Песни, танци и купон - празник е за ОКТОМВРИйския бонбон!

...та като казах Пешко...

Аз не знам дали съм ви казвала ама си имам един малък Монк вкъщи. Значи ако има една... ама само една гънчица на чорапа и сяда на земята и крещи "чорапияяяяяяяя" и аз трябва да му опъна чорапките. Освен това долу пред входа като излизаме най чинно пипа всички стълбове дето са сложени да не се паркира. Тези които отгоре не са затворени ги подминаваме. Където видим канал... намираме камъче да го пуснем вътре... и чакаме да пльокне... смях голям. Ако не пльокне, търсим по голям камък. И още много такива педантични прояви си има и е много смешен.

Ох сега е решил че трябва да паркираме всички коли на дивана. Божкее... а знаете ли колко коли имаме... с тая негова мания по гумите, всички му подаряват само коли...

Дринка, детето си е много добро!!! Сигурно има за нещо да си връща!!!  

така ли??? Нема съчувствие... нема кекс! 

Е, кажи сега, че няма за какво да си връща.... Аз вече имам за какво!!!
  

Има съчуствие, но ти просто не го усети!!! 

Мандаринке, портокалке или там какъвто цитрус беше  аз бях сигурна, че нещо с мерките ви не е наред, виждаш ли кантара си е казал последната дума. Малко ни остава да ви догониме. Моя мъж му е страшен фен на Ивчо, страшно му се кефи, че е такъв пухкавелко и чаровник.

Ш-ш-ш-ш-т, вие деца нямате ли за гледане, бе.....Стига , че ще ми идва тия дни и с'я ми се прияде кекс....

Наскоро ми поставиха диагноза ВОП.

-Възрастово Отслабване на Паметта.

Ето и проявленията  му:

Реших да си полея градината.  Като сложих маркуча и пуснах водата реших, че колата ми има нужда от измиване.

Запътих се към гаража и забелязах, че има оставена поща на масата на верандата, която бях взела от пощенската кутия по-рано същия ден.

Реших да прегледам пощата преди да мия колата.

Оставих ключовете на колата на масата, сложих ненужните рекламни брошури в кофата за боклук под масата и забелязах, че кофата е пълна.

Така че, реших първо да изхвърля боклука и оставих бележките за неплатени сметки на масата.

И после си мисля, така и така ще мина покрай най-близката пощенска кутия като хвърлям боклука, я първо да напиша чековете за плащане на сметките.

Взимам си чековата книжка от масата и виждам, че има само 1 останал чек.  Другите ми чекове са в бюрото ми в кабинета, така че влизам в къщата, за да ида до бюрото си, където откривам една отворена кутийка Кока кола, която преди съм пила.

Отивам за чековете си, но първо трябва да отместя Колата, за да не я бутна случайно и разлея.  Виждам, че Колата се стопля и решавам да я върна в хладилника, за да си стои студена.

Отправяйки се към кухнята с Колата , една ваза на тезгяха ми привлича погледа – необходимо е да и сменя водата.  Оставям Колата на тезгяха и установявам, че очилата ми за четене, които цяла сутрин търся, са там.  Решавам да ги върна на бюрото си, но първо трябва да сменя водата на цветята.

Оставям очилата обратно на тезгяха, пълня един съд с вода и изненадващо виждам дистанционното за телевизора.  Някой го е оставил на кухненската маса.   Осъзнавам, че довечера, когато седна да гледам телевизия, ще го затърся дистанционното и няма да си спомня, че е на кухненската маса, така че решавам да го върна, където му е мястото, но първо ще сменя водата на цветята.

Наливам малко вода на цветята, но не преценям точно и известно количество се разлива на пода.  И така, оставям дистанционното на масата, взимам няколко хавлии и попивам разлятата вода.  После тръгвам по коридора и се чудя какво бях тръгнала да правя.

Накрая на дена:

-   колата не е измита
-   сметките не са платени
-   имам топла Кола на тезгяха
-   цветята нямат достатъчно вода
-   все още има само 1 чек в чековата ми книжка
-   не мога да намеря дистанционното
-   не мога да си открия очилата
-   и не си спомням къде съм оставила ключовете за колата.

И тогава, когато се замисля защо нищо не свърших този ден, наистина съм озадачена, защото зная, че бях заета цял ден и съм наистина изморена.

Осъзнавам, че това е сериозен проблем и ще се опитам да потърся помощ, но първо ще си проверя електронната поща.

И, направи ми една услуга, става ли?  Препрати този имейл на всички, които познаваш, защото аз не си спомням на кой вече съм го препратила.

Не се смей! – ако това все още не си ти, и твоето време ще дойде!

Остаряването е задължително.  Порастването е по желание.  Да се смееш със себе си има лечебен ефект.

ПС.  Току-що се сетих!

Оставих водата да тече пред гаража!

Е, кажи сега, че няма за какво да си връща.... Аз вече имам за какво!!!
  

Има съчуствие, но ти просто не го усети!!!