Парола на телефон на 13г тийн

Според мен не е нужно. Нещо определено ли Ви притеснява или за спорта я искате?

Смятам, че все пак трябва да има някакъв контрол над тези устройства, особено ако детето е пристрастено колкото моето. Той може да стои на този телефон с часове, отделно има профил в тикток и общува с всякакви хора. Защо да не е нормално да знам паролата му, та ако се наложи и да проверя периодично какво се случва?

Ако беше по-малък, да, но на 13, малко прекалено ми идва. Можете да следите какво поства и от своя профил, ако това е притеснение. Вече какво гледа в Тик Ток е друга работа, но пък това трудно ще го избегнете или следите. Пък какво си пише с приятелите си и други хора, според мен не е нужно да знаете ако нямате реални притеснения. Сега, ако беше момиче, може би по-става, но на момче майка му да му гледа чатовете с мацки, миии...в такава възраст е, че тамън стартира в тази посока, едва ли ще му е много приятно да не може две думи да каже, защото майка му чете.

Не е толкова малък. По-скоро се интересувайте какви са интересите му.

Паролата за телефона не смятам за нужно да я има родителя, но не бих позволила да има профили с социалните мрежи, нито да стои на телефона с часове, ако не го ползва с учебни цели.
И защо детето има време да стои с часове с телефона? В училище не им ли ги взимат? По време на курсове и спортове след това - също. Би трябвало да му остава малко време при правилно ангажиране на вниманието. На тази възраст има начини.

Защото е отделна личност, не е малко дете / сега не че малкото дете не си е личност, ама.../ И както на мен няма да ми е приятно някой да ми рови по телефона, така и на детето ми.
Когато дъщеря ми получи телефон, в началото държах да ѝ знам паролата. Но тя беше малка, 2ри клас. Но седнахме, поговорихме, обясних ѝ причините. Общо взето гледах да усети, че говоря с нея като с голям човек.
Сега на 14 май не ѝ знам паролата на телефона ... или може да ми я казвала между другото, ама аз моите едва си помня, та за нейната ли да отделям мозъчен ресурс.
Доскоро успявах да регулирам времето ѝ пред телефона по наложени правила. Ама откакто се взе за голям тийнейджър, отиде работата... Но пък е отговорна, не ѝ се отразява на ученето и успеха в училище, така че си затварям очите.
Говорили сме си много през годините /за мен никога не е било "малка е да се обсъжда с нея това или онова"/, та уж на теория е наясно с опасностите в интернет пространството. От там нататък ... дано се опази.

Синът ми е на 12, не знам паролите му, считам за неправилно да ги искам.
Като "неправилно" е много меко казано.

Благодаря ви за мненията! Оценките му в училище се влошиха, сега ги оправя една по една. Проблема с телефона е, че той стои дълго на него и това ме притеснява. Хобито му е да излезе 1-2 часа с приятел и това е. Не бих казала, че е проблемен, освен този спад в оценките, по който работим. Но друг аспект е, че вечер иска да стои до 12 да гледа я телефон, я телевизия. Което също ми се струва доста, защото сутрин е изморен и трудно става за училище. Разбирам, че не е робот и мога да му дам дигитално пространство / има си и лаптоп, към който няма кой знае какъв интерес/, но смятам, че ако знам паролата му, и той знае, че я знам, повече би внимавал какво прави в дигиталния свят.

За мен постъпваш много погрешно. Но може и да постигнеш пировата си победа. Ако това те устройва.

Едва ли, децата са изобретателни, просто ще пише в скрити чатове и ще трие приложения, история и етц.

Tи сериозно ли?
Та той е на 13 години, самостоятелен човек ако не сте изградили доверие до сега, не мисля че е негов проблема.
Сина ми е на 13, нямам идея от паролата му на телефона, знам на какво играе и какво гледа. Понякога ми показва чатовете в които участва. Мина времето да го наказваме с такива глупости, разбира се, че говорим и се караме когато трябва ама чак пък наказания

Ние разчитаме на него, той на нас.
Реално си го бройм вече за човек

Ти да провериш сама - скришом и без позволение? Ми не, разбира се.

Нашата има родителски контрол на телефона, има и парола, която не знам, но знам, че не може да влиза в социални мрежи, понеже съдържанието е само за 12г.,а в 9ч. вечерта телефонът се заключва и няма как да виси по нощите на него. На 12г. е.

Точно това имам напредвид и аз, може ли повече инфо за този вид контрол? Хващала съм го да стои и в 5 сутринта!

Фамили линк на гугъл е при нас. Пароли не знам, но малката (13г) и контролирам стоенето в нета. Голямата (16) никога не съм я ограничавала, но и никога не е правила издънки.

Благодаря, точно това ми трябва. Идеята не е да стоя и да следя денонощно какво прави, но да има контрол, защото при него телефона е мания.

Според мен вместо да влизате в ролята на пъдар (не съм сигурна кака се пише тази дума) според мен е по-добре да поработите над проблема. Така наречената екранна зависимост е вече доста разпространена. Центъра на Везенков организира и онлайн семинари на тази тема. Ще ви е от полза да се включите.
13 годишните са вече пораснали и контрола по исканият от вас начин е само пречка за преодоляването на тази зависимост.
Няма да си решите проблема, само детето ви ще се отдалечи още повече от вас.
Този контрол с време, час и ползване на паролата може би би имал ефект до 3-4-5 клас. Но във възрастта на хормоните.....на дали е вариант.

Сега, знам, че ще отнеса много хейт за следния коментар, но все пак ще рискувам.

Аз смятам, че като майка имате право на достъп до телефона на детето си, включително паролата. Особено, ако детето прекалява с употребата и/или има проблем с поведение, оценки в училище или други съмнения на родителя(депресия, агресия, странно поведение…).

Същите тези майки, които са много ларж с техните прекрасни, преуспяващи, всичко знаещи и можещи тийнейджъри, които дават пълна лична свобода и доверие... са често последните, които научават, че детето им е въвлечено в Кибер тормоз или е изложено на неподходящо съдържание. Три истории зная на близки деца - 6, и 7 клас, които бяха жертви на жесток Кибер тормоз и изнудване и едно в 8-ми клас.  И няколко, които се оказаха в ролята на тормозещи, а родителите им не вярваха, че техните прекрасни, послушни, добри деца са способни на това, докато не им се занесоха разпечатките и не ги заплашиха с полиция. Никои от тези родители не си е и помислил да види какъв език употребяват децата в общите чатове на класа, на игри…по-важно е да им имаме доверие. Да им връчим устройствата и да се оправят!

Ако оценките на детето се влошават, неговата тревожност и раздразнителност е повишена, ако е потайно, родителят има право да знае какво става във виртуалният свят на детето. И това е начин да разбере, Точно, за да може да реагира и за да се пресекат неприятни неща рано. Включително зависимост или използване на устройството до късно и после проспиване на първите часове. Нямате идея колко е масово сред осмокласниците  да спят първите часове.

Децата не винаги знаят какво е редно и какво не е. Наша е работата да ги научим. Не забравяйте, че родителя носи отговорност за детето пред закона до 18 годишна възраст. Не до 13!

Отделно на 13 години родителят е този, който купува устройството на детето. Родителят е този, който плаща тарифен план. И родителят е този, който плаща интернета в къщи. Родителят не е длъжен на никое от тези неща. Родителят е длъжен да предложи на детето си качествена, питателна храна, подслон, качествени и подходящи дрехи, достъп до училище и учебни материали и материали за лична хигиена и поддръжка, възможности за развитие. Длъжен е да обича детето си във всеки случай, но не е длъжен осигурява телефон и интернет безконтролно, особено, ако има налице проблеми в поведението на подрастващия и има опасения за неговото здраве или безопасност.

Разбира се е добре да се подхожда с добро. Изобщо не е толкова просто „да не навлизаме в личното пространство на горкото дете“, но паролата не е лошо да се знае от родител и при нужда да се проверява, щото някога  горката ти 13 годишна дъщеря се е снимала топлес и е пратила снимки, на момче от горния клас и сега не знае как да иде на училище... ама не, няма да и контролираме телефона. Като стане някоя беля, тогава да го мислим….

С айфон е нашата и то си има на самия телефон такава функция за ограничение точно с тази цел, както и да се подбира съдържанието за определена възраст, а не да зяпа нещо за 18+. Забранила съм също така и социални мрежи, тик ток и тям подобни пак от телефона.

Поздравления за смисления коментар! Това е точно, което и аз се страхувам и смятам, че имам право на достъп и контрол след като аз купувам телефона и плащам сметките. Не само това, също знам за близки познати, дъщеря им се въвлече в подобни чатове и истории и те бяха много ларж да си прави каквото иска .... Ама после друго се оказа! Благодаря ви, госпожо за този коментар, защото точно такава е реалността!!!!!

Защо още в началото не написа "Ще виждам само съгласните коментари, останалите ще пропускам"? Можехме да си спестим писане.

Всъщност защо въобще е темата? Имаш пълното право да прецакваш отношенията с детето си и без благословията на малцинството.

е нали вече се разписахте, защо продължавате? Ясно е, че всички коментари се виждат, нормално е, че ще подкрепя тези с моята гледна точка. Това не отменя правото ви на мнение! Коментирайте на воля.

Ами не ти е верен часовникът. Това е коментарът ми.

Добре, благодаря за мнението.

За мен пък си е много верен часовникът й. И аз не бих оставила 13г. дете да се рови без контрол из нета.

При добра комуникация с тийнейджъра, правилно управление на свободното му време и взаимно доверие, няма нужда от следене и дебнене.
В случая не само по отношение на телефона виждам правилен подход, но съм убедена, че авторката ще приеме коментара ми наопаки.
Питка, ама то и това е част от проблема. Тя хем го оставя да си рови, хем иска да го следи. То не може хем така, хем иначе.

Няма верен и грешен часовник, защото ще берем плодовете на възпитанието след години. Факт, че като стане беля, вече е късно.
Дъщеря ми е на 12. Знам й паролата - доброволно от нейна страна. Вкъщи всеки на всеки знае паролата и може да ползва чийто телефон му трябва и му е под ръка. Няма драми за никого. Не си ровим по чатовете, за да се следим. Често се налага да пиша вместо мъжа ми на някой негов приятел, защото трябва да прати нещо, но точно в момента е зает, шофира, мръсен или друго.
Понякога пращам отговори на чатове на детето, защото ме е помолила да отговоря на еди кой си, докато тя свърши нещо друго.
Знам какво гледа в тик ток, защото ме залива с клипчета, които са й интересни.
От време на врем проверявам екранното време и мърморя при нужда, особено, ако не си е свършила задачите за деня.
Златната среда е доверието. Тя няма проблем с това, защото получава същия достъп до моя телефон и не се чувства контролирана.

Реално погледнато, опасности има и на улицата, и в училище. И там трудно би разбрал човек, ако детето само не сподели.
Затова, да... За мен е по-важно да му гласувам доверие и да се опитам да го накарам да приеме, че винаги може да ми има доверие и да ми се довери, ако се случи нещо. И като е споделяло съм се опитвала да помогна в разрешаването на проблема, без вменяването на "аз казах ли ти че трябва да внимаваш"... А при нея проблемите, когато ги е имало /слава Богу, много рядко/, са били в реалния, не във виртуалния свят.
Иначе на същия принцип, да не го пускам и на улицата детето.
Затова както си говорим за нещата от реалният свят, си говорим и за виртуалния. Да, мрънкам като я видя ,че залепва пред екрана. Но пък с училище, домашни, други интереси и занимания, толкова ще си затворя очите. Но знае, че при спад на успеха /поради липса на полагане на усилия/ следват санкции. И то такива, че хич не ѝ се иска да се стига до тях.

Когато детето знае, че му знаете паролата пак може да прави всичко, което прави и без да я знаете, но ще се крие и вие пак няма да разберете какво прави.

На вас проблема не ви с паролата, а с това че детето прекалява. Защо прекалява? Има някакви липси? Има много свободно време?
С  Fever Ray съм 100% съгласна.

Точно. Паролата не намалява времето пред телефона.

Да ама съвестта на мама е чиста. Аз контролирам детето и знам всичко!
Без да съзнава, че реално изпуска нещата. Аз съм далече от либерална майка, но пък за 13 години съм изградила доверие с детето си за да ми показва и казва нещата който го интересуват. И в същото време да не виси на телефона - това се случва със старние от страна на родителя не на детето.

Отговор на първия пост: НЕ.
Телефоните и на двата ми тийна са заключени и не им знам паролите.
Дори не знам за какво толкова да ги следя и проверявам, та чак да им бърникам в телефона?

Постави се на мястото на детето ти, например, ти искаш телефон, а майка ти - иска да ти знае паролата? Какво изпитваш? Унижение?
Ти и на мъжа си/партньора ли знаеш паролата? Ровиш ли му и на него да няма смс-и от жени?

Номера е да възпиташ детето си така, че да не те е страх в кой сайт е и да му вярваш.

Дори и да стане цитираната горе неприятна история, и това е част от обучението. Тези деца са си научили урока и вече си имат едно наум какво е мрежата.

Това е ново поколение деца и няма как да ги държим далеч от телефона.
Единственият шанс е Родителят да стане те по-интересен от телефона.

Както казаха - и да разбереш паролата му, това няма да го накара да стои по-малко време на телефона. Лично аз знам поне 5 начина по които може нещо да се скрие в телефона, така че да не се открие, а той на тази възраст смятай, че знае сигурно дори повече. Ще му разбереш паролата, ще му преровиш телефона и гаранция - няма да откриеш нищо - за сметка на това обаче ти от него повече доверие няма да видиш. На 13 години зависи само от теб дали ще си имате доверие и ще ти споделя или не. Пубертета и без това е трудна възраст за децата, твоя задача като родител е да я улесниш, а не да я утежниш. Имай предвид, че вкара ли те веднъж в черния списък на хора на които няма доверие, измъкване почти няма и след някоя друга година като порасне още малко ще му гледаш само гърба и ще пишеш теми тук как бил неблагодарен. Открий причината да седи до 5 сутринта на телефона, какво търси в него, какво намира там, което ти не му даваш, иначе проблема няма да се реши.

Примерно моята голямата я знам много добре какво прави до 5 сутринта. Клюкари! Тая на тоя какво била казала, ама той на оная пък го бил казал и така.....
Нищо опасно, нищо ново.
Малкия пък не си докосва телефона. Заключен е, защото баща му му ровеше.
И двамата са попадали в ситуация с външна атака. Разрешихме я заедно, за около 2-3 дни. Говорихме, знаят от какво да се пазят.
Какво друго?
Ми нищо.

И аз не смятам, че само ако знаеш паролата ще го контролираш. Намери му занимавка спорт, уроци, според вашите възможности.
Моите са по малки, на 7 и 9, тази година получиха телефони, нашите стари. Имат уатсапп, с 7-8 номера в контактите, ютуб, учебните приложения и гугъл плей да си теглят игри. Имат пароли, знам ги, мм ги знае, но и те знаят нашите, винаги са ги знаели и са били свободни да ползват нашите устройства. Даже в момента пиша през тела на щерката, че моя е на зарядно, а тя спи. Другото е че те нямат време за телефони, сина ходи на футбол и джудо, щерката на частни уроци и джудо. 2рият срок тръгва и сина на уроци освен всичко. Отделно след училище са на занималня до започване на гореизброените. Събота и неделя телефоните са им на разположение.
Може след време да е друго, но за сега се стараем да показваме че доверието е важно и по между си нямаме тайни.
П. С. И пиновете на картите ни знаят и  пазаруват с нашите, до сега не са злоупотребявали

Абсолютно! И после ще четем, "Помощ, детето не разговаря/споделя с мен!"
Нямам  пароли на дъщеря ми и не съм си помисляла да я контролирам по този начин!

Ма разбира се, който плаща , той поръчва музиката....сериозно ли? ....ми ако след...20/30 години се окажете в ролята на нуждаещ се и същото това дете, Ви помага...има ли право да определя правилата и да Ви ги налага?.....

Такова дете ще избяга при първа възможност и ще започне самостоятелен живот и още  първите парички, които си изкара ще си купи собствен телефон и ще си сложи паролата.
То даже сигурно няма да гледа родителя си, ако се наложи, но това е друга тема.

Ма разбира се, който плаща , той поръчва музиката....сериозно ли? ....ми ако след...20/30 години се окажете в ролята на нуждаещ се и същото това дете, Ви помага...има ли право да определя правилата и да Ви ги налага?.....
[/quote][/b]


Това, което се опитвам да кажа не е това, което твърдите! Опитвам се да кажа, че има неща, които може да контролирате като родител и такива, които не. Също така, че поведението може да има последици.

Във идеалният случай, детето и родителите му имат непрестанна силна връзка, споделяне и обич. Тогава няма нужда от "проверки" защото е изградено доверие. Доверие се гради дълго и се руши бързо.Вие тук се държите сякаш никога никой от вас не е имал криза в отношенията с детето си или , че ако не дай си боже има някога такава, то си прокълнат за вечни времена. Не мисля, че нещата са толкова крайни.  Всяко дете е различно. Вие си знаете вашите - тя (авторката) си знае нейното.  Има значение както пола на детето, характера му, така и обстоятелствата, заради които се изисква паролата.

Паролата на телефона ми я знае както детето ми, така и мъжа ми. Сега, трябва ли да се чувствам унизена от това? Какво по дяволите имам толкова да крия в този телефон, че да се страхувам да не го види мъжа ми или детето ми?
Това, че им знам паролите (на семейството)НЕ означава, че ровя в телефоните им. Защо да го правя?

Отделно всеки родител си преценя детето и ситуацията. Понякога е нужно "да си лошия".  Моята работа не е детето ми да ме харесва винаги и на всяка цена, а да съм му родител.

Всеки си преценя и плаща за изборите.

Всяко нещо има последствия, вкл. и недоверието, контролът и липсата на диалог.

[/b][/b]

 Има значение както пола на детето, характера му, така и обстоятелствата, заради които се изисква паролата.
...
Паролата на телефона ми я знае както детето ми, така и мъжа ми. Сега, трябва ли да се чувствам унизена от това?


[/quote]
Как зависи от пола, извинявайте?

Не, унизен се чувства, този, който не иска да му знаят паролата, но се налага да му я знаят(детето). Ти  си си дала паролата доброволно на мъжа ти.

Еййй, много либерални майки, много чудо. 😂То такова доверие и свобода, та чак да се чуди човек.

О, на мен една така ми се чудеше как така никога не съм удряла сина ми...

Ми... Аз съм била отглеждана и възпитавана много либерално. (Да, докарвала съм си веднъж - дваж леки бели на главата, но съм се научила да се оправям). Никога не ми е била държана сметка някъде ходя, вечерен час не съм имала (вярно че израснах и в много малко градче).
Сега да тръгна да държа дъщеря ми под строг контрол, не ми иде от вътре.  Има си свободата, която имах и аз.За мен така е правилно.
Да, понасяла си е отговорността за грешките си. Това не подлежи на обсъждане.
След като сме ѝ купили и дали телефона, това си е нейна вещ. Да, в началото е имало някакъв режим , но сега на 13-14 да я дебна ... Не ми иде от вътре ...
Тя си знае че за момента от нея се иска да си учи уроците и да подържа успеха си. А, ако в един момент реши че виртуалният свят ѝ е по-важен.... Окей, знае че тогава ще ѝ се наложи да се сбогува с любимият ѝ летен лагер по астрономия. И знае че съм абсолютно способна да я резна от там, ако спадът на успеха ѝ се дължи на мързел. А, бонус ми е, че ѝ от там ѝ напомнят че с мързел няма да стане тая работа и ѝ държат също да има достатъчно висок успех .

Иначе телефон има от 9 годишна някъде. Нито един път не е наказвана с отнемането му.
Един път натрупа сметка от глупост - извади от спестените си пари. Да види следващия път дали лиготиит в онлайн игрите са важни

И моята трупна сметка веднъж, защото паметта на телефона ѝ беше недостатъчна, а аз не взех мерки навреме. Та цъкнала на нещо, което обещавало да ѝ се освободи памет иии това ми струваше около 20-30 лева. На 11 беше тогава.
За "наказание" ѝ купих нов телефон, с достатчъно памет.

Някъде се е скъсала нишката с вашето дете.
Паролата  на телефона моето дете я знам,той ми я каза.Преди 1 година и половина  счупи дисплея на телефона си и плати ремонта с негови спестени пари. Сега е много внимателен.

Синът ми е на 11 години и все още няма телефон. Живот и здраве, ще получи следващата есен, когато отиде в гимназията. Телефонът обаче ще бъде с инсталиран Фемили линк още при даването му. Целта ми е да му огранича екранното време, а не това, което гледа (знам му интересите и знам какво гледа). Моят нищо не споделя, но се надявам, че ако има проблем, ще разбера, преди да е станало късно. Между другото, аз също не обичам да споделям много, така че го разбирам.

За паролата не съм се сетила, че мога да я поискам. Той знае паролата на моя телефон и този на баба си, но не пипа там. Знае, че чуждите неща не се пипат или се пипат, ако преди това му е било разрешено.

Не може така категорично да се каже за или против сме, след като не познаваме детето. Но на мен ми изглежда, че има нужда, предвид късното лягане и недостига на сън.

За мен в повечето случаи, които се цитират гордо, има и доза късмет. Едва ли всички сме перфектните родители, възпитали перфектни деца.

Ние споделяме нашия опит и наблюдения.
Аз съм против всяка принуда и демонстрация на превъзходство и контрол върху дете.
С моето дете трябва умея да разговарям, да си имаме доверие, а не да го командоря.

До 8кл синът ми нямаше смартфон, нито компютър в стаята. Беше с обикновен телефон с копчета, а при необходимост използваше моя лаптоп.
Заради онлайн обучението му взехме лаптоп, пък и това започна да учи, така че му трябва. От тогава пароли не знам. Има ли, няма ли, какви са - не знам. Предупреден е къде не се влиза, той също е достатъчно умен и вече голям, за да знае.
Като цяло съм за максимално късно даване на каквито ѝ да е устройства, докато им уври тиквата. А на някои им увира по- късно 😜

Ами ти сама си си отговорила, щом отказва да ти я даде, значи за него не трябва да я имаш.
А защо си му прибрала телефона, без телефон ли ходи?

Ако имаш проблеми с детето тази конфронтация няма да ти помогне да ги разрешиш.

Здравей! Според мен не е нужно да се знаят чак такива подробности,защото на едно дете му трябва лично пространство,то трябва да се чувства ,че родителите му имат доверие.Много е важно в такава ранна възраст да се изгради исканото доверие между родител и дете.Това много ще помогне в бъдеще.И като за последно да вметна,че на 13 няма нищо лошо да има парола на телефона. Съмнявам се,че  има какво да крие понеже е на тази възраст.Може това да е от нужда от лично пространоство или,защото е модерно.

Едно е да ползвате някакво приложение за ограничаване на достъпа до определени сайтове, друго е да му знаете паролата. Децата трябва да се мотивират, а не с насилствени методи да се постига подобряване на оценките. Всеки има "лично пространство", на 13 децата са доста чувствителни по този въпрос. За мен прибирането на телефона не е решение, това го лишава от комуникация ако щете дори за училишни неща, а да не говорим как се чувства сред връстниците си, защото няма връзка с тях.

Напълно нормално е, дори е задължително. Зная паролата и редовно проверявам чатовете. Това е условието. Някои хора нямат ни най-малка представа в какви неща се забъркват децата им. А някои от тези неща могат да нанесат големи вреди - на детето или на другите. Живеем в свят, в който е достатъчно да се пусне едно нещо в мрежата и да съсипе нечии живот или поне да нанесе трайни последици.
Няма никакви социални мрежи, особено пък тик ток. Ползва само за общуване с приятели.
След като прочетох повечето коментари ми се изяснява защо е такова положението с много деца. На 13 са малолетни, абсолютно недорасли и абсолютно незрели деца. Каквато и здрава връзка да имаме с тях, колкото разумни и добри да са никога не знаете какви неща могат да споделят и до къде може да се стигне. Родителският контрол не означава унижение и навлизане в пространството. Той учи детето на разумно ползване на електронната техника. Учи го то да я контролира, а не тя него. Учи го, че има правила, които трябва да се спазват и особено много го учи на хигиена на общуването.

Не сте права.

На 13 да четете какво си пише с приятелите си е точно унижение и навлизане в личното пространството. Не е на 6, на 13 което значи вече тинейджър. Да 18 ли считате, че е нормално да четете, защото все още детето ви не е пълнолетно.

Има майки които си врат носовете където не трябва, дори когато децата им се оженят. Колко теми има в Семейни отношения...

По-скоро учи децата как да си прикриват следите по-добре, отколкото на нещо друго.

Оправдавам ровенето в телефона, само и единствено, ако надуша, че нещо не е наред с детето и то не си казва. И би било инцидентно до решаването на проблема. Но при мен, предполагам би имало ефект, заради изненадата. Няма да знае, че ще искам да го проверя. Ако обичайно го проверявам, то той ще си изглежда като за пред родител и няма да намеря каквото ми е нужно.

Ами не е така, нашите деца нямат нашият късмет родителите да не разбират от техника.
Дете на 10-12-14 и нужда от тайни и лично пространство? И после защо децата стават все по лоши.
Вие с партниорите си не си ли знаете паролите?
Когато човек няма какво да крие живее някак по лесно. Ама се възпитава от най ранна възраст

С това съм напълно съгласна.

Почти съм сигурна, че детето ми няма какво да крие. Но желанието ми да му знам паролата демонстрира контрол.
Преди няколко месеца ѝ посиках телефона, за да видя дали поддържа есим, защото според някои сайтове поддържа, а според други не. Казах "Няма да ти навлизам в личното пространство, само да проверя.", отговора бе "Ами навлизай си, няма какво да крия."

Не знам паролата на мъжа ми, нито той - моята и държа да остане така. Детето на 12 също е човек и има право на лично пространство. Не съм съгласна, че неуважението на чуждото лично пространство прави човека по-добър. За мен е точно обратното -- неуважението предполага неуважение.

Не знам никакви пароли, не отговарям на телефона на мъжа ми, когато е в банята, дори да видя кой го търси ( всички приятели са ни общи), компютъра му не пипвам. Никой не гледа моя телефон. В стаята на сина ми влизам колкото да пусна прахосмукачка и сменя спалното бельо когато е на училище. Друго не пипам и гледам от няколко години. Как да го науча да не рови в моята чанта, ако не му давам личен пример? И до сега, като иска джобни, ми носи цялата чанта, дори портфейла не бръква да извади. Да чукна на дърво, възпитали сме го правилно.

Точно така, личното пространство не значи, че имаш нещо за криене. На мен ми е много неприятно някой да ми пипа телефона, да звънна на някой и друг да ми вдигне телефона. Аз също нямам какво са крия. А едно дете на 12-14 да даде да се провери настройка е едно, друго е да има телефон при условие, че му четете чатовете. С децата трябва да се говори, да им се обяснява рисковете от влизане в опасни контакти, да е наясно, че ако накой го тормози, манипулира родителят е зад него. Ако на неговият телефон не гледа нещо, на друго устройство при приятели, кой знае какво гледат. За съжаление живеем в страшно време и ако не се възпитава в детето осъзнатост, не е информирано, няма как всичко да се контролира.

И аз подкрепям мненията на Доня и на Сефора.
Нямам тайни от съпруга ми. Убедена съм, че и той няма от мен.
Не му знам паролата, не му вдигам телефона. Нито той моя. Моят даже е с пръстов отпечатък, та и парола не му върши работа, но не е проявявал интерес.
Същото важи за децата. Личните вещи са лични. Не ми се е случвало да им пребърквам джобовете, да им чета чатовете или да ги следя и дебна. Искам да са самоуверени хора, които да уважават и чуждото пространство, и себе си, защото унижението в дебненето е и за двете страни. Децата ни сами споделят с нас. И ние споделяме с тях. Но и ние, и те спазваме достатъчна хигиена в отношенията си, че да не се стига до там другият да крие нещо, което не е тайна, а го прави от нежелание да има и свой свят.
Когато в семейството има доверие, на детето се показва кое е добро и кое е лошо, когато родителите го учат как да се пази, но не го правят с насилнически методи, тогава то само търси съдействие при необходимост.

Ми ние вкъщи си ги знаем, и винаги е било така. Даже отскоро имаме пароли и то заради племенниците, които са още малки. Не смятам, че знаенето на парола е навлизане в личното пространство, за щастие никой вкъщи не го смята. Всеки може спокойно да ползва на другия. Щерката се чува с приятелите си през моя телефон повечето пъти, понеже аз съм на сметка. Скоро планирам да ги прехвърля и тях.
От друга страна техните телефони нямат родителски контрол и не ги следим къде влизат и какво правят. Знам приложенията, които ползват и ми е достатъчно. Никога не са си превишавали правата.
И това, че бъркат в моята чанта, не значи че го правят в чуждите. В повечето случаи като кажа подай ми протмоне/ ключове/нещо си от чантата значи не мога сама.

Аз правя разлика между това да помолиш някой да ти бръкне в чантата и да ти донесе нещо и да бръкне, за да провери какво има вътре.
Смисъл от затормозяване да помня чужди пароли не виждам.

Вчера му прах раницата, той си изкара всичко от нея. Не аз.
Като кажа дай ми портфейла, за да дам джобни - носи ми цялата чанта. Казва - а, не не ти бъркам в чантата.
Учи софтуер и хардуер, ако реши може да сложи толкова пароли и защити, че аз която нищо не разбирам да гледам мониторите като теле.
Вдигам телефона на мъжа ми, само когато той шофира, и то на високоговорител.
Живяла съм с ревнивец, на който колкото и да обяснявах, че и да ме следи и проверява, ако реша да направя нещо, никога няма да разбере. За това е бивш..

Никога не съм си позволявала да бъркам в чужда чанта, без значение чия е. Дори, когато мъжът ми ме кара да проверя нещо ми е неудобно. Не е до криене, така са ме свикнали от малка, смятам, че това е и правилният начин.

Моята парола е елементарна, тази на мъжът ми не я знам. Като му ползвам телефона за нещо - казва ми я и аз я забравим. Даже се изнервя, че една парола не искам да запомня. Ами, не ми трябва, за какво да си затормозявам мозъка.

А ние дори и пароли нямаме, нито отпечатъци, лицево и т.н. И никой не пипа телефона на другия, нито си ги разменяме, ползваме, вдигаме. Това ми е отвратително - бе, я дай че ми е по-близо твоя ... Мразя да ми се пипат нещата, още повече че чета и си зарязвам и някой да ми го затвори или затрие.
Детето отскоро има телефон също и съм казала да не си и помисля да слага пароли. Там чат-пат хвърлям по едно око да видя какви ги върши, но не е тийн, а ползва и мой акаунт.

Ако ползвате телефонно банкиране, има сериозна опасност да ти източат сметката.

Тъкмо това щях да кажа. Телефонът ми е и портфейл, нямам желание да го оставям без парола. А и винаги е в ръката/джоба, не мога да рискувам да пратя някоя неудобна снимка на колеги.

Ако детето има екранна зависимост, според мен въпросът с паролата няма да разреши генерално проблема. Трябва наистина да се намерят други дейности. Такива деца са по-податливи на Интернет измами и други, защото имат недоизградени социални умения, а и възрастта не е за социални мрежи.
Според мен поговорете откровено, споделете му притесненията си и нека се откаже от тик тока поне за 2-3 години. Обсъдете заедно дейности, с които да замени телефона.