На кого кръстихте бебе и какво означава името?

Тъй като още преди сватбата свекъра/свекървата е починала/ не се държа добре с мен,а след това все ме гледаше в корема - си казах - Ако имам дете, то няма да има въобще буквата на свекъра в името си - нито в началото,нито в средата,нито в края! Той се казва Симеон. Та буквата С отпадна отвсякъде!
Другото,което казах е това,че децата аз ги раждам и аз им определям имената! Мъжът ми само заяви,че иска просто да ги знае предварително и че няма да ми се бърка въобще!
Първият син - дълго чакано дете,незнам защо в един момент реших,че ще е на баща ми. Но баща ми има такова име,че му казах за нищо на света няма да се казва така детето ми. Той е Върбан. Взех буквата,дълго мислих,докато един ден една приятелка не ми каза - А какво ще кажеш за Велизар? Много ми хареса,а и се сетих за едно момченце с това име - то беше едно такова сладко,с големи кафеви очи и бе решено. Но мъж и баща ми казаха - Вели не ни харесва за галено,а и майка ти започва с И - защо не е ВИлизар. Съгласих се на момента. И до сега все го пишат с Е,но някой вече свикнаха да го пишат с И.
Дъщерята - реших да е на починалата ми свекърва. Мъж ми много я е обичал,а и пак се сетих за едно дете с това име. Та това момиченце на 5 - 6 год се оправяше абсолютно само и не разчиташе на мама! Когато казах решението на мъж - очите му се насълзиха от щастие! Свекървата се е казвала Райна,а дъщерята Рая!
Малкият син  - още в момента,в който разбрах,че съм бременна си казах,че това ще е Йоан. Казах на домашните,а те веднага на как ще му е галеното. Да,наистина с галеното е малко сложно,но смятам,че то детето ще си сложи галеното - в смисъл като започне да казва как се казва все ще измисли нещо оригинално. Засега  казва Ан и му казваме Анчо! Питаха ме и на кого е кръстено и тъй като нещо с майка ми забуксувахме в отношенията,тя и до ден днешен не приема,че е на нея. Тя е Иванка,а не Йоанка - така ми казва. Аз пък и казвам - да ама Ивановците празнуват на св. Йоан Кръстител! Да ама вече започна да ми се обажда на 7.1.
Забележителното е,че не съм мислила за обратните имена - т.е. някаква интуиция ми подсказваше какво ще е бебето и съм мислила само мъжко или само женско име. Смятам,че всяка майка има една интуиция какво бебе носи. Мен три пъти не ме излъга!

Нямаше на никой да кръщавам детето си, но термина ми излезе на 6-ти май /Георгьовден/ и казаха, че ще е момче, та ми казаха, че трябвало да бъде Георги /идвало си с името, светеца щял да се разсърди /. Тъййй... казах - Георги ще е, а баща ми, по една случайност, също се казва така:). Само че родих бебе-изненада - момиченце и то 7 дена преди Георгьовден. Обаче, тъй като вече го бяхме планували да е за празника, го кръстихме Гергана, защото си беше Георгьовденче , а и баща ми примираше вече от кеф, че бебето ще е на неговото име. И така - дъщеря ми е кръстена на татко, който е много добър човек и когото много обичам

Синът ми се казва Атанас. И с 3-те имена е на свекъра. Бяхме решили с мъжа ми, когато се роди първото внуче,да е на неговите родители, а второто- на моите. Сега чакаме момиченце,по предварителни данни и ако е така ми се иска да я кръстя Виктория (нищо,че мама е Валентина и казва,че двете имена нямат нищо общо).

Дъщеря ми се казва Поли , не кръстена на никой роднина .
Когато избирах името исках да е кратко , да няма умалително , но въпреки това да звучи нежно (затова от Поля стана Поли )

Синът ми се казва Димитър - на свекъра. Ние с мъжо много искахме да е на нас - Илко и Ани - ИлиАн. Обаче то не бяха увещания, то не бяха сръдни ... но май най-вече заради мъжа ми го направих, пък и баща му е добър човек.

Знам, че е старо българско име, но какво точно означава?? не знам ...

Решихме на никого да не го кръщаваме за да няма сърдити.Избрахме името Ивайло.Харесва ни и на двамата,пък после се оказа че Ивайловците празнуват на Ивановден-баща ми е Иван,както и на мъжа ми любимия дядо(за съжаление покойник).Така без да искаме направихме кефа на родата.

На никого не съм кръстила дъщеря си!
Името си го бях харесала преди години и се бях зарекла ако имам дъщеря,ще се казва КАРИНА!Мъжът ми нямаше възражения !
Скоро разбрах,че в превод значело най-сладката,най-милата......тя си е такава за мама и тати !

Ние със съпруга ми отдавна сме говорили да не кръщаваме на никого. Самият той и сестра му не са кръщавани на баби и дядовци - така че претенции от свекър и свекърва няма да имам. Моите родители също нямат претенции.  Въпреки, че всеки от бабите и дядовците заслужават, а имат и хубави имена - Любомир, Марин, Крася, Димитричка.
Та засега имаме по два варианта за момче - Самуил или Светослав, за момиче - Детелина или Валерия.
Досега няколко пъти ни казваха, че ще е момче и аз все повече се убеждавам, че ще е САМУИЛ, което означава ИЗМОЛЕН ОТ БОГА, в което има символика, тъй като е много чакано и желано дете.
И още нещо таткото е Страхил...

Още щом разбрах, че съм бременна, знаех, че детето ни е Божи дар, тъй като го бяхме чакали 10 (десет!) години. Харесвам името Божидар за момче, но за момиче (Божидара) не ми звучи добре и избрахме преводния вариант - Теодора. Освен това така удовлетворихме и останалите си изисквания - да има вариант на галено и да има имен ден.
Не е кръстена на никого, въпреки че баща ми шегува, че е кръстена на него - той се казва Богомил, та била Теодора на дядо си Богомил. 

Имам една приятелка която се занимава с нумерология , та прави тя едни сметки съобразно бащиното име и фамилията и ни даде букви които трябва да съдържа името на бебето ,за да няма разни обременения.Та излязаха разни букви голям смях падна докато измислим хубаво име, излязоха разни примерно- Спартак ,Прокопи и все такива , дакато татето ни мисли дълго над листчето и изведнъж каза Божидар и ето го именцето ни!

Не е кръстен на никого, просто искахме да е кратко и хубаво име. Казва се Арда, и означава царска принадлежност, човек който изпъква в обществото и р.Арда ( понеже съм от Кърджали ).

незнам какво означава името ни- Кристина,но с таткото го избрахме единодушно
Баткото се казва Кристиан а таткото Камен та комбинацията е от двете имена/май повече на баткото/

Емануил означава "Бог е с нас",кръстен е на баща си-Емо,а и самото име ми харесва,защото е библейско и старобългарско също.Много мислихме,какво да бъде името и накрая го видях в един именник.Мирела е кръстена на баба си Мария,моята майка,но и да не се казваше така баба и,пак щеше да е Мирела.Измисли го мъжът ми преди 10 години,още преди изобщо да знам,че ще имам момиченце.Е,наложи се да почакаме,но си струваше.Другата баба-свекърва ми,хич не беше доволна от избора ни,но ние не сме я питали.В 4 месец ми правиха амниоцентеза и мъжът ми,който отиде да вземе резултата от Майчин дом/аз бях много притеснена и нямах сили да отида сама/ми съобщи резултата по следния начин:"Честито!МИРЕЛА е!"А аз даже не бях мислила за пола,исках само да е живо и здраво детето.