Плюсовете и минусите на малкия град

Не сте разбрали не живеем в Пловдив тепърва ще трябва да търсим работа ако се преместим в Карлово. Единственото което ме успокоява е, че ММ ми е графичен дизайнер и може би ще му бъде по лесно да си намери добре платена работа.

Сама разбираш, както вече писах, че ще си ощетена, винаги от нещо. И това трябва да обсъдите със съпруга ти - какви са вашите приоритети? Вашите желания, натура, стремежи няма как да бъдат изживени от никоя от нас, и така съществува риск темата да се превърне малко като тази за ''престижните'' и ''непрестижни'' квартали в София - всеки ще тегли към това, което мисли, но това едва ли ще са и твоите мисли.

Ето, сега спомена професията на мъжа ти - в малък град подобна професия е по ''екзотична'' и съответно добре платена. Например, позната остана в Сопот, тъй като е технолог химик, а такива са кът и за района печели доста добри пари, живее си в родния град с добри доходи.

при нас е обратното, ММ всеки ден пътува до Брацигово на работа,а си живеем в Пловдив! Наистина се свиква  

Ами аз оттам бих започнала всъщност. Извинявай, сега давам непоискан акъл, но защо просто мъжа ти не провери за работа в Пловдив, може спокойно да тества първо пазара и дори чак след получаване на оферта да седнете и да си сметнете приходи и разходи.

Относно "екзотичните" професии, за които стана дума по-горе, в Сопот има определени производства и химик би могъл да намери работа, но графични дизайнери не мисля че се търсят.


Като споменах курсовете, мислех за децата в едно по-далечно бъдеще.   
А, между другото, като се появят деца, загубеното време с близките изведнъж ти става наистина безценно.

И аз така мисля за графичния дизайн, никаква работя няма да има в по-малките градове, или поне определено не достатъчно.
Друг е въпросът дали може да се работи от разстояние, в крайна сметка голяма част от нещата могат да се пращат по интернет.

И ние със съпруга ми сме в подобно положение. На квартира, в големия град, с големите възможности и големи наеми. Ами какво да Ви кажа от големите възможности на града не успяваме да се възползваме дефакто от почти нищо (изключвам  здравеопазването, от него донякъде - да).
 Нито тетатри, кина, заведения, развлечения, все парите не стигат. Да не говорим за екскурзии и т.н. Напрактика живеем от месец до месец.
И да в малък град имам наистина огромна, страхотна и празна къща (обзаведена и ремонтирана с всичко, вкл. и дворче) Мъчно ми е, но за съжаление в нашия малък град (северозападна България) е напрактика невъзможно и за двамата да намерим работа. Ако можех да работя поне на 100 км. не бих се замислила и веднага да съм си събрала багажа.
Към авторката ако Ви предстои появата на дете въобще не се колебай, докато дойде време за него да посещава езикови курсове и т.н. ще му мислите и в крайна сметка да се преместите отново в по-голям град е много по-лесно отколкото обратното. Успех!

Пловдив не е голям град, моля ви се!

Защо да не е гомял град 

И според мен много зависи от човека и това какви са му приоритетите.  
Аз например в София не бих могла да живея   Толкова навалица не е за мен. Преди години, преди още да бях семейна се грабнахме с една приятелка и тръгнахме към столицата да си търсим работа и да се установим там. Ами издържахме 2 дена   Някак сив ми е  този град. Виж Варна или Бургас са друга работа, но пък е мнооого далече от нас и двамата с мъжа ми не сме по рисковете. Понякога и на нас ни писва в нашия град, но имаме и двамата работа, вярно, не кой знае колко добре платена, но имаме жилище и нямаме заеми, а ако се сметне в голям град дори и при по-високи заплати какви ще са ни разходите, в никакъв случай няма да живеем по-добре. А не сме някакви търсени специалисти, за да имаме чак толкова големи доходи. Предпочитам да имаме възможност всяка седмица или поне всеки месец да отидем някъде, отколкото да живея в голям град и да нямаме възможност за друго, освен за сметките.
Единственото, което на мен не ми харесва в по-малките градове и особено в селата е  нарастващото   ромско население   Ако не е това за мен е перфектно да си живеем в къщичка с дворче, но при мисълта за кражбите и насилието от гореспоменатото население няма как да стане Освен може би в някои планински краища  

За два-три дни няма как да се опознае един град. София може да бъде прекрасна, но не на пръв поглед. Няма как да се водят изводи от два дни.

София аз също не я харесвам, не бих живяла там ако не е крайно наложително.

Така е, но преди това бях стегнала куфарите и заминах за  Варна и не си тръгнах Просто колкото и да е голям града, работа има повече през лятото, а зимата работех за толкова, колкото и в Плевен, но плащах квартира, та затова се ориентирахме към София. Там обаче не е същото. А и е хубав за тези, които са от там или са живели доста време в него. За човек от друго място, които не познава нищо и никой си е доста потискащ, особено зимата   Най-депресиращия ми сезон  
Но това е мое мнение. Едно е да тръгнеш да си търсиш работа и квартира с 5 лева в джоба, друго е да имаш професия и познати предполагам  

Аз се преместих в София да уча и нямах нито дом, нито приятели, нито нищо и не се потиснах, даже напротив. Живяла съм и във Варна и в София и намирам Варна за прекрасна като град и пак не бих живяла отново там, освен евентуално като остарея. Всичко си зависи от човека, но не е вярно, че за човек от друго място, който не познава столицата тя непременно ще е потискаща.

Плюсовете на малкия град-спокойствие, липса на трафик,много места за паркиране,всичко ти е на една крачка , можеш спокойно да си пуснеш децата сами да играят навън,много бързо стигаш от едно място на друго,дори и когато имаш работа по институциите всичко става много бързо., има места в яслите и детските градини,разходите също са по-малко.
Минусите-здравеопазване, добри училища.
Тъй като нямате деца мога да кажа,че в малкия град условията да отглеждаш дете са много по-добри. Що се отнася до добри лекари,молове и др. развлечения ще трябва да ходите до Пловдив,но 50км определено не са проблем. Училището ще го мислете чак след 4кл,а до тогава има много време.
Основният проблем е работата.Ако успеете да си намерите прилична работа ,с доходи,които ще ви позволяват да се издържате ,местете се.
Моето семейство също направи тази стъпка-преди 4г се преместихме от голям град в мноого малък. Не съжалявам. Качеството ни на живот тук е по-добър.

Аз съм от Пловдив-надявам се, че това изказване, че Пловдив не е голям град, беше просто шега! 
Сега живея в Търново, където населението е толкова, колкото в моя квартал в Пловдив. 10 години съм в Търново вече и мисля, че много добре мога да премеря плюсовете и минусите на двата града по отношение на големина. Само че има едно нещо, което трябва да се отчете-северняшкия тукашен манталитет е много по-различен от южняшкия. Аз приятели от тук нямам-всички са ми от Димитровград, Хасково, Смолян, Асеновград. И все пак:
1. В малкият град е по-спокойно за живот, за първи път останах сама тук и бях спокойна-все пак градът е колкото моят квартал. НО в последно време стана ужасно, понеже има много голя прилив на туристи, а няма инфраструктура, която да ги поеме. Целият център на града е синя зона-днес платих паркоместо, за да си заведа детето на лекар  Търновците не обичат градски транспорт, пък и превозвачите ползват малки автобуси, които минават по график през 20 минути някои линии. Това кара хората да ползват колите си, а улиците са тесни 
2. В малкият град няма здравеопазване-да, но лекарите някак го осъзнават и когато поискам направление за лекар в Пловдив за мен или децата, никога не са ми отказвали, дори са казвали "Да, наистина, за този проблем тук специалисти няма. В Пловдив са на светлинни години'. Да не говорим в колко близки отношения сме с личния си лекар-тя се обажда да провери как са децата, ако знае, че са болни. Като караха варицела, звъня една вечер, а дори нямахме уговорка и знаеше, че децата много леко я карат. В големия град детето ти е просто бройка, нали така?
3. В малкият град няма избор на учебни заведения-да, това е така, но пък малкото училища, които има, се стремят да гонят стандарти на разни международни асоциации на основните училища, примерно. Да, действително са претоварени, защото в тях учат и деца от околните села, но има някои не толкова "избрани" учебни заведения, където паралелките са малки и на децата се обръща индивидуално внимание. Все пак има единно външно оценяване и като гледам, децата в Търново изкарват високи, не малко са и отличните оценки, което означава, че те са конкурентноспособни на децата от Пловдив, примерно.
4. В града има всички видове хранителни магазини от големите вериги и един мол, в който има представители на шир-потреба марки за дрехи обувки
5. Заплатите са по-ниски, но миналата седмица успях да си позволя 3 дни детето ми да се гледа за 4-5 часа в детски център, където за 10 лв. имаше включена и храна
6. Наемите варират от 250лв. до 250 евро за двустаен, в зависимост от това, какво строителство е и дали е обзаведен
7. Културните събития действително са малко и се провеждат в неподдържаните зали на театъра и спортната зала.
8. По заведенията е скъпо, заради туристите, а обслужването е слабо, защото не се цени персонала-боторският начин за правене на бизнес с цел бързо забогатяване
9. Градът е в центъра на България, пътуваме доста често и доста лесно
10. Съпругът ми е от Русе и често ходим там. Надяваме се наистина да направят бързо магистралата до там, защото се е случвало от Русе да пътуваме до Търново за работа или пък да има концерт в Русе, който да искаме да посетим, или да заведем децата при баба и дядо. В този ред на мисли, пътуването до работа и обратно не ме плаши, стига да знам, че децата ми са прибрани през това време
11. В малкия град за намиране на работа най-голяма роля играе връзкарщината-нищо под Кмета не върши работа  Аз затова в момента работя с екип от мои приятели, които се знаем всеки колко и какво може
12. Имаме проблем с детските градини-пренаселени са, не се строят нови, част от старите са реституирани, приватизирани и т.н. Има някакъв проблем с обществените поръчки, и то не само за строежът на градините, ами и за ремонтирането на парковете, за подмяната на старата водопреносна мрежа и т.н. Просто защото всичко се прави на шуробаджанашкия принцип и като се разпределят парите, за реалното изпълнение на проекта нищо не остава или се работи некачествено. Липсва обективност.

Имам много приятели в Пловдив, които пътуват ежедневно до Карлово, Хисаря, до София дори, за да отидат на работа.
Аз в момента пътувам ежедневно до още по-малък и от Търново град. Ами много ме кефи как си общуват там-В Търново, ако искаш да ти се свърши междуинституционално някаква работа, пишеш едни придружителни писма, едни искания, едни етикети се спазват, едни шефове да не се прескочат, сакън! В градчето, в което работя, просто вдигам телефона и казвам, че нещо ми трябва за вчера или за след 15 минути и то просто се случва, защото хората се познават и всеки с всеки е обвързан в работата си