Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 19

O, ама разбира се, че има надежда. Просто трябва да намерите начина, който работи при вас.
Пубертетът често идва изведнъж, като лятна буря, сварва ни неподготвени и ни оставя в ступор. Изведнъж слънчевото ни дете се превръща в мърморещ мрачен тийн, движещ се като зомби и гледащ лошо. Само че ние - родителите сме разумните и отговорните в картинката и ние следва да потърсим решение и подход. Това, което до скоро е работило с детето, при тийна дава кофти резултати. Трябва първо ние да се позамислим и потърсим разумни решения, после да действаме.
Когато първото ни дете изведнъж се превърна в пубер, бяхме в пълен шаш. Направихме доста грешки като родители, но си научихме урока и напипахме начина на комуникация и подходът, който работи. В момента тийновете вкъщи са трима, но животът е гладък и хармоничен, а те са щастливи и спокойни.
Непоискан съвет - не търсете това, което ще я жегне, а това, което ще я зарадва. Например след седмица в която се е старала със задължения в училище и вкъщи, направете нещо, което да я зарадва - не е нужно да е материално. Сгответе любимо ястие, идете заедно на кино, отделете два часа за да порисувате заедно или там каквото обича да прави. Казвайте на глас колко е хубаво да се разбирате и обичате и как в къщи е приятно и спокойно заради нея и нейните усилия. Морковчето върши повече работа от камшика.
О, и друго много важно. Работете по въпроса със споделянето търпеливо и целенасочено. Научете я да споделя и да говори с вас за всичко важно. Това се случва не с разпити и въпроси, а с разговори и споделяне от ваша страна. Разказвайте деня си, искайте съвет от нея за някоя случка,  как да реагирате за това или онова. Независимо дали имате нужда от съвет, искайте го. Така тя ще се почувства значима, важна за вас, ценена, ще я стимулирате да се замисля и така реагира по-зряло в бъдеще. Разказвайте за своето узряване, проблемите които сте имали, с кой сте споделяли, за грешките си, успехите си, мечтите си, разочарованията си. Много важно е детето да ви има доверие и това се случва, когато усеща че вие имате доверие в нея. Ние си мислим понякога, че важните неща се подразбират и не трябва да се казват, но е обратното - трябва, пак и отново. Обичам те, вярвам ти, харесвам те, гордея се с теб. Ако е сбъркала - вярвам че можеш по-добре, сигурна съм че следващия път ще си по-разумна, грешките дават ценни уроци и следвашия път няма да сгрешиш. Ако ви е разочаровала - разочарова ме, знам че можеш повече, само трябва да го поискаш. Ако е добра и се старае - благодаря ти за това, че подреди, страхотно си сготвила, колко е хубаво да мога да си почина след работа заради теб, чудесна дъщеря си, гордея се с теб.
Бях прекалено обстоятелствена, извинявам се.

Хубави съвети, но не са релевантни за всеки, защото децата, а и родителите са различни. Аз много споделям с детето, но в един момент усетих, че едва ли не ми държи сметка. Веднага сложих граници. Аз съм възрастният, тя трябва да си знае мястото т.е не сме равни.
Споделяла съм и за първото ми гадже, защото предстои това да и се случи, но беше като разказ. Не ми зададе нито един въпрос, само слушаше

При дъщеря ми работи гласуването на доверие и вярване,че може да се оправи сама.

Какъв серум за лице ще препоръчате за момиче на 12 години? Гледа в интернет как се мацотят и тя искала да си има рутина и съм в чудене какво да ѝ взема! Няма проблемна кожа, напротив чиста и без акне!

Да не изпусна темата.
Нямам време да пиша, но ви прочетох.
Мьос, страхотни насоки, както винаги!
 Иска ми се да подхождах и аз така спокойно. А правя точно обратното.
Побърква ме лъжата и то за някаква уникална тъпотия. Като да вземеш смутито с плод и протеин и да го излееш в мивката. Защо?! Че кутия протеин е 100 лв, а боровинките 6 кинта за малка кутийка?
Защо ще го хвърлиш?! Направо съм и бясна, късмет има че не ми е пред очите.
Говорене, повтаряне, не помага. Ще я заведа на места, където това което тя хвърля без да мигне окото, може да спаси някого от глад или жажда.
Ми кажи не искам да го пия или искам с друг плод или нещо. Не, по- лесно да го хвърлиш и да не се разправяш.

Жаки, сетих се как ние със сестра ми изхвърляме кюфтета, които бяха за вечеря, за да си купим хамбургер, но да не ни хванат Детски акъл
Баба ми като разбра ни каза да и ги носим на нея, а не да хвърляме храна

Жаки, разбирам те много добре. И аз бих се ядосала на това.
Моето диване не съм го хващала да хвърля храна, но ме вбесява с друго. След като ми е дала заявката си за обяд/вечеря и аз съм положила усилия и любов да й приготвя храната, която желае, тя заявява, че всъщност не била гладна, но не искала да ме обиди, ако откаже. И съответно не изяжда приготвеното. Обяснявам, че няма да ме обиди, ако откаже и по-добре да откаже, отколкото да го приготвя и тя да не яде, но думите ми явно не достигат до нея, защото това продължава да се случва периодично.
Тя готвено почти не яде, така че за другите вкъщи готвя, а за нея се приготвя нещо отделно. Обикновено живее с картофи или яйца, макарони със сирене, кебапчета, шницели, наденица . Гледам да избягваме сухоежбината, но и на пица или сандвичи кара понякога.

Чак серум не знам, но след като кожата не е проблемна една рутина с лавандулова вода мисля няма да навреди. Поне на моята 13-годишна тийнка ѝ поддържа кожата в добро състояние и все още не е минала на по-сериозни продукти. Ползва я вече над година и половина.

А моята си е направила зверски рани по челото. Питам я защо, имала била пъпки, изобщо не е вярно, та тя е само на 9 и кожата е още почти като на бебе. Прави го за трети пореден път, аз намилам ли, намилам, няма ефект. Ама рани, не минават по 2 седмици и тъкмо поминат, пак ги прави. Питах я не се ли срамува да ходи така на училище, срамувала се и ето пак. Обясних, че може да останат белези като дупки, уж обеща, че няма повече, но не вярвам. Иска да се прави на голяма ли, що ли, и аз не знам. Държи се ужасно, снощи бяха с мъжа ми на мюзикъл, очаквах да се прибере щастлива, прибра се виеща, мърмореща, влачеше се, даже рева ядосано по едно време, че си е изрязала ноктите и не може да си откопчае панталона 😳 Не съм готова изобщо за такива изблици, нямах търпение да си легне, че щяха да ми се строшат зъбите от стискане. Не знам кое е по-правилно, да се старая да премълчавам колкото е възможно и да минава или да отговарям на провокациите и да влизаме в скандали. Питах я одеве защо снощи се държа толкова лошо, има ли някакви проблеми, чак се изуми, просто й се спяло 🤷‍♀️

Моето 9 годишно като е изморено е същия Ад. Така че, умора и психическо напрежение много им влияят.
Аз като я видя в такова настроение просто стискам зъби и я избутвам към леглото с хилядите екстри от нейна страна. На другия ден сядаме да говорим и и показвам кое не е било правилно. Не знам има ли ефект последния път просто се разрева и каза, че отива да спи.

Бих препоръчала да оставите момичетата сами да си правят кутиите за обяд за училище. Може да ги наглеждате, какво слагат в началото, но ако не са забранени в училището продукти, просто ги оставете. Говорете си за правилното хранене и т.н., давайте пример с вашето хранене, но не им правете кутиите. Някои деца не се осмеляват да кажат, че не искат определени храни и ги изхвърлят, за да не им се карат, ако не са ги изяли. Не е нужно вие да сте от тези родители, просто децата така мислят.

Здравейте,  във fashiondays отговарят ли си номерата на обувките на адидас?

Viki, здравейте, вероятно бъркате темата, но Да, отговарят си номерата.

За много години!Живи и здрави и вие и семействата ви.

Ние се сдобихме с "гадже".Нещо не съм във възторг ...

За много години на всички!
Лисичке, и моята 13 годишна госпожица се прибира с нарисувани с химикал сърчица по ръцете от  едно момче от класа. "Уж не го харесвала", а пък му разрешава да и рисува сърца по ръцете, хм.... В 00:00 ч на Нова година и се обади по телефона да и честити новата година....Това ми намирисва на гаджосване, макар след училище никъде да не излиза. Тя си е домашна мишчица... Ох и аз не съм във възторг, не ми се иска да мисли за момчета още