Значи...приятелството е...клише.
То е "Танто за Кукуриго"
Трябва да имаш приятели, за да си гостувате.
С приятелите се общува пестеливо, като си ги пазиш за 2-3 пъти в годината.
Приятелите са 1-2, най-вече от детството. Но пък с тях нямате общи теми...
Мисля си, че приятелството не е задължително. Така де, какви плодове береш от него?! Нито дете създавате с приятелите си, нито имате фамилна близост, която да задължава страните да се държат една за друга.
Във всеки период от живота си съм имала различни приятели. Това са хората, с които съм споделяла живота и интересите си. Бавно и полека са отпадали по пътя. Появявали са се други и такам. В началото страдах, после пораснах, а сега изобщо не се главоболя да търся и завързвам "приятелства". Що са ми?! Познанства, бол.