Жената Рак – 8

О, да! Приятелят ми е същия! " Не знам, не мога" - това много ме дразни. Най-лесно е така. Да ти се каже наготово или направо да се свърши вместо теб, това направо ме подлудява.

Хората са го казали колко много сме специални
https://dama.bg/article/okt-210-prichini-da-imate-pone-edin-chov … zhivota-si/18179/

ММ е близнак (или май е малко между него и телеца-на 21.05 е) разбираме се идеално.Караме се за дреболии и бързо ни минава, необходими сме си един на друг и даже самодостатъчни.Свекървата и свекъра са съответно рак и водолей-еми 40 години са заедно,разбират се и добре си живеят...

Ееее, страхотно е написано! Малко са пропуснали негативите на рачетата, ама така като за реклама е чудесно!!! 

Е това важи за мен с пълна сила! Абсолютната истина!

https://dama.bg/article/7-neshta-ot-koito-zodiia-rak-triabva-da- … shtastlivo/16990/
7 неща, от които зодия Рак трябва да се откаже, за да живее по-щастливо

Да, и седемте са много верни и стъжняват живота ни.
Мога да поспоря само за номер 5. Ако ни поставят в определена критична ситуация, която изисква да се правят неща или пък е важна за благоденствието на близките ни, адски лесно излизаме от въпросната зона на комфорт и сме учудващо адаптивни. Да се чуди човек защо не го правим по- често : )

Дъщеря ми е рак и ми е много трудно да намеря общ език с нея. В постоянни кавги сме! На моменти се разбираме прекрасно и малко след това идва война! Като беше малка, бяхме прекрасна компания заедно, но сега всичко е различно! Както е всеизвестно, ние раците сме много обидчиви, лесно се засягаме и трябва човекът отсреща да прояви малко внимание за да ни мине, после дори забравяме за какво сме се сърдили. Но....на думи звучи лесно, ама явно при два рака на едно място, не е толкова лесно на практика.

Зачетох се в стари мнения в темата, та да се изкажа за случая на предната страница за близнака и рака в казуса на Бамбина.
Не вярвам, че е необоснована ревност. Хората (за мен) не се променят в характеропатиите си. Серийните флиртаджии си го имат вътре в себе си и колкото и някой страничен да е "вътре в ситуацията" няма как да усеща нещата, както половинката на въпросния. Вероятно й е направило впечатление нещо, което за нея не попада в графата "безобидно дружелюбно общуване", която графа за близнаците, т.е. за гаджето й, е доооста разтеглива по мои впечатления. Та така с обоснован и необоснован, въпросът е той като я е взел да знае нейните граници.

Аз друго си мислех тези дни. Имате ли понякога усещането, че околните ви подценяват заради добродушност? Няколко случая имам аз лично, а и около сeбе си с познати, как рачките сe заричат, че това (някакво кофти отношение към тях) ще е за последен път и наистина го мислят, но сърце не им дава и в последния момент обръщат посоката. И отсреща си мислят, че това е типичното поведение на "жертва" (психологически погледнато), в което човекът само се зарича, но продължава в статуквото завинаги. Обикновено в тези случаи няма наистина "последен път" и като че ли хората понякога се заблуждават, че това е случаят. А при нас всъщност има и то в най- неочаквания момент, когато всичко изглежда безоблачно, просто е отложен във времето

Та случвало ли ви се е другата страна (не говоря непременно за мъж) да е останала супер изненадана, когато ви е дошло до гуша? 

Не само това. Директно чух от двама, независими един от друг човека, приказки от типа "аз знам, че ти си добричка и ще ми простиш". Плюс още няколко неприятни приятелски изненади към този момент. Тогава рязко се светнах как ме възприемат хората...като баламурник.

Близки хора са ми се карали, че съм позволявала на Х да ми се качи на главата.
А до оставането супер изненадан е добре да не се стига. Това значи едно нещо - че едната страна (добродушната) се е провалила в своята роля в комуникацията. А тя е да каже, когато нещо не е наред (да предаде съобщението). Не е честно да се стои и да се чака, да ти кипи отвътре и изведнъж да ти прелее.(Разбирам, че се дължи на неудобство, и аз съм/бях от тези хора, които искрено не умеят да повдигнат въпрос с близки хора, тоест "сърце не ми дава". Но не е честно наистина и е слабост на характера сърце да не ти дава, пък изведнъж - БАМ.) Факт е, че понякога хората не се усещат и настъпват границата. За да остане при "настъпване", а не при грубо прекрачване, което води до негативи за всички участващи, потърпевшата страна трябва да каже "стоп, какво правиш?". Съответно другата страна също трябва да изпълни своята роля в комуникацията - да приеме съобщението. Мантра, която си повтарям често, е: Хората не четат мисли. Много помага. Също не влизам в ролята на жертвата - първосигналата ми реакция е да приема, че човекът е направил/казал нещото без да иска. Така функционирам просто, никога не вярвам, че някой е умишлено кофти към мен. Та, и от този ъгъл - просто няма да е честно да седя да трая, да ми кипи и изведнъж да избухна и човекът отсреща, невинен, да остане като гръмнат.

Все едно една майка да захване да си навиква децата от първия път - не се прави така, първо се установяват правила, после се посочва, когато правилото е нарушено, чак после евентуално би било оправдано да се стигне до навикване.
Или да си карам аз, някой да тръгне да изпреварва, да не ме е видял по някаква причина и да ми навлезе в лентата. Е, няма да чакам да се блъснем, ще му бипна (изпращам съобщението), той ще се усети и ще си се върне в лентата (приемане на съобщението.) Далеч по-безболезнено е за всички.

Така че ако някой е останал изненадан от мое поведение, грешката е в мен. Не съм дала сигналите овреме. Случвало ми се е, впрочем, не говоря наизуст. Стана главозамайващ скандал, комуникацията от ежедневна и много близка беше сведена до абсолютния минимум. Сега всичко е наред, но се научих да задавам въпроси, защото хората не четат мисли, съответно да се стигне до извод къде е разминаването, и да казвам, ако нещо не ми е наред. Много, много по-добре е така. Бонусът - ако се стигне до проблем, никой не иззлобява и не вади стари случаи да натрива нос, защото старите случаи са отдавна решени

Безумно нагло!

Дежа ву

Не визирах това да си мълчиш и да не кажеш за проблеми, демек да не предадеш никаква информация.
Просто да го казваш прекалено много пъти, без да взимаш крайни мерки и да разчиташ на съвестта на отсрещната страна да спре, като види че ти прави кофти, въпреки че ти не взимаш крайни мерки, а не да продължава, защото вижда, че не взимаш такива.

Разбира се, това значи че не си поставил границите добре, но не съм съгласна, че няма пратено съобщение, просто реципиентите са с различна дефиниция на допустимо и не, както и представа за реакцията.

Примерно някой  казва : не ми говори така, нараняваш ме, но хладнокръвно и не плаче, да кажем. И ако представата на отсрещната страна, че някой е засегнат се състои в това да вижда по- тъжна реакция, ще продължи с поведението, възползвайки се от липсата на мерки.

Забила съм в различна посока от това, което ти си имала предвид, извинявам се.

Ако е казано по този начин, наистина съобщението е пратено, възможности за дефиниции няма, нужда от тях също няма. Действително зависи от съвестта на отсрещната страна.
Единственото, което ми хрумва като... ъъ, добронамерена или по-скоро закономерна причина да не се приеме съобщението, е ако въпросната потърпевша страна, която е наранена от обективно по-леки думи/действия, всъщност използва грубиянщини към другата страна. Тоест, ако съществува двоен стандарт и отсрещният го усеща и се обърква.
Иии недобронамереното, разбира се, е човекът да е дебил. Почитателка съм на идеята, че от самото начало на едни отношения от какъвто и да било характер, двамата участници се възпитават взаимно в това какво е редно и какво не е, т.е You teach people how to treat you.
Кофти е, но е така - ако само говориш и нямаш куража да направиш нещо, няма да те вземат насериозно. А и защо биха, всъщност? Човещинка е, точно на тоя принцип се престъпват закони, днес ще мине метър и няма да има последствия, утре ще минат два метра и така.
Това не значи да колиш и бесиш наред (или ако говорим на езика на форума - да даваш акъл на хората да се развеждат за щяло и нещяло + как никой не получавал втори шанс и т.н.), а просто да зададеш стандарт и да съблюдаваш спазването му. И ако се наложи, да вземеш крайнА мяркА. Един път. Тоест да имаш куража да отсвириш хората, които не са по стандарта.

Нямам такива проблеми аз.
По скоро биха ме описали като проклетийка, а не като добродушна.
Изобщо не мога да си замълча, ако някой ми накриви шапката.
Пък, ако някой прави или казва неща, които ме нараняват и съм предупредила, че еди какво си не мисля, че е правилно, уместно, вярно и т.н просто спирам комуникация и край.
В това отношение съм безкомпромисна и общо взето няма шанс някой да ми качи на главата.

Прекалено добри сме Рачетата. Все от нас да мине. За дребни неща съвсем не се запъваме, ако нищо не ни коства компромиса, помощта, услугата и т.н. И така създаваме усещането у отсрещната страна, че винаги може да понесем и още, и още. А и другите не знаят кога да си сложат личната спирачка до къде да се простират очакванията ( и издевателствата) им към нас. Да не говорим, че сме магнит за всякакви девиантни личности, които с удоволствие мачкат добрата и чувствителна рачешка душа.

На мен ми отне доста години да осмисля къде се коренят проблемите ми (комбинация от много неща +Рачешките дадености). Работя над въпроса. Помага ми доста и асцендента Козирог да бъда по-хард. Но забелязвам и у други представители на зодията, че и на чисто Рачешко ниво пак се случват промени когато много им прелее чашата на даден етап в живота. Лошото е, че човек като трябва да пречупи истинското си АЗ, за да оцелее - не знае как точно да го прави, защото не му идва от вътре, мъчи се. И тогава се получават някои крайности, което не е никак ОК. За нови контакти ми е по-лесно да поставям граници, да режа, да тегля майни, да си отстоявам личните позиции, права, територии и т.н. За съжаление при старите връзки е много трудно да се промени статуквото.

Аз явно съм в другата крайност. Мила и добра бях в тийн годините и много се възползваха от тази моя мекушавост. И в един момент нещо в мен се пречупи и станах егоистична и отмъстителна   Все пак, ако аз не си защитавам интересите, никой друг няма да го прави вместо мен.
Тези, според които светът се въртеше около тях сами се махнаха от обкръжението ми и сега нямам такива близки хора, просто не се задържат около мен. Въобще не се притеснявам да си кажа, когато не ми харесва нещо, а и ми личи от сто километра.
 
Естествено на внимание и жестове отвръщам със същото, просто се научих да преценявам по-добре хората, които допускам до мен.