Бързи въпроси и отговори деца -6

Ако не е през цялото време, не се притеснявайте.
Синът ми просто си тренираше ходене на пръсти, после почна и да ходи назад

И двете ми деца имаха периоди на ходене на пръсти, като игра. Не ходеха така постоянно. Според мен просто им е интересно, че го могат. Мисля че беше точно около тази възраст. Не съм обръщала внимание, но мъжът ми се дразнеше и правеше забележки на малкия, а той пък на пук още повече го правеше. После просто спря. Сега е на 2г1м и отдавна не се е сещал да го прави.

Синът ми често ходи на пръсти. Напомниш ли му да стъпи на цяло стъпало се поправя. Ще го водим на ортопед, въпреки че видимо няма проблем с ходенето или стъпалата. Често забелязвам, че е ако нещо е на високо и не го вижда добре (например на плота на кухнята) и после си продължава на пръсти.

Кажете, моля ви, само моето ли плаче като се прибираме всеки път? На 4.5 е... Всеки път се прибираме с рев. Всеки! Откачам

Вие сте добре ако плаче само на прибиране. При нас се плаче постоянно, за всяко нещо. Само ще кажа, че дъщеря ми има доста силен и мощен глас и буквално се дере като магарица. Ами не се издържа.

Не е само на прибиране. Няма такова мрънкало. Сега се прибрахме, плаче за друго. Наистина не се издържа. Поне малкото засега изглежда, че е с по-благ характер... Но просто за прибирането е кошмарно. Много рядко се прибира без протест.

Всяко излизане и прибиране са съпроводени от плач и викове от моя милост. Горките съседи

Разбирам и съчувствам...

Моите са на 4 г. и от около година насам са нетърпими. Не искат да излизат, не искат да се прибират, едната иска тук, другата иска там.. И се тръшкат, и реват като магарета, и викат, отговарят, тропат с крак. Бях чувала за "ужасните 2", ама никой не ме беше предупредил за "ужасните 4".

Аз имам и дете на 9г. Не знам какво да ви кажа. Веднъж станеш ли майка, никога няма да имаш спокойствие, ама никога. На 2 и 4 са едни проблеми, после стават други и все по- значителни. 😕
Вино!

Същата история, но моите са на 3г. А се опитват да ме успокояват, че на 4 г се очовечвали. Да не се надявам май.

Те може би наистина се осъзнават и очовечават, но това не означава, че стават по-лесни. За всяко нещо си имат мнение, изисквания и претенции, което по принцип е добре, просто на нас ни се насъбира повече.

Майчета, така е, всяка възраст има своите трудности и предизвикателства, но лично за мен, въпросът е да имаме комуникация и обратна връзка и колкото са по-големи и зрели, е по-добре.

Не сте само вие. Аз също се надявах това да премине с времето. Но и моят 4-годишен щурак също най-редовно си тръгва с големи драми и тръшкане от площадките. Гледала съм му сеира да видя колко може да издържи ( а колко и аз) да стоим и да играе и докато не си тръгне и последното дете, стои и играе. Толкова много му се играе, че се е случвало да се разреве, че му се спи вечер от нежелание да си ляга и безсилие, че все пак организмът му иска сън.

Моето хлапе пък не обича да сменя дейността. Като е вкъщи, не иска да излиза, като е навън, не иска да се прибира. Като трябва да ходи на английски или плуване, мрънка. После пък там мрънка, че не иска да излиза от басейна или да си тръгва от английския... Изключително изтощително е през цялото време да я прикотквам и приканвам и кандардисвам да направи нещо, което знам, че ще й е приятно и обича, но просто я е обзела инертност. На моменти просто губя търпение.

Ето какво ми помага, но успеваемостта е много далеч от 100%:
- следя кога прави определено нещо вече повече време, тоест вече не й е толкова интересно, колкото в началото и е започнало леко да й доскучава. Примерно вече доста е постояла на площадката, люляла се е, напързаляла се е, преди да хукне към следващата площадка или не си намери друга интересна дейност навън, й припомням за интересна дейност вкъщи.
- предупреждавам я, че след малко тръгваме. Понякога ползвам аларма, ако е важно да сме точни, обсъждаме подробно какво ще направим, когато звънне алармата. Тя натиска копчето.
- имам определени думи, които ползвам, за да изразя категоричност. "Трябва да тръгнем веднага, защото е важно и ще закъснеем". Ако не бързаме за нещо важно, проявявам известна гъвкавост и се съобразявам с нея.
- напомням й за нещо приятно, което ще прави - "Хайде да се приберем да прочетем новата книжка", основно нещото, което е правила у дома и заради което се е тръшкала, че не ще да излезе.
- обяснявам как работи часовникът, времето, часовете - "Мис Стела идва да вземе децата да плуват точно в 7 часа, ако не тръгнем сега, те вече ще са влезли в басейна и няма да можеш да плуваш. Виж на часовника колко е близо стрелката до 7." Още не познава часовника, надявам се като започне, да стане по-лесно.
- ако става въпрос за нещо важно, просто тръгваме, пък тя ако иска да реве и да се тръшка по пътя.

В това отношение е копие на баща си. Той имаше прозрение сам за себе си, сякаш се погледна отстрани. Той е същият, като седне нещо да прави, го мързи и се нервира да смени дейността дори за приятна такава. На тях двамата им дай да се подмотват, бавят, аз съм деен холерик и размотаването за мен е смъртен грях... ама съм в малцинството и ще стискам зъби.