Психически нестабилен и агресивен член на семейството

  • 11 395
  • 468
  •   1
Отговори
# 180
  • Paris, France
  • Мнения: 14 250
Скрит текст:
Инвитрото без съпруг мисля, че не се покрива финансово дори и една процедура, а е доста скъпо. Доколкото разбрах, авторката не е добре финансово в момента.
Инсеминацията с донор също е платена, но мисля, че е доста по-евтино.

Да скъпо е, но го казвам като вариант. Естествено че авторката трябва на първо място да си намери работа, без не може.

@ън темата не вярвам да е пързалка, защото и аз бях или съм в подобно положение. Познавам и други хора.
Но съм съгласна че не е трябвало да напуска хубавата си работа заради майката. Но и да, страно е че на 43 няма никакви спестявания …

Вярвам, че майка може да манипулира грозно дъщеря си, да я поставя в тежко положение, но не вярвам, че човек, който си е създал навик да е финансово независим, ще зареже това нещо ей така. Никога и при никакви обстоятелства. Може би гледам от своята тясна  камбанария и затова ограничено, но го казвам и от гледна точка на човешката психика. Така сме устроени, че трудно се преодолява такова нещо като зависимостта. Драпаш и щом надвиеш физическата зависимост и се изправиш на крака, следващото е да си върнеш  финансовата независимост. Затова не й вярвам, че е захвърлила тази основополагаща част на личността срещу...нищо. И за нищо. Скрива нещо от истината, ако не си измисля целия казус.

А аз познавам. Майка ми си заряза кариерата и високоплатена работа в чужбина, която вървеше със служебен, обзаведен, климатизиран, просторен апартамент, няколко безплатни самолетни билети годишно, медицински осигуровки, покриващи и лечение в чужбина, стаж за тамошна пенсия, пенсионира се предсрочно и се върна в България да гледа старите си родители под мрънкането на баба ми. Предлагаше им да ги вземе при нея за да им е по-лесно, а и на нея. Дядо ми беше съгласен, но баба не. Дядо ми и баба ми бяха здрави и прави, пазаруваха и си готвеха и чистеха сами. Дядо почина след около 3 години, като 2 месеца беше на легло. Аз живеех и работех в Англия и нямаше проблем да им плащаме помощ на цените от края на 1990г до 2003г. Баба отказваше. Баба ми и дядо ми са сираци по майка от деца, не са гледали никога стари хора, защото бащите им умрели здрави и си имали съпруги и затова не се поставяха в обувките на майка ми. Когато баба почна да мрънка от самота, беше с 10г по-млада, отколкото е майка сега. Сега майка живее сама и нищо не иска от мене. Не ходя да я виждам, нито тя идва. От 2016г никоя не е посетила другата. Значи можем да си имаме собствен живот. Сега излиза, доста пътува. Майка се е изнесла на 18г от родителите си и е далече от зависима пиявица или неуспяла. До нагласи и характери е и как си пасват.

Имах колежка, завършила биология в Англия и медицина в САЩ през 1960те, която се връща да гледа болните си родители и до 52г нямаше стаж. 30г ги е гледала болни. Прекрасен човек беше. Остана без мъж и без деца и нея нямаше кой да гледа като се разболя. Жената имаше манекенски вид, говореше изискано, знаеше френски и немски и майка и повтаряше колко се били охарчили да я гледат и изучат в следвоенните години. То да я бяха оставили в детски дом, по-добър живот щеше да има!

Познавам и други. Такива хора са болезнено грижовни, имат болно чувство на привързаност към родител и чувстват огромна вина ако не му угодят. Имат и страх от конфликт и обезнаследяване понякога.

На мястото на авторката аз щях да постъпя по друг начин. Като ме помолят да не излизам на работа заради Ковид, щях да се изнеса с обяснение, че 300лв не ми стигат и предпочитам да съм далече за да не пренасям зарази. Тя не е могла.

# 181
  • Мнения: 32 254
На 50 ако е намерило "момичето" мъж за целуване, пак добре.

Майка ми разправяше случка с нейна приятелка, попска дъщеря, дето баба попадия и тя все се притеснявала някой да не я излъже и да я "обезчести", та трета приятелка веднъж коментирала: "Ами то е крайно време вече".
Но жената не е била на 50, а вероятно на 30-тина, и става дума за жени, родени 36-37 година (дъщерята, майка ми и третата приятелка) и всичките три са били "стари моми" по времето на случката. Впоследствие майка ми и попската щерка се омъжват, третата с лафа остана мома.

Ами не, не беше намерило, затова и бил скандала с мама. Ама на мама не и дреме.
Иначе по това време моралът е бил друг. Но сега на такива случки е някак трагично.



На мястото на авторката аз щях да постъпя по друг начин. Като ме помолят да не излизам на работа заради Ковид, щях да се изнеса с обяснение, че 300лв не ми стигат и предпочитам да съм далече за да не пренасям зарази. Тя не е могла.

Това е напълно нормално решение.
А не това, което авторката е сътворила.
Та не ми се връзва поста и колко независим била преди.

# 182
  • Пловдив
  • Мнения: 14 746
Има. И аз по работа наскоро имах случай с починала възрастна жена, без деца и мъж (с племенници), но и без стаж за пенсия, освен социална - гледала родители, обясни някой. Не казвам, че са я тормозили или че са я накарали да стои без работа, или че е останала сама заради тях, нямам никакви такива данни, но има хора, които гледат родители и може би и покрай тях избират да останат вкъщи.

# 183
  • Мнения: 32 254
Ама как живеят се питам толкова години? С какво.

# 184
  • Пловдив
  • Мнения: 14 746
Не знам, с нередовни приходи, наеми, както тук, земеделие и пенсии вероятно.

# 185
  • Мнения: 29 879
Когато няма деца в картинката, има собствено жилище, ако не си купува много дрехи и подобни, не й трябват кой знае колко пари. За храна примерно около 4-500 лв, може и по-малко, ако се ограничава, сметки 100ина лева. Ако няма кола, не излиза особено, няма и къде да харчи. Ако се наложи нещо извънредно като лекарства, тогава ще са по-големи сметките.

# 186
  • Наблизо
  • Мнения: 6 229
Е онази баба,лека й пръст ,от Русе,която роди на 62 години и тя така беше гледала родители и се сетила за дете на 62..

А Елора,за тази тема с 50 годишната мома съм без думи,не съм я засичала.

Има много зловредни родители,според мен си ни е южняшкия манталитет,защото и мои приятели италианци са ми разказвали за такива истории за гледане на родители.За гърци пък да не говорим-сега вече са по-така,но до края на 90тте се живееше със свекърва задължително..в повечето семейства.

На авторката-да си намери работа и да се изнесе на всяка цена.Не пречи да я гледа все пак майката,но задължително отдалече..

# 187
  • Мнения: 11 479
Е онази баба,лека й пръст ,от Русе,която роди на 62 години и тя така беше гледала родители и се сетила за дете на 62..

Защо "лека и пръст"? Кога е починала?
Лека и пръст! Поне и стискаше да си сбъдне мечтата! Очаквах, че е подсигурила детето кой да го поеме, а то в приемно семейство ...

# 188
  • Мнения: 32 254
BeautifulM, и на мен ми се наби в главата тази история.

Да, авторката трябва работа да намери и задължително да се изнесе.
А майката ако има нужда от помагач да намери някой за 300 лв да идва за 1-2 на ден.
Разбира се очаквам като се изнася, майката да почне с циркове. Със сълзите, с молбите, после ще го удари на дълг, че била неблагодарна.
И авторката я се огъне, я не.
Сигурно ще се огъне.

# 189
# 190
  • Мнения: 16
Naixi89, за баща ми, той е на 87 години и когато веднъж го попитах по темата, каза, че за живеене с някого тепърва ще му е трудно. Тук е мястото да кажа, че не само, че не упреквам баща си, а го разбирам. На тези години и преживял какво ли не, има право да постъпи така.
Можете да не се съмнявате, че цялата история е истинска. Да, предполагам звучи невероятно отстрани, защото е толкова различна от тази на 90 процента от другите хора. Затова и разбирам неверието на някои от вас. Неслучайно още в първия пост помолих и за мнението на хора с опит в подобни ситуации.
Това, което си отчитам като основна грешка, е едни пропуснати години, в които не взех инициативата за работа. До известно време имах тази инициатива, бях амбициозна в целите си. После последва една по-дълга пауза. Проблеми, лични загуби и паузата в работата.
Благодаря ви, момичета, за взетото отношение по темата, за това, че бяхте толкова прагматични, аналитични и изчерпателни, и не на последно място за това, че ме изслушахте. Оценявам и положителните, и отрицателните коментари. Познавам този форум, преди години съм участвала активно, не в тази секция -  и не случайно избрах да споделя именно тук, в този форум. Значи тук все така пишат мислещи хора с отношение.

# 191
  • Мнения: 373
Нападки, обиди, тръшкане, реване, вменяване на вина, заплахи ….
А и да не забравяме злепоставянето пред другите хора: общи приятели или роднини ако има.
Моята майка тогава чудовище ме изкара пред чуждите хора и пред баба ми и дядо ми. Доста остро настройваше срещу мене

# 192
  • Мнения: 21 634
Каква  опция е да живееш с 87 годишен човек, това е същото както и с лудата си майка - слугинаж и липса на собствен живот

Просто почни работа и се изнеси, това е. Някакво безумие е 43 годишна жена да получава джобни от майка си.

# 193
  • Наблизо
  • Мнения: 6 229
Е онази баба,лека й пръст ,от Русе,която роди на 62 години и тя така беше гледала родители и се сетила за дете на 62..

Защо "лека и пръст"? Кога е починала?
Лека и пръст! Поне и стискаше да си сбъдне мечтата! Очаквах, че е подсигурила детето кой да го поеме, а то в приемно семейство ...
За жалост такива хора,всмукани от родителите си,много често нямат и приятели.А тази докторка е нямала и семейство освен родителите си..Кой да го поеме детето.Дано има късмет ,наследило е имоти и пари,но е на 14 години.Кръгъл сирак.Да я пази господ.

Авторката,не търси къде да се настаниш,а търси работа и после жилище.

# 194
  • Мнения: 32 254
Авторке, търси работа не само по специалността си, но и за други неща.
Нататък може да смениш. Разбирам, че се с дви висши, но понякога живота те поставя в ситуация и нямаш много избор.
За интервютата измисли нещо ако те питат за паузата. Че ти нещо си се разболяла.

Ако намериш и нещо на морето, по-добре платено, пък отиди и не го мисли.
Пък ако майка ти почне да ти досажда и кажи, че не искаш ни да я чуваш, ни да я виждаш. Тя това заслужава.

Общи условия

Активация на акаунт