все се канех да го отметна и така и не сколасах
и се връщам към текста си. ще се включа по-късно днес или друг път
което ми напомня да ви разкажа една случка от моето семейство, считано от селската страна. дядо ми оставил бележка на баба ми 'отивам за хляб. ще се върна.'
редно е да уточня, че тия добри хора са много стари и живеят в онази част на българия, която преди много години е била румънска. така че в училище са учили румънски, а не български на тоя същия човек с пълна сила можеш да му кажеш, че е природно интелигентен. при все, че живее с добитъка /почти/ мозъкът ми работи с пълна сила. е, както става ясно, с писмения български език и точните форми на изразяване не е много в час, но пък когато с баба искат да си кажат нещо тайно от нас, много свойски обръщат разговора на румънски