Аз пък към края на първия триместър спрях да карам, а винаги съм шофирала с удоволствие и добре. Обаче тогава взех да получавам силен стрес, докато карах. Много се шашках, до степен че пълзях по улиците, само се оглеждах кой накъде кара, да не би да ме доближи много, изобщо голям страх беше. Имах доверие само на мъжа ми, когато караше (макар че като бях в 8-ия месец малко ни катастрофира, но без никакви последствия). Когато ме караше майка ми, само я навиквах как кара, и имах чувството, че ей-сега ще се ударим. Иначе и с бебето след това се шашках още известно време.
Като родих, пак искам да карам, минаха ми притесненията. Макар че по стечение на обстоятелствата по-често се возя, отколкото карам, сега мисля, че мога да шофирам както преди.
Една позната с огромен корем си караше най-спокойно - само, дето в родилното не се закара сама.
Всичко е до темперамент и до вътрешно усещане. Ако нямаш такива стресови изживявания, както имах аз - карай спокойно. Макар че отчети, че макар че ти се струва, че си по-концентрирана, хормоните в кръвта ти те карат да си с маалко по-бавни реакции отпреди, и да си лееко по-разсеяна.
Лека и безаварийна!
Като родих, пак искам да карам, минаха ми притесненията. Макар че по стечение на обстоятелствата по-често се возя, отколкото карам, сега мисля, че мога да шофирам както преди.
Една позната с огромен корем си караше най-спокойно - само, дето в родилното не се закара сама.
Всичко е до темперамент и до вътрешно усещане. Ако нямаш такива стресови изживявания, както имах аз - карай спокойно. Макар че отчети, че макар че ти се струва, че си по-концентрирана, хормоните в кръвта ти те карат да си с маалко по-бавни реакции отпреди, и да си лееко по-разсеяна.
Лека и безаварийна!
Иначе колкото и да съм внимателна все поне няколко пъти изтръпвам от ужас докато карам, та все пак ще спирам и ще се качвам на колата само, когато е неизбежно 
. Удобството от шофирането се превръщаше в неудобство. Но нямах избор, мъжът ми на работа, болницата на 50-60км. Просто забрави за автобус. Но и това се преживя. Така че ако се чувстваш добре и не те е страх както някой мамче писа, дай газ. 
Много ме беше шубе, бях като без глава, липсваше ми всякаква концентрация. Пълен гипс на пътя.
Като ме приеха в Майчин дом - изследванията в норма...а имам разкритие, плода "заел" позиция да бяга /милия, на мама/. А докторите се чудят и ме питат - да не сте паднали отвисоко, по стълби, някаква травма? 
... на всичко отгоре в края на втората си бременност блъснах колата, добре, че беше при паркиране и с последствия само за тенекиите, обаче споменът за тази случка беше напълно достатъчен да ме стресира още повече когато карах през третата си бременост... а коланът не си го слагах каквото и да пишеше в правилника, спирал ме е полицай, коремът ми го омилостиви, не ме глоби, за разлика от колегата му, който ме спря месец след като родих, пак заради колана, и ми прибра $75 без оглед на коледния дух, който витаеше из въздуха... 
Скорости, дупки, дини, торби... 
Аз винаги съм била една бъзлива бременна - и двата пъти. Много съм се пазела, защото съм знаела, че лошото се случва само веднъж и е глупаво да създаваш възможност то да се случи. През първата бременност карах до 6-тия месец и после край. А втората няма какво да говоря - на легло бях месеци наред и дори и да исках, не можех да шофирам. Сега вече съм края на 8-ми месец, купихме нова кола, но и това не може да ме накара да шофирам - при никакви обстоятелства (освен катаклизми някакви...