Ако Ники ми влезе в криза навън, прояви егоизъм или насилие спрямо дете (включително хвърляне на пясък) го хващам и си тръгваме, независимо колко време е бил навън. Прибирала съм се и след 5 мин. игра навън, после е наказан да играе в нас сам. Не толерирам никаква, ама абсолютно никаква проява на насилие от негова страна и той го знае.
Действително прави неприятно впечатление, ако децата не споделят. Има такова момченце на площадката, майката се опитва да го убеди да дава, но няма ефект. Това не прави по-малко неприятна гледката, когато момченцето иде и бутне някое дете, което му е взело един от камионите например.
Неприятно ми е, когато бутне моето дете на земята или му посегне грубо и затова, когато следващия път той поиска наша играчка ми иде да не я дам и да го питам дали му е хубаво (да уточня, че детето е на 4 г.)
Разбирам ви, че ви е кофти в тази ситуация като родители, ама повярвайте и на другите родители им е гадно, защото трябва да го науча да си споделя играчките, защото не искам егоистче у дома, а в същото време постоянно вижда обратния пример. Малко като с ученето "качвай се по стълбите на пързалката, не отдолу-нагоре".