Такива разногласия са съвсем различна категория, а именно, основополагащи въпроси.
- Публикувана: 1 фев. 2024, 09:20 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2024, 21:21 ч.
Семейството след 20 г брак
Ох, като почнат да се изтъкват вдигнати капаци на тоалетни чинии и хвърлени чорапи на пода като невероятни компромиси в брака, звучи сякаш не сте се събирали с хора никога.
Съвсем други компромиси се правят, истински компромиси, ама кой ли ще си признае.
Съвсем други компромиси се правят, истински компромиси, ама кой ли ще си признае.
Ами аз истински компромиси не съм правила и затова написах тези христоматийни примери, не че и те са конкретни и реални.
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.
Бих казала, че взаимното привличане е фундамент.
Приоритизиране на партньора, генерално, също.
Бих казала, че взаимното привличане е фундамент.
Приоритизиране на партньора, генерално, също.
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.
Бих казала, че взаимното привличане е фундамент.
Приоритизиране на партньора, генерално, също.
Бих казала, че взаимното привличане е фундамент.
Приоритизиране на партньора, генерално, също.
Ами аз точно затова казах, че при наличие на такива не се женят. Хубаво, любов. Да си я изживеят за година-две и като почнат да си личат различията да се разделят. Но не и да правят деца и да се женят само заради едното либидо.
Да приемеш да правиш компромис разбирам само ако се появи изненадващо в последствие. Например оказва се, че не можете да имате деца, някаква тежка болест и прочее. Тогава човек трябва да се замисли дали може да приеме това или не. Но всичко изброена в цитат се знае априори и който го е пренебрегна си е негова вината.
Ние с мъжа ми имаме различия в мнението си относно възпитание на децата. Причината е, че сме израснали в различни светове - аз в България, той в Сащ, с много строг баща. Той отстъпи - до седмата година на детето така или иначе го гледах сама и се справях отлично с възпитанието. И до днес съм медиатор и посредник между двамата.
Мъжът ми отстъпи когато казах, че не мога и не искам да живея в САЩ, той отстъпи когато реших да се местим от града на село. С времето е видял , че моите решения са умни и разумни. Защото мъжът е главата, но жената ако е умна е вратът.
Аз съм правила други компромиси, на които животът ни е подложил. За това казвам, че бракът е танго - страст, танц, понякога в синхрон, понякога се настъпваме, но продължаваме да танцуваме заедно. И след 20 години да се смеем заедно.
Мъжът ми отстъпи когато казах, че не мога и не искам да живея в САЩ, той отстъпи когато реших да се местим от града на село. С времето е видял , че моите решения са умни и разумни. Защото мъжът е главата, но жената ако е умна е вратът.
Аз съм правила други компромиси, на които животът ни е подложил. За това казвам, че бракът е танго - страст, танц, понякога в синхрон, понякога се настъпваме, но продължаваме да танцуваме заедно. И след 20 години да се смеем заедно.
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.
Не само. Компромис е да се съобразиш и приемеш мнението на другия, въпреки че ти си на различно. И да отстъпиш без цупни, сръдни, драми и прочие. Независимо от темата.
Скрит текст:
Ние с мъжа ми имаме различия в мнението си относно възпитание на децата. Причината е, че сме израснали в различни светове - аз в България, той в Сащ, с много строг баща. Той отстъпи - до седмата година на детето така или иначе го гледах сама и се справях отлично с възпитанието. И до днес съм медиатор и посредник между двамата.
Мъжът ми отстъпи когато казах, че не мога и не искам да живея в САЩ, той отстъпи когато реших да се местим от града на село. С времето е видял , че моите решения са умни и разумни. Защото мъжът е главата, но жената ако е умна е вратът.
Аз съм правила други компромиси, на които животът ни е подложил. За това казвам, че бракът е танго - страст, танц, понякога в синхрон, понякога се настъпваме, но продължаваме да танцуваме заедно. И след 20 години да се смеем заедно.
Мъжът ми отстъпи когато казах, че не мога и не искам да живея в САЩ, той отстъпи когато реших да се местим от града на село. С времето е видял , че моите решения са умни и разумни. Защото мъжът е главата, но жената ако е умна е вратът.
Аз съм правила други компромиси, на които животът ни е подложил. За това казвам, че бракът е танго - страст, танц, понякога в синхрон, понякога се настъпваме, но продължаваме да танцуваме заедно. И след 20 години да се смеем заедно.
Salvina Не се опитвам да разбера приятелите ми. Опитвам се да разбера тенденцията.
Нито се опитвам да изтъкна моите отношения, защото не са нито цвете, нито за пример.
Никъде не твърдя че някой трябва да търпи нещо което не му харесва.
Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот (във връзка или не). Партньорството е уважение към другия без завишени очаквания. И не разбирам какво след 20 г значи- не го обичам.
Нито се опитвам да изтъкна моите отношения, защото не са нито цвете, нито за пример.
Никъде не твърдя че някой трябва да търпи нещо което не му харесва.
Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот (във връзка или не). Партньорството е уважение към другия без завишени очаквания. И не разбирам какво след 20 г значи- не го обичам.
Ако двамата са готови да правят разни неща един за друг и това им доставя удоволствие, и ако сексът върви, и ако се забавляват заедно, то след 20 (и повече) години може да им е хубаво и да се радват на живота си.
Ако обаче се заедно, но не се забавляват, всеки затънал в компромиси и грижи, или ако се забавляват поотделно и вече нямат теми за разговор, или ако сексът не върви и някой от двамата е разочарован от това, или ако някой го е ударил на мрачни мисли и песимизъм, а другият не може да го приеме...
Такива едни промени карат хората да казват, че вече не обичат партньора си. Ами да, той вече не е партньор.
Как ще се случи в едно семейство, не е предопределено, но според мен е чист късмет да си с правилния човек и след 20+ години все още да го мислиш за такъв.
Защото бракът не е нива, та да се впрегнеш, да ореш и да ти омръзне животът:"Дий, воле, дий...".
Така мисля - че не е до усилия, а до хора, до общуване между двамата и до късмет. Просто в онова време с пеперудите си попаднал на човек, който все още е твоят човек, колкото и време да е минало. Могли сте да се изслушвате, да си решавате конфликтите и затова връзката е оцеляла.
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.
Не само. Компромис е да се съобразиш и приемеш мнението на другия, въпреки че ти си на различно. И да отстъпиш без цупни, сръдни, драми и прочие. Независимо от темата.
Има теми, с които не бих направила компромис.
Ако реши, че днес иска да вечеряме в ресторант Х, а аз - в ресторант У, разбира се, че бих се съгласила без възражения.
Но ако иска да живеем на село и да отглеждаме био домати, а аз- не, тогава това би било сериозно изпитание за нашия брак, меко казано, Тоест- не би било възможно да продължим заедно.
Така, че- определено зависи от темата.
То няма лошо човек да си има принципи и според тях да си търси човека. Но истината е, че няма гаранция, че на някой от двойката няма да му хрумне това с доматите и след 20-години брак. Дори познавам двойки, разделили се заради такива внезапни идеи от нищото. Той при майка си на село, жената в София.
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.
Не само. Компромис е да се съобразиш и приемеш мнението на другия, въпреки че ти си на различно. И да отстъпиш без цупни, сръдни, драми и прочие. Независимо от темата.
Има теми, с които не бих направила компромис.
Ако реши, че днес иска да вечеряме в ресторант Х, а аз - в ресторант У, разбира се, че бих се съгласила без възражения.
Но ако иска да живеем на село и да отглеждаме био домати, а аз- не, тогава това би било сериозно изпитание за нашия брак, меко казано, Тоест- не би било възможно да продължим заедно.
Така, че- определено зависи от темата.
Човек не се променя изведнъж на 50 и хоп - искам на село. Това са неща, които са ясно много по-рано в една връзка. Въобще химера е това, че хората се променяли изведнъж на сто години. Не, те винаги са си били такива, просто партньорът не ги е познавал.
Аз се промених. Когато на 24 се запознах с мъжа ми, въобще не ми е минавало през ума да живея на село. Живяла съм все в големи градове в България и по света. И през ум не ми минаваше. Кой? Аз? Абсурд!
Обаче понякога когато се заричаме, че нещо няма да направим, оня горе ни се смее, подлага изпитания, през които душите преминават катарзис и приоритетите се променят. Така, че вече внимавам в какво се заричам.
Обаче понякога когато се заричаме, че нещо няма да направим, оня горе ни се смее, подлага изпитания, през които душите преминават катарзис и приоритетите се променят. Така, че вече внимавам в какво се заричам.