А не трябва ли да се полагат грижи, за да оцелее любовта?!
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
- Публикувана: 1 фев. 2024, 09:20 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2024, 21:21 ч.
Семейството след 20 г брак
Трябва, но трябва да е двустранно.
Някои хора се усещат, че просто само дават и живеят в някакъв копнеж да получават, а това не се случва.....
Е, колко така.
Също така, няма задължителен елемент в обичането. Понякога просто приключва и никакви байпаси не могат да го върнат. Ей така, без причина.
Някои хора се усещат, че просто само дават и живеят в някакъв копнеж да получават, а това не се случва.....
Е, колко така.
Също така, няма задължителен елемент в обичането. Понякога просто приключва и никакви байпаси не могат да го върнат. Ей така, без причина.
Брака си е договор отвякъде, трябва повече гъвкавост 
А не трябва ли да се полагат грижи, за да оцелее любовта?!
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
И ние сме с 20+години брак, по-точно, тази година ще станат 24.Съответно,приятели имаме всякакви, женени, с втори бракове моми, ергени, разведени и овдовели, за жалост. Аз не деля приятелите си по семейно положение. "Софри" си организирам с всички, според свободното им време. И разбира се, според общите ни интереси.
А причините за раздяла може да са много. Дано не звучи маниерно, но в основата е това, че някои хора не умеят да обичат или не умеят да бъдат обичани. В други случаи има разминаване между очаквания и реалност. Има и не малко случаи, какво да говорим, понякога любовта идва не точно когато си на възраст за женене и не когато си свободен.
Ами, случки от живота. Замислете се, ако ги нямаше, какъв раздел от шедьоврите на световната литература нямаше да има.
А причините за раздяла може да са много. Дано не звучи маниерно, но в основата е това, че някои хора не умеят да обичат или не умеят да бъдат обичани. В други случаи има разминаване между очаквания и реалност. Има и не малко случаи, какво да говорим, понякога любовта идва не точно когато си на възраст за женене и не когато си свободен.
Ами, случки от живота. Замислете се, ако ги нямаше, какъв раздел от шедьоврите на световната литература нямаше да има.
А ние имаме споделено родителство над приятелите ни 
Понякога се виждат с бившия ми мъж, понякога се виждат с мен, не си правим общи сбирки и всички са щастливи и доволни.
Истината е, че когато са семейни приятели, за тях също не е лесно, защото изведнъж те не знаят как да реагират, как да се държат, за тях и разделени, пак сме им приятели, не искат да взимат страна. Улеснихме ги максимално, като им казахме, че няма нужда да взимат страни. И пак се появяват разни такива неща като кого да поканят на рождения си ден примерно
Понякога се виждат с бившия ми мъж, понякога се виждат с мен, не си правим общи сбирки и всички са щастливи и доволни.
Истината е, че когато са семейни приятели, за тях също не е лесно, защото изведнъж те не знаят как да реагират, как да се държат, за тях и разделени, пак сме им приятели, не искат да взимат страна. Улеснихме ги максимално, като им казахме, че няма нужда да взимат страни. И пак се появяват разни такива неща като кого да поканят на рождения си ден примерно
Ами, аз съм била бивша приятелка, само защото не съм заела страна. Глупаво е, много глупаво, но не страдам вече.
Който иска е до мен, който иска съм до него.
Въпросът е, че имам повече запазени приятелства с мъжете, съответно с новите им жени, семейства.
Говоря ви за 6-8-10 години след разтрогване на брака.
Който иска е до мен, който иска съм до него.
Въпросът е, че имам повече запазени приятелства с мъжете, съответно с новите им жени, семейства.
Говоря ви за 6-8-10 години след разтрогване на брака.
Което пак връща темата в изходна позиция, че е въпрос на възпитание и осъзнаване как общуваме, какво очакваме от близките си, къде са границите ни/им.
Мерси съм за такива затормозяващи отношения. Не ми стигат трудностите в живота ми и приятелите да
ми създават смут в душата 😄.
Айде, прав им път!
С роднините е по-сложно но и там така, горе-долу.
Мерси съм за такива затормозяващи отношения. Не ми стигат трудностите в живота ми и приятелите да
ми създават смут в душата 😄.
Айде, прав им път!
С роднините е по-сложно но и там така, горе-долу.
Майка ми ми казваше като бях малка, че много малко хора наистина обичат този, за когото са се омъжили/оженили.
В началото са си мислели, че се обичат, след няколко години са разбрали, че не, но вече са вложили толкова много, че продължават да опитват.
И накрая им писва и се отказват.
Много тъмно виждане за брака, но може би има доза истина.
В моето семейство за едно поколение съм видяла 2 развода и 2 не много щастливи брака ...
Май само дядо и баба са били съвсем по любов.
В началото са си мислели, че се обичат, след няколко години са разбрали, че не, но вече са вложили толкова много, че продължават да опитват.
И накрая им писва и се отказват.
Много тъмно виждане за брака, но може би има доза истина.
В моето семейство за едно поколение съм видяла 2 развода и 2 не много щастливи брака ...
Май само дядо и баба са били съвсем по любов.
Любовта не е константа и не е завинаги, нали?
Може да я е имало после да се замърси, дори да се унищожи от нови впечатления от любимия.
Нали затова се казва, че любовта и омразата са много близки.
Освен това влюбените хора са склонни да идеализират обекта и не виждат съвсем обективно всичките му характеристики.
Може да я е имало после да се замърси, дори да се унищожи от нови впечатления от любимия.
Нали затова се казва, че любовта и омразата са много близки.
Освен това влюбените хора са склонни да идеализират обекта и не виждат съвсем обективно всичките му характеристики.
С течение на брака се натрупва много скрито недоволство. И трябват разговори, чуване и отстъпки. Когато единият си тегли на една страна, другият дори да се опитва да остане на едно място, не може. То е като физиката - всяка действие има обратно по посока и равно по сила противодействие.