Да си прощавам чак, то аз след като осъзнах, че вина нямам, няма какво да си прощавам. По-скоро изпитвах жал към себе си, че съм го живяла това. А не вина. Да се научавам тепърва да се обичам-ми аз си се обичам, щом съм си се жалила сама себе си съм осъзнавала, че категорично не заслужавам това, което получавам. Изключително много ми помогна премислянето и анализирането на минали неща. Именно от позицията на времето, погледът се променя, анализът води до разумни изводи в моя полза. Не ме е тровило, напротив-оздрави ме, като ми даде точно онова наместване на пъзела, за който говорех в началото на включването ми по темата. Как да стигна до нареждане на моя пъзел, ако не търся, анализирам и подреждам? И това се случва именно след време, когато анализираш миналото, в настоящето често са все още доста изкривени нещата, огледалото е криво.
Аз не се спасих сама. Получих помощ от приятел (няколко). И тогава с едно, и към днешна дата със съвсем различни неща. Но не и сама.
Иначе, доказано е. Всичко тече, всичко се променя. Дори невъзможните се променят. Може би към по-невъзможно или друг тип невъзможно. Нищо в природата не е константа, човека пък съвсем.
ПП. И още малко. Ще продължавам да съм нащрек, да анализирам и да наблюдавам. Съдбата е поднесла невъзможния, макар и ограничен спрямо мен, да е в досег с децата ми. Те са в позиция-нямат избор, защото им е роднина, не аз. И като ангажирана с тяхното добруване съм длъжна да следя за някои неща и да наблюдавам.