по-вероятно децата да ги ядат. И яжте повече от тях. Плодова салата супер сила, мощен грах, супергеройски спанак или броколи като „минидървета“ може да предизвикат известен интерес.

4) Играйте с храната
Играта с храна може да бъде особено полезна, ако имате сензорно чувствително дете, което не харесва определени текстури. Това им дава възможност да играят и да усетят храната. И това е още един начин да изложите детето си на храна – без натиск да я яде, тъй като не е време за ядене!
Сензорните свойства свързват всички храни и забавните дейности им помагат да извървят „стъпките към храненето“. От присъствие с храна до взаимодействие с нея, помирисване, докосване, вкусване и ядене.

Моят син обичаше да яде храната, направена на отделни хапки под формата на влакче с вагони и така всеки път се хранеше с удоволствие. Всяка хапка може да е оформена като от кетъринг с различни продукти, може да са с различни формички и на клечка, ако предпочита.

5) Не се отказвайте!
Децата могат да изпитват страх от нови неща, наречен „неофобия“. Те също имат променящи се вкусове. Може да отнеме до 15 (или повече!) опита, преди детето Ви да избере да яде храната. Затова предлагайте храната винаги, когато я ядете. И не го отписвайте като „той не харесва това, така че повече няма да му го сервирам“.

6) Сервирайте зеленчуци, когато детето е най-гладно!
Както всеки от нас – храната е по-вкусна, когато сме гладни! Оставяйте детето да огладнява, не му предлагайте пакетирани храни, „за да е яло нещо, все пак”.

7) Отглеждайте градина и пазарувайте с детето си!
Включването на децата в процеса на отглеждане или закупуване на зеленчуци се счита за положително свързване с храната! И ще ги насърчи да опитат храната.
Отгледайте градина (или дори саксия на перваза на прозореца) със зеленчуци. Посетете фермерския пазар и говорете с фермер за това как отглеждат морковите си например.  Или помолете детето си да избере нов зеленчук, който да опита в магазина за хранителни стоки.

Гответе с детето си!
Създаването на ястия в кухнята дава на децата чувство на гордост и собственост върху храната. По-вероятно е вашето дете да опита нова храна, която е помогнало да направи.  
Много деца не харесват усещането за определени текстури или разхвърлянето им, ако са сензорно чувствителни. Готвенето с Вашето дете го запознава с храни, които обикновено избягва по време на хранене. Но не е време за хранене..., така че няма натиск да яде. Както при играта с храна, готвенето дава на детето ви допълнителна експозиция и то може да е по-склонно да докосне тези съставки, които обикновено не би докоснало на масата.
Можете  да опитате да предлагате нова храна, когато има други деца наоколо, тъй като децата обичат да копират едно от друго.

Притесненията на родителите често са един от факторите децата да са капризни в храненето.
Затова е важно да проявите търпение и спокойствие, за да има положителен резултат.
Поздрави и успех!

Здравейте,
Моля за съвет.Дете на 10 години плюе по тениската си, плюе по бюрото и казва, че не му пречи о отказва да почисти. Мие си ръцете с вода от шишето за пиене като излива върху килима, защото нямал време да отиде до банята-играел, бил във битка на компютъра. Това аутизъм ли е и как да се справя по мирен начин.

Здравейте.Детето ми е на 3г и 2м.Вече е на градина.Ясно е ,че не е от най - редовните.Ходи 3-4 дни,после по две седмици в къщи.Късно махнахме памперса.Но от месеци в къщи няма произшествия.Много много рядко се случва ,да се изпусне в гащите.От както ходи на градина , постоянно ми връщат напикани дрехи.Понякога и по 2 пъти на ден.В началото беше само докато спи,а сега дори и както стои и си играел.
Смятам ,че прави напук ,защото само като му кажа че ще ходи на градина и той с един ехиден поглед ми казва ,, аз ще пиша в гащите,защото съм бебе,,.Как ли не му говорим ,да казва като му се ходи в тоалетната,но няма ефект.
Като цяло той е много активно дете,не се спира за секунда.Последно време в къщи започна да отговаря,да посяга дори.

Здравейте! Дете на 4 години, което послъгва от време на време. Понякога реагираме спокойно като я "хванем", но понякога се ядосваме и реагираме по-остро. Понякога й казваме, че няма да си говорим с нея докато ни лъже. Знам, че това е абсолютно грешно, но не знам как да подходим.

Благодаря Ви предварително

Здравейте, дъщеря ми е на 5 и половина и от малка е по-притеснителна, но вече това започва да ѝ пречи. Когато учим нещо ново - тя направо блокира, защото има страх да не обърка нещо и започва да трепери и отказва дори да се пробва да го каже. Днес отказа да ходи на градина, започна да плаче, защото имат да учат стихче което сме научили вкъщи, но се притеснява да го каже на градината. Може ли да се "моделира" това притеснение и чувствителност?

Здравейте.Пише ви майката на момче на 16год.с което имам сериозен проблем.Допреди 2-3 години детето ми си беше съвсем обикновено и лъчезарно дете,но откакто влезе в пубертета стана много различен.Зная че възрастта си повлиява но при него става нещо притеснително.Затвори се в себе си ,не общува с никого и в клас също.Сега е в 9клас и в класа му има още 2 деца с които бяха в една компания до 7клас.Не иска да общува с никого.Учителите му са притеснени и постоянно ме викат в училище да разговарят с мен.Искат да го пращат на психолог.И той като се прибере в къщи не излиза никъде.По цял ден се забива на компютъра.Не учи.Не иска да ходи на училище.Напоследък като се прибере от училище и ляга да спи.Не мога да го събудя цял ден и след това цяла нощ е на компютъра.Това го разбрах скоро като класната му ми каза че спи в час.Аз като си легна и той си ляга и както разбирам по-късно той ме лъже че си ляга и след мен става и сяда на компютъра.Аз съм торкова уморена че заспивам веднага и баща му също.Но един ден го издебнах и се събудих към 3часа.Той беше на компютъра и каза че понеже цял ден е спал не може да заспи.Видях че не играе игри а си пише с някой.Попитах го какво е това и той ми каза че си пишел с някакви деца от Америка защото него никой не го разбирал а само тия деца с които си пишел имали сходни интереси.Опитвам се по спокоен начин ад изкопча повече информация от него,но той ме успокоява че не вършел нищо лошо а просто си пишел с тях защото му било забавно.Много съм притеснена какво се случва с него.Моля за съвет от вас.Н|е зная как да разговарям с него.Дали със спокоен тон или да му се разкрещя да прекрати това.Не зная дали това няма да има обратен ефект.

Здравейте. Дъщеря ми скоро навършва 6г. С какви методи мога да ѝ помогна да спре да си чопли кожата около ноктите и да си навива косата около пръстите? Извършва тези действия, когато е концентрирана в нещо или когато се развълнува.

Здравейте!Синът ми е на 15г.Съпругът ми е заклет фен на Левски и съответно синът ми расте такъв.Лятото го заклещили момчета от ЦСКА и му съблекли тениската.Лошото е че моето момче много се е уплашило да не го набият и се е напикал.Снимали са го с телефон и клипа се завъртял в социалните мрежи.Няма как да  предотвратим разпространението.Как да помогна на детето да не се чувства унижен?
Ние съответно подадохме жалба.Хулиганите са разпознати и  привикани в детска-педагогическа стая.Фанелката ни е върната.

Здравейте, детето ми е на 8 год, момче е . В училище госпожата му казала, че пише много грозно (което не е лъжа) пред всички деца и той много се е обидил, вкъщи плака. Каза, че вече ще е лош, няма да учи и ще говори в час. Започна да ходи с нежелание на училище и така да се каже, госпожата (която аз много харесвам) вече му е враг. Дори тя се свърза с мен, че прави доста грешки и да се упражняваме уикенда. Как да постъпя - хем искам да си възвърне уважението към госпожата, хем да има интерес да учи, хем искам да е малко над нещата и да не е толкова раним? Също не иска да го записвам на никакви извънкласни състезания и прочие, защото после госпожата казвала резултатите пред целия клас и според мен се притеснява, че ако не се е справил, всички ще разберат. В каква насока да работим?

Здравейте! Извинявам се за забавянето на отговорите ми, но нямах възможност да пиша. Благодаря за разбирането!

Здравейте и благодаря за въпроса! Най-доброто време за това е, когато детето започне да задава въпроси, но ако не го прави след като е навършило 6-7 годишна възраст, попитайте го дали има нужда да поговорите за това. Ако ви откаже, не го насилвайте, а опитайте отново след няколко месеца.
Нямам определена литература, която мога да препоръчам, но може да попитате в книжарниците кои книги се харесват най-много от клиентите.
Поздрави и успех!

Здравейте имам бебе на 1м и батко на 4г и 2 м , събота и неделя когато не е на детска и си е във вкъщи , цял ден вика , хвърля играчки , не слуша , като му се каже , че бебчо трябва да спи просто всичко нарочно го прави не мисля , че е ревност или нещо такова , обръщам му доста внимание , какво ще ме посъветвате . Благодаря

Здравейте и благодаря за въпроса!
От няколко определени модели на поведение не може да се определи дали детето има аутизъм, а и тази диагноза се поставя само от детски психиатър, а не от психолог. Възможно е поведението да е свързано със съпротива и желание да ви "накаже" за нещо, но това са само предположения. В случая е най-добре да направите консултация с детски психолог, за да се изясни причината за това поведение.
Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!

Децата могат да се научат да лъжат от ранна възраст, обикновено около 3-годишна възраст. Това е моментът, когато започват да осъзнават, че другите не могат да четат мисли, така че могат да кажат неща, които не са верни. На 4-6 години започват да лъжат повече. Може да станат по-добри в изричането на лъжи, като съпоставят изражението на лицето и тона на гласа си с това, което казват. Ако помолите да обяснят какво казват, те обикновено ще си признаят.
Ето няколко идеи, които могат да помогнат:

Водете разговори за лъжата и казването на истината с детето си. Например „Как би се почувствала мама, ако татко я излъже?“ или „Какво се случва, когато излъжеш учител?“

Помогнете на детето си да избягва ситуации, в които изпитва нужда да лъже. Например, ако попитате детето си дали е разляло млякото, то може да се почувства изкушено да излъже. За да избегнете тази ситуация, може просто да кажете: „Виждам, че е станал инцидент с млякото. Да го изчистим'.

Хвалете детето си, че признава, че е направило нещо нередно. Например „Много се радвам, че ми каза какво се случи. Нека заедно да оправим нещата".

Бъдете модел за подражание за казване на истината. Например „Направих грешка в доклад, който написах за работа днес. Казах на шефа си, за да можем да го поправим.“

Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!

Във вашия случай е добре да се проведе психодиагностично изследване, за да се разбере каква е причината за страха. За тази цел си запазете час за детски психолог.
Поздрави и успех!