Отговори
# 735
  • Мнения: 12 463
TafTaf, ние живеем буквално до училище. Започват в 7:30 и свършват в 13:10. Вторият срок са от 13:30 до 19:10.
Вдигам я в 6:50 и в 7:10-7:15 излизаме от вкъщи. Аз съм на работа от 8:00 до 15:20 в някои дни, в други до обед или до 17. Така, че но нея след обед рядко мога да отделя време. Брат й е втори клас и е от 12:30 до 16:30
Във вторник и сряда от 14:30 е за 60 минути на психолог или специалист по дислексия. Вторник и четвъртък има танци от 16 до 17:30. В събота от 10 до 12 - английски.
Когато се засечем, ако ще и в 19 започваме да учи и пишем домашни. 21-21:30 са по леглата. Ако я оставя сама ще загуби повече време, трудно работи самостоятелно. Вероятно е грешка, но като я видях в началния курс колко е безпомощна и колко бързо се изморява начинът беше да седна до нея и докато правим домашното да обяснявам това, което не разбира. Така пестяхме време и успявахме да напишем всичко. Отстъпки за по-малки домашни не са й правени  почти до края на началния курс - същият обем като на останалите + ако нещо не е дописала в час. Уча я да се концентрира максимално в час.

# 736
  • Мнения: 4 577
Мама Ру, аз затова съм наела човек да работи с него всеки ден вкъщи, да правят домашните. В 19.00 мога само да му дам да напише нещо механично. Да протече мисловна дейност и разбиране по трудните предмети - математика, сега физика - просто е невъзможно. Това, което им дават като обем в училище за домашно също обективно си е доста.

# 737
  • Мнения: 3 609
Когато са сутрин на училище има някакво свободно време за допълнителни занимания. Моето дете става в 8.30. В 9 започва с домашни и уроци до 12.30. Обядва и в 13.30 започва училище. До 19.20 е седми час. След това е абсолютно невъзможно за мисловен процес. Събота и неделя също пише домашни, по мат им дават много задачи, учи уроци по история география, пише думи по английски. Няма никакви допълнителни занимания, не и остава време. Събота и неделя играе навън, неорганизиран спорт, колело, тротинетка, разходки. На тези занимания много държа.

# 738
  • Мнения: 8
Здравейте, детето ми е първи клас и е на ресурсно подпомагане в училище. Имаме диагноза от детски психиатър хипер активност и дефицит на концентрация, имаме проблеми с говора и с комуникацията. Няма проблеми с учебният материал, но създава проблеми в час.Също така децата не го приемат и го изолират. Класната и директорката, правят всичко възможно да го приобщят,  и според тях, той подлежи на убочение и е за присъствена форма на обучение. Но имаме сериозно проблеми с родителите на останалите деца, искат да събират подписка срещу него, за преместването в друг клас. Някой сблъсквал ли се е с подободен проблем? Закона пази ли по някакъв начин подобни деца. Знам, че 24 деца не са длъжни да се събразяват само с моето дете, но то също има нужда от образование и незнам до колко, едно евентуално преместване би решил проблема. Притеснявам, се че отново би се повторил същият сценарий.

# 739
  • Мнения: 12 463
Може да бъде преместено детето и без Вашето съгласие в друг клас в същото училище. Ако в друг клас учителят може да намери подход и да адаптира детето може да е по-добре за самото дете.
Децата до 4 клас не могат да бъдат наказвани с "Предупреждение за преместване в друго училище" и "Преместване в друго училище", затова притискат родителите да го направят доброволно. Деца с ТЕЛК/ СОП не могат да бъдат наказвани по тези две точки до 7 клас включително, ако провинението е заради диагностициран дефицит или диагностицирано заболяване.
Ако класът сега не приема и изолира детето отношението най-вероятно ще се запази. За съжаление, детето Ви трудно ще коригира поведението си в такава обстановка, тя ще го провокира да търси нежелано внимание, т.е да постъпва неправилно, за да дразни и да му обръщат някакво внимание.
Ако учителката иска да адаптира детето и то да остане в класа и да се чувства добре, е хубаво да изтъква положителното, да го хвали, когато се справя, когато се държи правилно, да му дава отговорности, свързани с движение - да събере тетрадките, да й помогне с раздаването на материали, да изтрие дъската... Друг вариант е да му се даде възможност да движи краката си или да седи на нестабилна основа, това помага за концентрацията.

# 740
  • Мнения: 8
Mama Ru, Благодаря!
Проблемът е че, нямаме медицински документи. На 15.11 ще ходим на обследване в "Света Марина" във Варна. Епикризата веднага ли я дават, или се чака определено време за нея?
Иначе, госпожата явно не може да справи с адаптацията на моят син, също така и като децата го отхвърлят, се влошава много ситуацията. Другият проблем, че от другият клас, децата също не го приемат, и ще се наложи да го преместим в друго училище.

# 741
  • Мнения: 12 463
Аз ходих за обследване в София в Св. Никола към Александровска болница. Получих епикризата след около месец, защото докторката (детската психиатъра) се разболя.
Ако ще го местите сега е моментът, но внимавайте къде ще попадне, за да не се случи и от там да местите, става едно подхлъзване по пързалката, което не свършва добре в 8 клас. Не предлагат ли комбинирана форма на обучение или помощ и подкрепа за адаптацията?

# 742
  • Мнения: 8
Mama Ru, и мен това ме притеснява, при кого ще попадне, и да не се получи едно местене от училище на училище. Екипът в училище, психолога, ресурсният и класната, работят за адаптацията, но си трябва време. Освен това в класа, има няколко калпазана, които му се подиграват и го провокират.
 Моят син като цяло, също е много своенравен, днес е отказал да пише по математика и си е извадил книжката за оцветяване, госпожата му се е скарала и той е започнал да се тръшка и така целият час е отишъл на кино. Вече незнам кой път да хващам. Вкъщи постоянно говорим, как трябва да се държи, какво трябва да прави, отделно извън училище също работим с психолог за поведението, но като отиде на училище, 2 дена слуша, на следващият ден е неудържим.

# 743
  • Мнения: 12 463
Трудно е за всички, но най-вече за детето. Трябва индивидуален подход за справяне със ситуацията. Моята дъщеря беше отказала да пише на занималнята в първи клас. Замествала учителката на съседен клас. Оставила я жената известно време - като не иска, да не пише. След това моята си събрала багажа да си ходи, а аз я вземах в 17 часа. Учителката я попитала пак не иска ли преди това да си напише домашното. И моята казала "Искам", извадила си тетрадката и го направила. Наясно съм, че в редовните часове е далеч по-сложно. Но първото е детето да е сложено да седи на първия чин пред учителката, така че тя да има постоянен поглед и контрол над ситуацията. Другата тактика е, в даден момент да се остави да не прави това, което правят останалите. Или да се предложи на всички да се разнообразят и  нарисуват нещо, да оцветят, да поиграят малко под ръководството на учителя - гимнастика на пръстите, джуджета и великани... Нещо, което ще свали напрежението. Може например да им предложи да измислят интересен начин да нарисуват цифрата, която изучават. Ей такива едни задачки, които излизат от плана на урока и залагат на импровизацията. Материалът може да се навакса после, няма да пропуснат нещо кой знае какво, но така нито детето, нито класът ще го усещат като нещо лошо. Ако учителят се фиксира върху проявата отиде часът, отиде и адаптацията. Другите започнат да го възприемат като лошото дете, което разваля дисциплината. Ако ще сменяте училището, то търсете Учител. Търсете онзи, който има опит и подход към различните деца.

# 744
  • Мнения: 8
Mama Ru, и аз съм на мнение, че трябва индивидуален подход към подобни деца, но за съжаление повечето учители не са подготвени и не знаят, как да се справят със тези деца, и за съжаление тяхното поведение се интерпретира, като липса на добро възпитание, каквито са и обвиненията на останалите родители, че едва ли не, не съм си възпитала добре детето и го лигавя.
Ние уж избирахме учител, не училище, но явно госпожата не е подготвена за моето дете.

# 745
  • Мнения: 3 609
Мама Ру е дала много подходящи съвети. Аз бих добавила, че ако имате възможност може като за начало да вземате често извинителни бележки и детето по- рядко да е в натоварващата среда, още повече, че няма проблем с учебния материал.
На познато дете имаше в класа много хиперактивно дете, което също и няколко деца постоянно го провокирали и хиперактивността се усилвала. В края на първи клас го местят в неелитно училище. Там вече средата се оказва по-благоприятна и детето постепенно се вмества в колектива. След 4 клас отива в МГ, друго познато дете от там, даде сведение, че в МГ всичко вече е спокойно. Та може да местите, но и не бързайте, проучете.

# 746
  • Мнения: 4 814
Nedinka , явно сте във Франция и ти работиш със сина ти. А има ли подкрепа в училище и как е организирана?

Подкрепа в смисъл? В Белгия сме, синът ми учи в международно училище.

В първи клас синът ми имаше проблеми с дисциплината - сериозни и всекидневни. В момента, в който ме видеха, започваха да се оплакват от него. Стигнах до там, че пращах само бабата да го прибира. В един момент ми писна, ходихме на невролог и правихме поредното обследване. Заключенията от обследването не съм показвала на училището, нито на учителките, но пък им пратих препоръките на специалистите - детето да седи само на чин, да му се дава възможност да става (раздава помагала и тетрадки, ходи да полива цветята), да не го оставят да скучае, когато си свърши работата (да му дават да оцветява, лепи, чете и т.н., докато приключат и другите). Във втори клас детето коренно се промени и оттогава има спорадични забележки и наказания за говорене в час, но нищо сериозно - общо три за цялата минала учебна година и все още нито една за тази година Simple Smile Обаче тях сериозно ги наказват в училище и предполагам, че на тази възраст вече това също играе роля.

Единствените затруднения с материала бяха в началото на първи клас с четенето по английски език. Тогава една учителка специално работеше само с него по 45 минути дневно. Даваше му и специални помагала, по които работехме у дома. Към края на първи клас това се оправи и тази помощ вече не беше необходима.

У дома обаче нежеланието за писане на домашни е огромно, както вече писах по-рано. Поне ги няма кризите и ревовете от първи клас, но всичко се прави под огромен натиск, с непрестанно повтаряне и контролиране и накрая заплахи, че ще бъде лишен от нещо, което обича. Изтощително е. И най-вече ми е притеснено докога ще я караме така. Едно е да контролираш дете на 10 години, но на 15-16 години нещата са съвсем други.

Последна редакция: чт, 27 окт 2022, 16:21 от Nedinka

# 747
  • Мнения: 5
Здравейте,
Синът ни е на три години идваме от Англия и е бил там на детска градина до две години. Като покрива всички изисквания за две и три годиншно дете в Англия. Много е привързан за майка си и може да изпадне в истерия ако не е с него.
Приеха ни във близка детска градина в София и проблемите започнаха. Казаха ни че не могат да се справят с него защото не изпълнява команди, не говори български а само английски и плаче постоянно за майка си. Можело само за един час да седи да се адаптира. Така минаха месеци и ни накараха да го запишем за СОП.
След комисията той е офиално приет за СОП и се притесняваме, че сме направили грешка.
Можете ли да ми кажете какви са последсвията от СОП ако детето просто не говори български? Детето е прегледано от специалисти, които не виждат психически проблеми.

# 748
  • Мнения: 12 463
Ще има допълнителни индивидуални занятия. Защо не го записахте в частна детска градина, в която децата учат английски и част от времето им се говори на английски? Поне докато научи малко български.

# 749
  • Мнения: 5
Като цяло посетихме няколко частни и не останахме с добри впечатления за парите който искат са аналогични за Англия не за България.
Трудно ли ще се измъкнем от СОП по нататък? Ще има ли проблем когато започва училище?

Общи условия

Активация на акаунт