От клиниката ме изнесоха с линейка в безпомощно състояние. И директно ме закараха в друга болница, където се бориха за живота ми. 12 дена в реанимация. Всичко е документирано. Не говорим за "упс", а за поредица от грешки в две поредни операции там.
Отново подбирам внимателно думите и съжалявам, че няма как да наричам нещата с истинските имена.
Та като говорим за големи сърца и морал, позволете ми да съм с особено мнение. Аз моралът го видях от първа ръка. Още съм била в реанимация, без гаранции за живота ми, когато Х вече се е разхождал в чужбина и пускал усмихнати кадри от пътуванията. А телефонът на мъжа ми беше блокиран в даден момент, при все, че кавги не е имало нито за миг.
Аз съм месеци наред от операция в операция и продължават. Крайно тежки и болезнени. Ясно ви заявих, че съм инвалид. И не знам какви детайли точно биха ви удовлетворили, за да нямате усещане, че някой ви лъже. Пишете, че диалог нямало да стане. Странно, аз ви предложих да ме видите наживо и да ви покажа документи.
Когато аз избирах клиника четох (и) тук. И четох захаросани неща. Дано разберете защо изобщо си вредя като пиша всичко това.
Всъщност, дано продължите да вярвате в захаросаната версия. Това ще означава само едно, че сте здрава.