Смятате ли,че трябва да са няколко или е достатачно наличието само на една от изброените причини за раздяла - липса на чувства, апатия, безразличие. Какво подсказва, че краят наближава,трябва ли да се предаваме лесно или да се борим до последно? или иначе казано заради какво и кого бихте се разделили, защо го направихте и сега сажалявате ли
- Публикувана: 10 апр. 2010, 09:08 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2010, 07:31 ч.
По какво усетихте и как решихте, че момента за развод е дошъл
Ели, не, не съжалявам.Борих се дълго, около година със себе си, за да мога да си докажа, че в тази връзка няма какво хубаво да ми се слуши.
При мен причините бяха психически и физически тормоз, никакво внимание към мен и детето и финансова неангажираност към нас.За мен това беше достатъчно.Но ако трябва да обобщя, бих казала, че ако не се чувстваш щастлива, ти или детето, и не виждаш как нещата могат да се промянт, значи раздялата е най-доброто решение.
При мен причините бяха психически и физически тормоз, никакво внимание към мен и детето и финансова неангажираност към нас.За мен това беше достатъчно.Но ако трябва да обобщя, бих казала, че ако не се чувстваш щастлива, ти или детето, и не виждаш как нещата могат да се промянт, значи раздялата е най-доброто решение.
Изобщо не съжалявам, не знам защо изобщо толкова време съм се мъчила да градя нещо несъградимо? Да ме пита човек с кой акъл съм давала шанс, след шанс с надеждата нещо да се промени и нещата някак да се наредят. Накрая дадох един последен шанс, като дадох ясни правила и условия - е нещата след много кратък период си тръгнаха по старо му, само думите бяха големи и сложих точка. Лиспва ли обичта и уважението, не съм ли щастлива, то значи връзката няма бъдеще. А колко трябва да се борим за дадена връзка си зависи от самата връзка и хората в нея. Кофтито е, че обикновено на участниците в драмата им е почти невъзможно трезво да преценят ситуацията.
Ели, не, не съжалявам.Борих се дълго, около година със себе си, за да мога да си докажа, че в тази връзка няма какво хубаво да ми се слуши.
При мен причините бяха психически и физически тормоз, никакво внимание към мен и детето и финансова неангажираност към нас.За мен това беше достатъчно.Но ако трябва да обобщя, бих казала, че ако не се чувстваш щастлива, ти или детето, и не виждаш как нещата могат да се промянт, значи раздялата е най-доброто решение.
При мен причините бяха психически и физически тормоз, никакво внимание към мен и детето и финансова неангажираност към нас.За мен това беше достатъчно.Но ако трябва да обобщя, бих казала, че ако не се чувстваш щастлива, ти или детето, и не виждаш как нещата могат да се промянт, значи раздялата е най-доброто решение.
Просто един ден след толкова дълго време на компромиси и търпение ...чашата преля и аз го реших ! Но борбата беше дълга ...дори след развода имах пак проблеми с него. Слава Богу сега всичко е наред !
Мила, края наближава тогава когато започваш да чувстваш това което си описала, да си задаваш всички тези въпроси и да се замисляш дали няма да е по-добре да се разделите.
Преди раздялата има период на пресомисляне, търсене на нишки и сламки които да ви задържат и ако няма такива то тогава настъпва неизбежното.
Преди раздялата има период на пресомисляне, търсене на нишки и сламки които да ви задържат и ако няма такива то тогава настъпва неизбежното.
Започнеш ли веднъж да си задаваш тези въпроси, ще си ги задаваш до края на живота си, ако не се решиш на развод. Адвокатката ми, много опитна жена, ми беше казала веднъж - мине ли ти през главата мисълта за развод, рано или късно това ще се случи. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Разказа ми за една своя клиентка, която дошла на консултация, когато била 20 и няколко годишна. След това си тръгнала, не се решила на развод. Дошла отново, вече на 50 и се развела. И какъв е смисълът да се мъчиш цял живот?
Лично при мен решаващ беше въпросът дали искам да продължа живота си занапред по същия начин. Е, не исках и не съжалявам.
Разказа ми за една своя клиентка, която дошла на консултация, когато била 20 и няколко годишна. След това си тръгнала, не се решила на развод. Дошла отново, вече на 50 и се развела. И какъв е смисълът да се мъчиш цял живот?
Лично при мен решаващ беше въпросът дали искам да продължа живота си занапред по същия начин. Е, не исках и не съжалявам.
Може би аз съм единствената, която не съм давала шансове, просто знаех, че няма смисъл. Аз не бях щастлива, не изпитвах нищо и нямах желание да изпитвам с този човек. Не съжалявам нито за миг, даже се чудя защо ми бяха нужни 2 г. за да стигна до там. Последваха доста трудни моменти около - развод, издръжка, срещи, пълномощни ...Сега 10 г. по късно всичко е минало, аз съм спокойна и щастлива.
Само да споделя чисто професионално. При мен идват много хора за консултации. До се га за 12 години само една единствена жена дойде проведохме консултацията и накрая аз винаги ги отпращам по две причини. Първо за да иммат време да помислят върху думите ми (дори им изнасям и неблагоприятните последици от развода) и втора, защото съм доста натоварена и на мен ми трябва около седмица да си свърша текущата работа.
Тази жена няма да забравя, на висок пост в ерархията, ръководеше няколкостотин човека, пребита, имаше дете. Аз се опитах да я върна да помисли и т.н. Тя извади документите от чантата си и каза:
"Не искам днес, точно днес да подадем молбата и утре да съм свободна!Няма да допусна повече в живота си това унижение!"
Зарязах си цялата работа, седнах написах ИМ и до края на работният ден беше в съда. След няколко месеца делото приключи.
Тази жена няма да забравя, на висок пост в ерархията, ръководеше няколкостотин човека, пребита, имаше дете. Аз се опитах да я върна да помисли и т.н. Тя извади документите от чантата си и каза:
"Не искам днес, точно днес да подадем молбата и утре да съм свободна!Няма да допусна повече в живота си това унижение!"Зарязах си цялата работа, седнах написах ИМ и до края на работният ден беше в съда. След няколко месеца делото приключи.