Може би, ако беше казал :"Съжалявам, че така се получи", ако беше показал малко неудобство или съпричастност, нямаше да ми е толкова криво. Но той избра да излъже. Когато му се обадих три дни след процедурата, се разсмя и каза, че нямало място за безпокойство, щяло да мине. Две седмици по-късно /след като всички ми повтаряха, че това не е нормално/ отидох на консултация и ми беше обяснено, че се получило така, защото бил вкарал упойката точно където са нервите на зъба и всичко щяло да отшуми до месец. Е, месецът мина, като аз междувременно след ровене в интернет намерих достатъчно литература по въпроса и сама стигнах до диагнозата. Когато преди няколко дни му се обадих и му казах, че друг стоматолог ме е диагностицирал с парестезия, отговорът му беше: "Ами да, парестезия е". Без "съжалявам", без "извинявай", без грам неудобство.
И сега, докато сама проучвам въпроса на какви терапии бих могла да отида, за да получа поне малко облекчение, се чудя - не са ли дръжни тези лекари да ни предупреждават за евентуалните рискове, които съществуват при различните манипулации? Защото парестезията примерно се води средна телесна повреда.
И понеже започнах директно с проблема, може би трябва да кажа, че д-р Тянков ми отвори съвсем здрав зъб абсолютно по свое усмотрение, без да ме пита дали съм съгласна, защото не му харесвал цвета на предишната пломба /пак той я беше правил/. След смяната на пломбата зъбът стана болезнен при дъвчене, ходих втори път, сменихме пломбата, нещата не се оправиха, на третия път ми нарани нерва, но зъбът оттогава досега освен при хранене, боли непрекъснато, много неприятно, чак долу във венеца. Но при последния ни разговор докторът каза, че трябвало да изчакаме още известно време /мина повече от месец от направата му/.