И аз искам да знам повече за този тест, в коя седмица се прави и колко струва.Благодаря! 
- Публикувана: 3 ноем. 2005, 12:41 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2006, 09:58 ч.
Мами над 40 годишна възраст
И аз съм от мамите почти на 40.
На 39 год. съм и очаквам първото си дете на 6 декември. За сега (да чукна на дърво) без проблеми, освен обичайните за всички.
А и чесно казано, като че ли ми се иска и още едно бебе, не знам дали ще имам време обаче?!
На 39 год. съм и очаквам първото си дете на 6 декември. За сега (да чукна на дърво) без проблеми, освен обичайните за всички.
А и чесно казано, като че ли ми се иска и още едно бебе, не знам дали ще имам време обаче?!
Аз родих на 39 със секцио. Не спирам да мисля за второ бебче и само да мине година, година и половина смятаме отново да започнем опитите за сестричката
.
Много се радвам за тази тема, поздравления на автора!
Аз ще бъда мама на 45 за първи път ако имам късмет. Силата и вярата ми са безгранични. Не съм отлагала - така се стече живитът ми, хубавите неща се случват, те не могат да се планират. Миналата година срещнах любовта на живота си и сега правим опити за бебе. Подкрепям всички жени, които желаят да да имат деца, независимо на каква възраст са те. Вярно - има рискове но това не бива да ни спира и не мисля, че не е егоистично от наша страна, не мисля и, че възрастта е критерий за даване на добро възпитание на детето.
И тъй като повечето от жените тук са под 40 и вече имат по едно дете, аз предлагам да открием нова тема: Майка над 40 с първо дете. Така ще можем да се концентрираме само върху проблемите, които стоят пред първораждащите на тази възраст. Ще ме подкрепите ли?
Успехи в начинанията ви, мили жени! Не губете надежда, както не съм я загубила и аз и дано си помагаме по пътя, който трябва да извървим до момента, в който ще чуем плача на рожбите си.
Аз ще бъда мама на 45 за първи път ако имам късмет. Силата и вярата ми са безгранични. Не съм отлагала - така се стече живитът ми, хубавите неща се случват, те не могат да се планират. Миналата година срещнах любовта на живота си и сега правим опити за бебе. Подкрепям всички жени, които желаят да да имат деца, независимо на каква възраст са те. Вярно - има рискове но това не бива да ни спира и не мисля, че не е егоистично от наша страна, не мисля и, че възрастта е критерий за даване на добро възпитание на детето.
И тъй като повечето от жените тук са под 40 и вече имат по едно дете, аз предлагам да открием нова тема: Майка над 40 с първо дете. Така ще можем да се концентрираме само върху проблемите, които стоят пред първораждащите на тази възраст. Ще ме подкрепите ли?
Успехи в начинанията ви, мили жени! Не губете надежда, както не съм я загубила и аз и дано си помагаме по пътя, който трябва да извървим до момента, в който ще чуем плача на рожбите си.
Аз не съм майка на 40, на 29 съм и в момента чакам второто си дете. Но искам да кажа, че съм живяла във Франция и там имах 2 колежки които родиха на 40-42 години. Едната роди третото си дете на 42, а другата първото на 40 и второто на 42. И двете караха леки бременности, родиха естествено, много бързо и се възстановиха на килограми идеално за разлика от мен. 
Там не се смята като нещо ненормално да раждаш на тази възръст. Всичките ми познати французойки родиха първото си дете след 30 години. Аз на 28 си бях млада родилка, едва ли не невръстна 
Поздравявам всички майчета, пожелавам им успех и лека бременност и раждане! За мен няма идеална възръст, за да станеш родител.
Там не се смята като нещо ненормално да раждаш на тази възръст. Всичките ми познати французойки родиха първото си дете след 30 години. Аз на 28 си бях млада родилка, едва ли не невръстна Поздравявам всички майчета, пожелавам им успех и лека бременност и раждане! За мен няма идеална възръст, за да станеш родител. 
Тези ,които имаха да правят изследвания,направиха ли ги?Стягате ли се за Коледните празници?Аз днес отивам да търся подаръци за дребният
Здравеите мами!Дидка , и аз съм се заела с пазаруването за коледа още от миналата седмица , трудна работа е ви казвам.Остана една баба и един дядо , а те са наи-трудни 
Трябва да ходя и за БХС , но толкова ме е страх от резултата , че само го отлагам.Ако някои от нас са го правили , нека пише как е минало , а аз се надявам утре да се престраша Целувки на всички 
Трябва да ходя и за БХС , но толкова ме е страх от резултата , че само го отлагам.Ако някои от нас са го правили , нека пише как е минало , а аз се надявам утре да се престраша Целувки на всички
Здравеите мами!Дидка , и аз съм се заела с пазаруването за коледа още от миналата седмица , трудна работа е ви казвам.Остана една баба и един дядо , а те са наи-трудни Трябва да ходя и за БХС , но толкова ме е страх от резултата , че само го отлагам.Ако някои от нас са го правили , нека пише как е минало , а аз се надявам утре да се престраша Целувки на всички
Трябва да ходя и за БХС , но толкова ме е страх от резултата , че само го отлагам.Ако някои от нас са го правили , нека пише как е минало , а аз се надявам утре да се престраша Целувки на всички
Аз тази година ноември навърших 39 години, а на 13 август родих първото си детенце - дъщеричката Виктория. Все отлагах, все не беше подходящия момент, после пък 2 спонтанни аборта, после пък опити безплодни и накрая.... моето Слънчице се появи. Точно както са писали и други мами на тези години - абсолютно безпроблемна бременност - работа до края почти, само 11 кг отгоре, след 3 месеца не личеше, че съм била бременна и съм родила. При това родих нормално без епидурална, за която се канех 9 месеца и въобще не ме беше страх. Не съм си правила амниоцентеза, за която ме натискаха навсякъде и по всякакъв повод. Просто след тези спонтанни аборти ме беше адски страх. Правих си само скрининг и резултатът така и не разбрах какъв е. Цифрите нищо не показват, така че.... В Майчин дом раждах, обаче преносих 6 дни и затова ми включиха системи окситоцин, от 9 сутринта и родих в 18,45 ч с четири напъна. Болките бяха през деня докато получа нужното разкритие, щото си нямах никакво. Малко епизотомия, малко вътрешни шевове, но нормално раждане все пак. Сега съм си екстра и готова за още едно 
. Ако мъжа ми ме чуе ще 
Вече сме на 4 м и 8 дни и ми е много забавно.
Вярно, в началото нямаше спане и ми беше адски трудно. Все пак на 39 не си като на 29 или дори на 35, но..... всичко се преодолява.
. Ако мъжа ми ме чуе ще Вече сме на 4 м и 8 дни и ми е много забавно.Вярно, в началото нямаше спане и ми беше адски трудно. Все пак на 39 не си като на 29 или дори на 35, но..... всичко се преодолява.
Честита радост 
elegance_av !Ох 
ви очакват заедно!Трупай опит и 
мисли по въпроса за второто 
Страхотна тема 
Родих първото си дете на 33г и всички ми казваха,че съм хванала последния влак.Лора вече е на 1г3м и съм безкрайно щастлива с нея. Това са най-прекрасните мигове в живота ми,стремя се да запомня всеки миг,а времето просто лети.....малкото ми бебенце вече е малко момиченце. Надявам се и аз да имам второ дете след 2-3год,живот и здраве.
Дали темата не може да се ковне за да могат по-улегналите майки да споделят своите мисли и проблеми.
Здраве и късмет на всички
Родих първото си дете на 33г и всички ми казваха,че съм хванала последния влак.Лора вече е на 1г3м и съм безкрайно щастлива с нея. Това са най-прекрасните мигове в живота ми,стремя се да запомня всеки миг,а времето просто лети.....малкото ми бебенце вече е малко момиченце. Надявам се и аз да имам второ дете след 2-3год,живот и здраве.Дали темата не може да се ковне за да могат по-улегналите майки да споделят своите мисли и проблеми.
Здраве и късмет на всички
Здравейте!
Родих първото си дете на 41 години и в момента съм на 42 години и бременна 20 г.с. с второ дете. Преди това имах един спонтанен аборт и многогодишни неуспешни опити да забременея (с друг партньор). Така че можете да си представите желанието ми да имам дете, макар и на 40 години. Още повече, че имах примера на леля си, която на 43 години роди здраво и хубаво момченце. При първата бременност, която мина доста леко, си направих всички възможни изследвания (биохимичен скрининг, фетална ехография в 19 и 21 г.с. при изтъкнат специалист), с изключение на амниоцентезата. Всичко беше наред (с изключение на високи стойности на ЧХГ) и очаквах да родя едно здраво момиченце.
Оттук нататък моята история е по-различна, отколкото на другите настоящи или бъдещи майки, писали по темата...
Не можете да си представите какво изживях, когато на втория ден след раждането ми казаха, че се съмняват, че дъщеря ми има синдром на Даун. Бяха най-черните дни в живота ми. Половината неонатолози в отделението смятаха, че има синдром, другата половина изтъкваше липсата на повечето характерни белези. Взеха й кръв на 3тия ден след раждането и след 10-20 дни се потвърди, че тя наистина има този синдром.
Да скъся историята - дъщеря ми въпреки синдрома се развива нормално с малки изключения. Както една лекарка се изрази, може би е имала късмет да има "мека форма" на синдрома. Започна да си повдига главичката навреме, започна да се обръща навреме, започна да гука и да казва "мама" навреме, да реди кубчета и т.н. Има междукамерен дефект (почти излекуван), по-дребна е и по-късно успя да седне самостоятелно, да се изправи... и още не е проходила самостоятелно, макар че навсякъде обикаля, като се държи за мебелите. Последното й любимо (забранено) удоволствие е да налага нощната лампа с дистанционното на телевизора - много интересно дрънчи
Речника й е в нормата за възрастта й. Много е общителна, слънчева и енергична и е голяма сладурана. Повечето хора, които я познават (съседи, познати по градинките), не подозират, че има синдром на Даун. Не знам как ще е в бъдеще, но засега нещата изглеждат доста добре.
С мъжа ми сме си говорили, че искаме още едно дете. Когато забременях повторно, бях хем щастлива, че се е случило, хем уплашена. Оттогава досега, и особено след като излязоха лошите резултати от биохимичния скрининг (ниски алфафетопротеини, и пак високо ЧХГ), имах много време да мисля от какво точно ме е страх. Вече знам какво означава да имаш дете с Даун, не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Но да имаш две деца с Даун?! С времето осъзнах, че ако ме е било страх от нещо, то е било от отговорността да решавам дали да направя аборт, в случай че и второто дете има същия синдром, особено след като знам, че децата със синдром на Даун са същите мили и любвеобилни сладури, както всички останали деца.
Нека завърша с това, че вчера научих резултатите и от амниоцентезата. За щастие очакваното бебе е генетично здраво момиченце. Следващата седмица ще направя и детайлна фетална ехография.
Получих от Бог Коледния си подарък!
Родих първото си дете на 41 години и в момента съм на 42 години и бременна 20 г.с. с второ дете. Преди това имах един спонтанен аборт и многогодишни неуспешни опити да забременея (с друг партньор). Така че можете да си представите желанието ми да имам дете, макар и на 40 години. Още повече, че имах примера на леля си, която на 43 години роди здраво и хубаво момченце. При първата бременност, която мина доста леко, си направих всички възможни изследвания (биохимичен скрининг, фетална ехография в 19 и 21 г.с. при изтъкнат специалист), с изключение на амниоцентезата. Всичко беше наред (с изключение на високи стойности на ЧХГ) и очаквах да родя едно здраво момиченце.
Оттук нататък моята история е по-различна, отколкото на другите настоящи или бъдещи майки, писали по темата...
Не можете да си представите какво изживях, когато на втория ден след раждането ми казаха, че се съмняват, че дъщеря ми има синдром на Даун. Бяха най-черните дни в живота ми. Половината неонатолози в отделението смятаха, че има синдром, другата половина изтъкваше липсата на повечето характерни белези. Взеха й кръв на 3тия ден след раждането и след 10-20 дни се потвърди, че тя наистина има този синдром.
Да скъся историята - дъщеря ми въпреки синдрома се развива нормално с малки изключения. Както една лекарка се изрази, може би е имала късмет да има "мека форма" на синдрома. Започна да си повдига главичката навреме, започна да се обръща навреме, започна да гука и да казва "мама" навреме, да реди кубчета и т.н. Има междукамерен дефект (почти излекуван), по-дребна е и по-късно успя да седне самостоятелно, да се изправи... и още не е проходила самостоятелно, макар че навсякъде обикаля, като се държи за мебелите. Последното й любимо (забранено) удоволствие е да налага нощната лампа с дистанционното на телевизора - много интересно дрънчи
Речника й е в нормата за възрастта й. Много е общителна, слънчева и енергична и е голяма сладурана. Повечето хора, които я познават (съседи, познати по градинките), не подозират, че има синдром на Даун. Не знам как ще е в бъдеще, но засега нещата изглеждат доста добре. С мъжа ми сме си говорили, че искаме още едно дете. Когато забременях повторно, бях хем щастлива, че се е случило, хем уплашена. Оттогава досега, и особено след като излязоха лошите резултати от биохимичния скрининг (ниски алфафетопротеини, и пак високо ЧХГ), имах много време да мисля от какво точно ме е страх. Вече знам какво означава да имаш дете с Даун, не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Но да имаш две деца с Даун?! С времето осъзнах, че ако ме е било страх от нещо, то е било от отговорността да решавам дали да направя аборт, в случай че и второто дете има същия синдром, особено след като знам, че децата със синдром на Даун са същите мили и любвеобилни сладури, както всички останали деца.
Нека завърша с това, че вчера научих резултатите и от амниоцентезата. За щастие очакваното бебе е генетично здраво момиченце. Следващата седмица ще направя и детайлна фетална ехография.
Получих от Бог Коледния си подарък!
възхищение към теб и 