Инсеминацията с донор също е платена, но мисля, че е доста по-евтино.
Да скъпо е, но го казвам като вариант. Естествено че авторката трябва на първо място да си намери работа, без не може.
@ън темата не вярвам да е пързалка, защото и аз бях или съм в подобно положение. Познавам и други хора.
Но съм съгласна че не е трябвало да напуска хубавата си работа заради майката. Но и да, страно е че на 43 няма никакви спестявания …
Вярвам, че майка може да манипулира грозно дъщеря си, да я поставя в тежко положение, но не вярвам, че човек, който си е създал навик да е финансово независим, ще зареже това нещо ей така. Никога и при никакви обстоятелства. Може би гледам от своята тясна камбанария и затова ограничено, но го казвам и от гледна точка на човешката психика. Така сме устроени, че трудно се преодолява такова нещо като зависимостта. Драпаш и щом надвиеш физическата зависимост и се изправиш на крака, следващото е да си върнеш финансовата независимост. Затова не й вярвам, че е захвърлила тази основополагаща част на личността срещу...нищо. И за нищо. Скрива нещо от истината, ако не си измисля целия казус.
А аз познавам. Майка ми си заряза кариерата и високоплатена работа в чужбина, която вървеше със служебен, обзаведен, климатизиран, просторен апартамент, няколко безплатни самолетни билети годишно, медицински осигуровки, покриващи и лечение в чужбина, стаж за тамошна пенсия, пенсионира се предсрочно и се върна в България да гледа старите си родители под мрънкането на баба ми. Предлагаше им да ги вземе при нея за да им е по-лесно, а и на нея. Дядо ми беше съгласен, но баба не. Дядо ми и баба ми бяха здрави и прави, пазаруваха и си готвеха и чистеха сами. Дядо почина след около 3 години, като 2 месеца беше на легло. Аз живеех и работех в Англия и нямаше проблем да им плащаме помощ на цените от края на 1990г до 2003г. Баба отказваше. Баба ми и дядо ми са сираци по майка от деца, не са гледали никога стари хора, защото бащите им умрели здрави и си имали съпруги и затова не се поставяха в обувките на майка ми. Когато баба почна да мрънка от самота, беше с 10г по-млада, отколкото е майка сега. Сега майка живее сама и нищо не иска от мене. Не ходя да я виждам, нито тя идва. От 2016г никоя не е посетила другата. Значи можем да си имаме собствен живот. Сега излиза, доста пътува. Майка се е изнесла на 18г от родителите си и е далече от зависима пиявица или неуспяла. До нагласи и характери е и как си пасват.
Имах колежка, завършила биология в Англия и медицина в САЩ през 1960те, която се връща да гледа болните си родители и до 52г нямаше стаж. 30г ги е гледала болни. Прекрасен човек беше. Остана без мъж и без деца и нея нямаше кой да гледа като се разболя. Жената имаше манекенски вид, говореше изискано, знаеше френски и немски и майка и повтаряше колко се били охарчили да я гледат и изучат в следвоенните години. То да я бяха оставили в детски дом, по-добър живот щеше да има!
Познавам и други. Такива хора са болезнено грижовни, имат болно чувство на привързаност към родител и чувстват огромна вина ако не му угодят. Имат и страх от конфликт и обезнаследяване понякога.
На мястото на авторката аз щях да постъпя по друг начин. Като ме помолят да не излизам на работа заради Ковид, щях да се изнеса с обяснение, че 300лв не ми стигат и предпочитам да съм далече за да не пренасям зарази. Тя не е могла.