Когато в училище ни караха да четем "Бай Ганьо" умирах от скука! Мразех я тая книга, честно! Така и не я прочетох, освен откъси.
Е, дойде й времето на моята дъщеря да я чете, и взе да се оплаква, че и била ужааааасно скучна; трябваше да пишат отговор на литературен въпрос, а тя се дивеше и казваше, че нищо не разбирала. Изхождайки от личния си опит й казах, че ще понапиша нещо, да й спестя главоблъскането, взех книгата и.... направо щях да се напикая от смях, като се зачетох. А щерката ме гледа неразбиращо и ме пита: "Мамо, добре ли си?! Какво толкова смешно има?!"
Та има книги, за които е необходим жизнен опит. А той при всички идва различно. Това също е проблема при задължителното четене, според мен - редно е да оставим децата ни сами да решават кога и какво да четат, за да бъде четенето удоволствие!
Хм, а това е и един проблем на образованието ни, ама... да не я подхващам тая тема, че...