А дали има начин да се провери какво имущество е имал наследодателя по ЕГН например? При нас ситуацията е сходна, свекър ми почина след мъжа ми и понеже никой не ни потърси, не съм търсила наследство за детето и аз, мислех, че може да е прехвърлено със завещание. Онзи ден проверих по ЕГН на детето в Изи пей (търсех данък за апартамента, който си е на нейно име) и излезе някакъв данък на кола, неплатен още от 2022г. Аз ще проверя в близките дни на гишето за МДТ в общината, но как да знам, че няма и други неплатени данъци, например в друга община? Те имаха някакви земи, мисля, че всичко продадоха, но все пак. Не съм жадна да търся наследство, по-скоро ме е страх, детето да не се окаже нередовен платец още преди да е навършило пълнолетие. А и ме е страх да не умра и аз рано, не бих искала да й оставям неуредени неща.
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2024, 20:14 ч.
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
Привет!
Питане, до коя година правите панахида в черква или на гроб?
При мен минаха 4 години и сега правя в събота. Не се бях замисляла до кога се прави, но днес майка ми ме попита не се ли правило до 3 години. Не съм чела, така го чувствам и го правя. Сякаш му показвам, че не е забравен ….😢
Питане, до коя година правите панахида в черква или на гроб?
При мен минаха 4 години и сега правя в събота. Не се бях замисляла до кога се прави, но днес майка ми ме попита не се ли правило до 3 години. Не съм чела, така го чувствам и го правя. Сякаш му показвам, че не е забравен ….😢
Привет!
Питане, до коя година правите панахида в черква или на гроб?
При мен минаха 4 години и сега правя в събота. Не се бях замисляла до кога се прави, но днес майка ми ме попита не се ли правило до 3 години. Не съм чела, така го чувствам и го правя. Сякаш му показвам, че не е забравен ….😢
Питане, до коя година правите панахида в черква или на гроб?
При мен минаха 4 години и сега правя в събота. Не се бях замисляла до кога се прави, но днес майка ми ме попита не се ли правило до 3 години. Не съм чела, така го чувствам и го правя. Сякаш му показвам, че не е забравен ….😢
Но разбира се никой не може да те спре да правиш каквото си решила.
Мен изключително много ме напрягат тези неща! Направоооо побеснявам, не съм аз! На 3-тия месец, на 6-тия месец ... Отивам и се скъсвам от рев, яд, безпомощност и знам, че каквото и да правя, той няма да се върне, няма го. Жестоко е едно дете на 10 да расте без любящият си баща, не виждам нищо нормално и човешко в това, не искам да ходя ядосана на гробищата, а точно това се случва. Обичам да ходя сама, когато усетя нужда и пак знам, че не е там, и че на мен не ми е там мястото, не е! Всеки месец преди 10-ти число, аз не съм на себе си по цяла седмица, изглеждам нормално, но вътрешно се тормозя. 7 месеца ще станат, не знам кога минаха, улисана в работа, проблеми и тревоги, все едно беше вчера. Никога няма да спрат да кънтят думите на родителите ми, как дойдоха и ми съобщиха. Иде ми да блъскам, да тръшкам, да викам, толкова е несправедливо. Ограбено е детето ми от този живот, безкрайно ограбено и ми е мъчно 
За това ли го създадохме с толкова любов, за да расте без баща ?!? Паметник трябва да избирам ... Каквото и да избера, няма го и няма да се върне.
За това ли го създадохме с толкова любов, за да расте без баща ?!? Паметник трябва да избирам ... Каквото и да избера, няма го и няма да се върне. 
Аз се чувствам добре като ходя на гробищата. Правя го като ми дойде отвътре. Обикновено рано в неделя, за да няма погребения и много хора, през 1-2-3 седмици (както го усетя). Действа ми омиротворяващо. Но не ми влияе добре това другото - по задължение - на определени месеци, години, организирано за другите.
Аз организирано го правих последно за годината, повече няма да правя. И без това почувствах последния път, че за останалите близки беше по-скоро задължение, който, когато желае, тогава да ходи, не искам да натоварвам никой. Аз ще отида или съботата преди датата или ако не сме в града (пада се шести и се чудя дали да не го съчетая с последните дни от ваканцията и да заведа някъде детето) точно на деня през следващата седмица, ще помоля да закъснея за работа. Некролози ще залепя няколко, но просто като спомен, без дата на поклонението и без това последните пъти, идваха само роднини, на които се обаждах. Обаче пък аз като видя на някой човек, който съм познавала некролога си спомням за него с нещо добро, с което съм го запомнила и затова ще лепя по няколко на всяка годишнина, поне докато не се случи някой път аз да забравя, тогава вече сигурно ще е знак, че трябва да спра. Който какво си го чувства, аз съм правила някои неща до годината, защото трябва, сега вече каквото правя осъзнавам, че го правя за себе си, за да се чувствам аз по-добре и по-спокойно.