Надали баловете протичат много различно от нашите. Тогава нямаше толкова нощни заведения и затова след бала обикаляхме улиците на София и с прегракнали гласове брояхме до 11. И сега всяка година, през май, градът се оглася до призори от възгласи "1,2...12, урааа!". Децата не се разделят след последното заведение, а отсядат в някоя градинка, допиват питие, пушат поредна цигара, проветрят замаяните си глави, говорят превъзбудено, броят, свиркат...В този момент няма да видите младеж с вратовръзка (папионка) и девойка с впити обувки. Децата сами си решават кога и с какво да се облекат. Те не робуват на правила и мнения. Искат удобство и го постигат.
Сватбата е по-различна. Булката не е една измежду много (както е на бала на 12-токласниците). Тя е единствена и всички погледи са в нея. И пак зависи от настроението, близостта и организацията на сватбата. Няма правила - важното е празникът да се изкара по запомнящ се начин.
Сватбата е по-различна. Булката не е една измежду много (както е на бала на 12-токласниците). Тя е единствена и всички погледи са в нея. И пак зависи от настроението, близостта и организацията на сватбата. Няма правила - важното е празникът да се изкара по запомнящ се начин.
