Магдена, публикувах без да погледна и автокоректорът пак се е задействал - от потерите.
- Публикувана: 24 ян. 2024, 16:45 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 20:13 ч.
Въпросът на Сократ: „Жената или детето?“
Гледах в един филм, един човек беше скрил евреи - възрастни и деца, в мазето на дървената си къща. Дойдоха германците на проверка, обаче в мазето едното беше бебе и точно тогава се разрева. И разстреляха всички, и големи, малки, и домакина.
Та за този случай много съм си мислила: дали би имало човек, който да удуши бебето, но да се спасят 10 човека? Какво сърце трябва да има, за да направи това, което ще спаси 10 живота?
Та за този случай много съм си мислила: дали би имало човек, който да удуши бебето, но да се спасят 10 човека? Какво сърце трябва да има, за да направи това, което ще спаси 10 живота?
Георги Господинов описва подобна история в един от романите си. Многодетна майка, вдовица, оставя на пътя най-малкото. Сестричката му по-късно се връща тайно от майка си да го прибере.
В най-трудни времена май най-мъничките са имали най-малък шанс.
Ето друга гадна история, също истинска, от последните 20-тина години. Дядо води внука си, май беше към 7-8 годишен, да го вози на трактор на полето. И изведнъж се отприщва някакъв бент и тръгва голяма вода. Дядото успява да изплува, но внукът се удавя.
Честно, ако, пази боже, нещо такова ми се случи, ще се гмуркам да го търся, ще пукна, но няма да изляза жива, ако детето се удави. Вие представяте ли си този дядо после как отива при сина или дъщерята и разказва какво е станало? И как живее после до дълбоки старини?
Ужасии всякакви... Бай, бабо, да не те среща мечката.
За мен детето е на първо място, поне в днешно време.
Честно, ако, пази боже, нещо такова ми се случи, ще се гмуркам да го търся, ще пукна, но няма да изляза жива, ако детето се удави. Вие представяте ли си този дядо после как отива при сина или дъщерята и разказва какво е станало? И как живее после до дълбоки старини?
Ужасии всякакви... Бай, бабо, да не те среща мечката.
За мен детето е на първо място, поне в днешно време.
приемам смъртта просто като естествен етап от живота. Рано или късно застига всеки и това е нормално.
Някога наистина говорим за екстремни ситуации и тежък живот. Но много от ситуациите днес са провокирани от липса на елементарни знания и усет за живота. Примерът с детето, което жената да не вземе с нея на работа е абсурден, не може човек да живее подчинявайки се на такива "вярвания" с цел да предпази детето, но други ситуации са си чиста безотговорност примера с двете деца и спасяващия, който просто трябва да пусне едното. Кой нормален родител позволява децата да отидат толкова дълбоко и да изпусне контрола на ситуацията. Едно дете ако играе на брега, на плитко, няма как да се стигне до такава ситуация и последващия избор. А рисково поведение се вижда постоянно, незнам на какво разчитат хората. Редовно ми се "обръща" сърцето, като видя деца в морето навътре, като деца търчат в метростанцията и родителя гледа и нищо не прави. Дете на около 4 години реален пример отива след линията и се навежда и гледа дали идва метрото, като преди това търчи по стълбите и баща му иначе дори костюмиран, слиза доста след него, не издържах и се намесих. Случаят от вчера, който кой знае колко струва на данъкоплатците, защото двама безотговорници остават малко дете без надзор. Някога поне да имали някакви инстинкти за оцеляване, днес потресаваща неадекватност.
Не знам до колко е истина, че този въпрос е бил поставян от Сократ. На мен даденият отговор много ми напомня за манталитета на хора от определен етнос, които разсъждават по подобен начин, а именно - какво толкова, ще си направим друго дете.
Мисля, че всички нормални хора, ще спасят първо детето си.
Мисля, че всички нормални хора, ще спасят първо детето си.
Не знам до колко е истина, че този въпрос е бил поставян от Сократ. На мен даденият отговор много ми напомня за манталитета на хора от определен етнос, които разсъждават по подобен начин, а именно - какво толкова, ще си направим друго дете.
Мисля, че всички нормални хора, ще спасят първо детето си.
Мисля, че всички нормални хора, ще спасят първо детето си.
Мислиш го от гледната точка на 2024та година, 21ви век. Когато Сократ е живял, хората са раждали по 7-15 деца с надеждата поне едно-две (и ако може момчета) да оцелеят.
Ми, не.. през 24та пак не спасяваш първо детето. Спасяваш себе си и после който можеш АКО можеш. Без много супергеройстване, че после теб трябва да те спасяват и отваряш излишна работа на хората къде всъщност знаят кво да правят. Не сме във филм, като влезнеш в горяща сграда по- скоро няма да излезеш с две деца, всяко под мишница както спайдърмен прави.
Ми, не.. през 24та пак не спасяваш първо детето. Спасяваш себе си и после който можеш АКО можеш. Без много супергеройстване, че после теб трябва да те спасяват и отваряш излишна работа на хората къде всъщност знаят кво да правят. Не сме във филм, като влезнеш в горяща сграда по- скоро няма да излезеш с две деца, всяко под мишница както спайдърмен прави.
Обратното също е верно. Можеш да си мислиш, че ще се жертваш за някого, но като дойде момента не го правиш. Наша съседка навремето хукна ужасена по време на едно земетресение и чак долу се сети, че е оставила бебето си горе.
приемам смъртта просто като естествен етап от живота. Рано или късно застига всеки и това е нормално.
Мислиш го от гледната точка на 2024та година, 21ви век. Когато Сократ е живял, хората са раждали по 7-15 деца с надеждата поне едно-две (и ако може момчета) да оцелеят.
Да де ама на нас не ни пука какво е решил Сократ щото той си го е казал направо. Обсъждаме какво бихме направили НИЕ и то СЕГА. Темата не е зададена да разсъждаваме какво бихме направили, ако живеехме по времето на Сократ.