В момента чета ... 89

Историята разказва за най-обичаната владетелка в света, а всъщност едно лигаво и "слабо" момиче, което през целия си живот не е направило нищо съществено нито за императора, нито за народа си. Не умееща да отстоява своето и да се адаптира към правилата на двореца, които категорично отказва да спазва. Непрестанно тъжна и апатична. Най-ценното, което е имала, е красотата й и всъщност е запомнена само с това.

1.хората в тази вселена са поробени и считани за гнусни агресивни животни от всички тези видове, на които тя съчувства (това, че 2-3 души, които е срещнала, са се държали добре, не е показателно за нищо), 2. хората на Детритус са избивани от десетки години като мухи и тя сама е видяла абсолютно безсмислената смърт на много свои млади другари, 3. отсрещната страна няма никакво желание да преговаря и примамва мирна делегация, с единствената цел демонстративно да избие всички, 4. тази власт тероризира цели светове и ги използва за ресурси (уж за да ги цивилизова - тези, които откажат, се превръщат в мишена), 5.собственото семейство на Спенса е пострадало - нейният баща също е убит от този режим.

Хората на Детритус (не помня как беше на български - Метален рой, нещо такова?) живеят от три поколения на ръба на унищожение, скрити в пещерите на планетата и забравили собствената си история (което ми изглежда малко невероятно, но щом бабата на Спенса е била на кораба, който е катастрофирал на тази планета, значи са три поколения, нали така?). Изобщо не са наясно кой точно ги напада и се опитва да ги избие, само се борят за оцеляване (и има ужасно висока смъртност сред пилотите, повечето от които са млади хора). Забравили са и за сайтонизма - дарба, която някои хора притежават и се проявява по различен начин (за по-лесно ще я опиша като екстрасензорни способности). Вместо това на хора с такава дарба, като Спенса и покойния й баща, се гледа като на заплаха и те са дискриминирани и тормозени. Спенса случайно открива древен космически кораб с развит изкуствен интелект, както и нещо като извънземен плужек, който й става домашен любимец. Въпреки тормоза, успява да стане пилот и се оказва, че е много добра, освен това започва да овладява способностите си.

Накратко и набързо (и без това не помня подробностите, а както се издразних, едва ли ще препрочета предходните книги) - после Спенса научава, че не ги нападат едни определени извънземни, а световно правителство от обединени цивилизовани раси, които гледат на хората като на опасни гадини, които трябва да бъдат изтребени. Те не го правят, защото смятат, че хората на Детритус са кой знае каква заплаха, а защото гледат на тях като на нещо мръсно, което трябва да бъде премахнато за всеки случай.
Тя отива под прикритие (с помощ от нейния изкуствен интелект) на тяхна територия и се сприятелява с някои от извънземните (естествено, те не знаят, че е човек). Научава за най-ужасното им оръжие - Копачът - нещо огромно и трудно за описване, което може да унищожава планети. Научава, че някога хората са били господари на галактиката и са управлявали тиранично, заради това всички ги мразят.
В третата книга (която беше най-зле от трите, честно казано - прекалено отнесена и странна), Спенса попада в пространството между световете - мястото, където за кратко се озовават сайтониците (т.е. хората като нея), когато се телепортират. Там има бази, от където световното правителство си набавя определени летящи камъни (не съм сигурна как се превеждат на български - според мен, са доста глуповата идея, но както и да е) - т.е. мини. Там правителството заточава неудобните - включително и хора, които не са извършили престъпления. Лошото е, че когато човек е там, той започва да забравя кой е (запазва усещането, че е личност и не се държи като идиот, просто не си знае името и не помни нищо от предишния си живот) и връщането му в нормалния свят се обезсмисля. Освен ако не разполага с определен ресурс, който Спенса се оказва, че има. Впоследствие става ясно, че нейният домашен любимец плужек произвежда този ресурс; тези животинки, чието истинско име е тайникси, са сайтоници по природа и именно те са една от най-ценните тайни на Върховното правителство (с тях се прави едва ли не всичко - телепортират се кораби, създават се силови полета, има такива, които могат да се използват пряко като оръжие и др.).
Та, любимият космически кораб на Спенса (този с изкуствения интелект) - М бот още в първата книга й казва, че преди много години е кацнал на Детритус, за да изследва гъбите (пилотът е загинал и корабът е заспал за неопределено време). Оказва се, че Детритус е специална планетка, в чиито недра има огромна колония от тайникси (плужеците), които ядат въпросните гъби.

Откакто хората на Детритус разбират за сайтониката и положението в галактиката, те започват да се превръщат в реална сила и заплаха за Върховенството. Впрочем, планетата се казва Детритус (или Метален рой - буквално отломки), защото е снабдена с метална черупка (порутена, но все още работеща) - защитна система, която я предпазва и може да дори да мести планетата (в Космоса - да я телепортира в нова орбита).

В Нищото освен с извънземните, Спенса се запознава и с тайнствен мъж, който се оказва маскиран Копач (това са големите чудовища, способни да унищожават планети - формата им в нормалното пространство е чудовищна, но реално те са безтелесни) - той обаче е на нейна страна и при излизането й от това пространство се слива с нея (става част от душата й). Научаваме защо на изкуствения интелект се гледа с лошо око и защо е забранен в Галактиката, въпреки че някога, когато хората властвали, са го използвали непрекъснато. А именно - защото винаги в един момент се осъзнава и подивява. Всички Копачи са били изкуствени интелекти някога. Корабът на Спенса е разрушен и става нещо като тях, но не си създава чудовищно тяло по-голямо от планета и продължава да е приятелски настроен.
Цялата история с изкуствения интелект е слаба и странна (не по забавен начин) - а също и ми изглежда съшита с бели конци, но няма какво да се направи.

Междувременно, докато Спенса я няма, хоората от Детритус сключват съюз с две извънземни раси, които са считани за нисши от Върховенството (но не чак толкова нисши, колкото хората - ние сме дъното). Вече три планети се обединяват - Детритус на хората, РиДаун на същества, подобни на елфи (всъщност са си елфи - споменава се, че в древността са посещавали Земята и има много митове вдъхновени от тях) и Евършор - планета на високоинтелигентни хамстери, чиято култура е вдъхновена от японската.