Женски имена завършващи на ЯН !

Ян за момче ,Яна за момиче.Какво му е на Яна прекрасно име е?

Яна не завършва на ян

Сега се сетих, че турците имат такива имена - Тюркян, Гюлян...
Ако не ви притеснява да си турцизирате детето имате решение, хем без правописна грешка. 

Аз не си харесвам особено моето име и винаги съм се чудила на акъла на родителите ми да ме кръстят така. Всеки път когато някой ме повика по име, се дразня дори до днес. Разбира се, че родителите няма как предварително да знаят, дали детето ще си хареса името. Но ако изберат по-странно име е по-голям шанса да не го хареса. Не казвам, че трябва да избираме клиширани имена, но границата между оригинално и странно име е тънка, затова трябва много да се внимава. А и за момиче не се ли търси женствено име? Баян означава войн, а и Баян са кръстени предимно мъже от нашата история, включително по-големият брат на хан Аспарух - Баян. Това не ми звучи никак женствено. Пак добре че не избрахте Крум 😅 Да ви е живо и здраво бебчето и дано да не се чувства като мен... Не търсите одобрение, но детето има право да не одобри - личен опит. Дори да се прекръстим, те хората вече са свикнали с първото ни име и то остава за цял живот, ужасно е за нас. Не ви упреквам, пиша това, за да разберете гледната точка на някой, който не си харесва името и да се поставите на мястото на детето 😊 То напоследък и джендър културата толкова напредна, мъжко или женско име -все тая. Няма да се учудя ако някой си кръсти момченцето Афродит(а). Горките ние, кръстените.

Редакция: хрумна ми идея. Нали някои хора си кръщават децата с 2 имена с тире между тях. Например Мария-Никол. Ами помислете поне Баян да е второ име: Мария-Баян. Разбира се "Мария" тук е просто пример. С друго име пак може да се съчетае. А и ако първото име е женско, ще подсказва на хората, че детето ви е момиче, вместо да се чудят защо е кръстена с мъжкото "Баян". Но пък за да звучи добре, първото име не трябва да завършва на "-ян" нито на "-яна", според мен.  Не знам иначе какви имена харесвате, но ето няколко обикновени примера освен с Мария: Николета-Баян, Десислава-Баян,  Александра-Баян. Отново звучи много странно, но поне ще може да се представя само с първото си име, ако не харесва Баян.

Извинявай, но не опита ли да си смениш името? Знам какво казва законът, но обикновено съдът е снизходителен в такива дела. Познавам няколко жени, които са си сменили успешно името от, да кажем, Ганка на Глория. Пример давам просто.
А смяната на мъжко име с женско, когато става въпрос за момиче, едва ли ще ги затрудни. От детето се иска само да изтрае едно 18 години на подигравките и да не се травмира прекалено. И да е успешно и печелещо добре, за да плаща на психолози и психотерапевти, които да му лекуват травмите.

Едно време са ревали от именниците в родилните домове, ама май е крайно време да ги върнат. Или поне социалните да се самосезират.

Как' Сийка, смених си го. И какво от това? Всички са свикнали да ме наричат със старото ми име. Най-близките ми приятели се опитаха да свикнат с новото, но им беше  трудно и отне време. Останалите не си дават зор и ме наричат със старото. Майка ми също ме нарича със старото, защото подобно на авторката, харесала името, навила си го на пръста и туйто! Нямате представа колко е травмиращо. Да не говорим, че карах хората да ме наричат с новото още преди да го сменя, от ученичка. И пак не свикват лесно. Ами това са години! Дори тези дето виждам че се стараят, 9 пъти ще кажат новото, но на 10тия старото и това е страшно изнервящо. Затова родителите трябва да бъдат достатъчно отговорни и да не се шегуват с горките си бебета!

Ами, не знам. Но ако упорстваш да те наричат така, както ти харесва...
Имам роднини, които цял живот ги знаех под едно име, а се оказа, че в документите за самоличност са били с друго. Просто се представяха така, като искаха да ги наричат. Нали никой не ти иска личната карта, когато се запознава с теб.
Вярно, в детската градина и в училище няма как, но след това?

Авторката беше писала, че не знае пола на детето. Ако е момче, проблемът се решава, ще завършва на 'ян'.

Ами част от състудентите ми бяха съученици и си продължиха постарому. Част от отаналите (нови) състуденти видяха от тях. После част от състудентите,ми станаха колеги и тн. Ако мислите, че съм от малък град и затова така се получава - не, от София съм и се преместих да следвам в Германия. Понеже завърших немска гимназия, някои съученици се преместиха и те в същия град и имаме обща компания. Накратко- не успях да се отърва.
Колкото и да настоявам, идва момент дето или трябва да се примиря и да се опитам да харесам името ( което може би има някъв чар, но това НЕ го прави подходящо) , или да се скарам с тях.  А и имам чувството, че някои нарочно ме наричат така, защото знаят, че не го харесвам. Така че може да се каже, че тормозът не свършва в училище.  Преживяла съм го, за мен е късно нещо да се промени, но не прецаквайте вашите деца! А да не говорим че като те наричат с 1 име толкова време, дори да го мразиш, ти е трудно да свикнеш дори самата ти с ново име. Ако ще 100 пъти по-хубаво да е и да ми харесва и да искам да се казвам така! Това не означава, че старото име е започнало да ми харесва - не, просто за съжаление с него се свързвам на психична основа. Много е объркващо.

Зачудих се кое ли е това име което за майка ти е прекрасно, а за теб ужасно....

Би било добре, ако си сменила името с нещо много близко по звучене до старото, а не Светла с Десислава.
 
Но от друга страна си пример как човек не може да си избяга от съдбата си... Преместила си се да живееш в Германия и част от съучениците ти са се преместили да живеят в същия град, сякаш само и само да се продължи историята с името ти.
Не си ли успяла заедно с близките си да наложиш някакво кратко - Сиси, Дани, Кики така че да е подходящо и за старото, и за новото име? Станка - Сиси - Станислава, Ценка - Цеци - Цветелина, Кирилка - Кики - Калина?
Познавам една Дани (оригинално е Йорданка), но никога не се запознава с цялото си име и половината свят я мисли за Даниела. Аз с изненада научих истинското й име (някакво пътуване и при проверката на КПП). Тя пък използва да ме предупреди, че мрази да я наричат Йорданка, ненавижда и държи да й казват Дани. Един път не съм сбъркала, но и как да сбъркам, като винаги съм я наричала Дани.
Познавам и две сестри, ще сменя имената им, за да не пиша истинските, Димка и Милка, които си смениха имената на Дима и Мила. Не са избирали Дария, Детелина, Моника, Михаела и от сорта, за да е максимално лесно и безболезнено възприемането на новите имена. Освен това при запознаване винаги си спестяваха това -ка и хората бяха свикнали. Години по-късно вече никой не се сеща, че са се казвали различно, но и детските, студентските компании са сменени. Даже съм сигурна, че докато бяха Димка и Милка, малко хора са знаели истинските им имена, освен семейството, лекари, учители, ей такива.

Разбира се, че го смених с нещо близко, до колкото е възможно в моя случай. Оправия няма,  а и ти сама казваш, че са сменили средата. А галеното беше не по-малко странно от самото име, та и него се опитах да сменя

Да, но странно, че ти не си успяла, макар и в друга държава. Това наистина е странно. Аз само за няколко години мръднах от родния си град, и когато се завърнах, вече имах само познати.

Еми не успях, защото както казах завърших немската, от където половината випуск или повече заминахме към Германия/ Австрия за бакалавър и в нова държава се опитвахме заедно да се справяме, за да не сме сами. Та продължиха с името и новите ни общи приятели гледаха от тях. Може би ако си бях намерила отделна компания нямаше да е така, но само тези хора познавах там тогава. В началото е стресиращо да си сам и останах с тях.

Какво е това име, ако не е удобно може и на лично.
Не мисля, че човек трябва да се самобичува за нещо за което не е отговорен.  Никой не си и избрал името.
Имайте повече само уважение в крайна сметка живеете за себе си не за хората.

Познавам Игнатка, която се нарича Ина, и не позволява на никой да я назове със рожденото име, мисля че и документите си е сменила. А тук където живея в момента, когато се запознаеш с някой те пита как да те нарича. Например, "приятно ми е Патрисия, може да ме наричате Сиси или Пат" и хората се съобразяват.