Коя е най-висшата степен на разсеяност...

Мъргулия надявам се няма да се сърди, ама сега се сетих, дето преди време беше загубила себе си за няколко часа...
после се сети, че май била в банята

edinstvenia put kogato sum hodila v Metro beshe veche dosta napred vuv vecherta i horata me omoliha da poburzam na niakolko puti,az suotvetno poburzah i na put za kasata vidiah che tova ne e moita kolichka sus stokite, a sme si gi razmenili po niakoeto niekoe vreme sus drug klient.pochnah da obikaliam da vurna izlishnite stoki i da si vzema moite-edva me izturpiaha -biah posledna v tozi ogromen magazin ot blizo 30 minuti.....posle na kasata se okaza che i karta niamam na vsichkoto otgore..........samo deto s pogled ne me ubi

На един осми март по телефона се обажда един клиент(мъж), голяма надувка, и преди служебните разговори ми пожелава стандартниоте неща за женския празник, и аз му отговарям "мерси и на вас". Така се притесних като се усетих, взех да се извинявам, ама отвътре ме напушва смях, добре че и той взе да се смее. 

направо ме разревахтееееее
на мен единия номер, който си спомням беше, че ходих да ме правят чавдарче по джапанки.
а някой да е ходил до магазина с маска накосата??

 Сетих се за един познат,който преди 3 години изпрати около 100 смса за Великден с пожелание:"Честито рождество христово!"

Моите направо бледнеят пред това, което прочетох.
Когато пускам стерилизатора в микровълновата, поне по 4-5 пъти спирам печката, разглобявам стерилизатора, проверявам водата, после пак сглобявам. След това се сещам - ама дали е точното количество водата? 
Случка, която се разигра с майка ми преди известно време. Звъни ми тя по телефона и вика:
- Аз се загубих!
- Как така се загуби? Къде си?
- Ми откъде да знам къде съм, като се загубих...
- Ама в София ли си?
- В София съм, естествено...
- А какво има около теб?
- Мииии.... не знам. Някакъв трамвай минава и зад мен има една сграда. Пише "Електро..." нещо си на табелката.
После се сети, къде точно се е загубила и че е била на ул.Цар Симеон, ама...

Баба ми, лека й пръст, на "Христос воскресе" отговаряше "Благодаря, подобно".

И аз се сещам за случая.

МърГулия,    Следващия път ме зЕми с тебе - шти нося куфарите, ай промис !

 Една колежка раздава бонбони"за бог да прости",че баба и имала 5 години помен,и една друга замечтано почва да нарежда"Да е жива и здрава,дълго още да живее и т.н."

Не, ама вчера една в магазина беше с шарени ролки на главата. Бая се чудих от разсеяност ли, от непукизъм ли... Пък млада и готина мацка беше...

то да пуснеш пералнята без градуси пак бива,ама аз без прах......... че после пак.
една приятелка беше оцъклила веднъж баща си и майка си с разсеяноста си. баща й казва: занеси ми обувки те шкафа... и познайте..... след минути майка 2 пъти изпищява едно след друго!
горепосочените обувки се мотаят прилежно в хладилника, а един салам в шкафа за обувки ))

  Ама направо умирам от смях.
Моя мъж само вика "Абе к'во се хилиш там като луда, ти съвсем откачи" 
Срахотни сте мацки. Вдигнахте ми настроението за седмица напред.
Аз бледнея пред повечето от вас. Но да се пробвам.  По тоталитарно време беше модерно да се обядва на балкона или поне у "наше село". Та аз бях на 6 годинки. И тръгвам на училище казвам на нашите чао и заминавам с трамвая. Прибирам се аз а майка ми :"Ти нещо да имаш да казваш" а аз като в небрано лозе мълча като ремсист: "Ми не" и почвам да мисля какво трябва да казвам. Чак по-късно разбрах, че съм ги заключила на балкона  добре, че тогава не се заключваха вратите на апартаментите та извикали някакво момче от площадката зад блока да им отвори 

аз олио слагам, ама се случва вместо картофи да сложа да пържа капачката на олиото и да забележа чак след като тя пламне. и мъжът ми не е пожарникар, та купи пожарогасител да си имам под ръка.
веднъж преди години тръгнах да си купувам билети за трамвая. поисках три, дадох два лева и зачаках билети и ресто от 20 ст. не получих ни едно от двете - оказа се, че един билет струвал три лева, в което продавачката употреби доста усилия да ме убеди, аз бях сигурна, че иска да ме излъже  .
след като се събрахме със съпруга ми, отидохме да живеем в един апартамент на нашите, който стоеше неизползван от година-две. по случая естествено решихме да съберем приятели да се почерпим и аз обяснявам на приятелка къде да дойде - бл.30, средния вход, на четвъртия етаж. добре, че майка ми стоеше до мен и ме слушаше - от всичкото само етажът беше верен - блокът бил 25-ти и бил с четири входа, та имало избор на кой среден вход да се спреш...
миналата седмица пък си заведох щерката на урок по пиано един час по рано от колкото започва. оставих я там и се прибрах(то е наблизо). като стана време за истинския и урок, тръгнах из къщи да я търся, за да я водя пак  ... чак тогава се усетих каква съм я свършила. добре, че имало друг урок преди нейния, та не е трябвало да стои пред школата да чака и да се изплаши.
баща ми пък веднъж ми се обади да ми честити рождения ден на 16 юли. само дето моя рожден ден е през февруари. виж, едната ми дъщеря е родена на 16, само че август, а другата е юли, но пък 24ти... та поне знам от къде съм си наследила разсеяността.

От това се сетих за един мой много добър дългогодишен приятел, който всяка година ми се обажда за рожденния ден на различна дата. Аз съм на 16 септ., той ми звъни на 11, ама вече супер убеден, че е уцелил датата. И пет часа: "Честит рожден ден, ......."пожелания, не можеш го спреш. И аз накрая: "Ми ти пак не уцели, аз съм на 16". И така всяка година си се смея с него.
Веднъж искаше да честити на една обща приятелка и ми се обжда, ама 2 месеца преди рожденния и ден и :"Абе, Ели нямаше ли рожден ден тези дни?" и аз :"не" и му казвам датата, но той естествено я забравя. Е, на мен поне месеца налучква.

Случва ми се да забравя нечий рожден ден, но винаги се обаждам дори и със закъснение.

Ако зацепя след два дни примерно звъня и почвам :"Честит ВТОРИ ден след рождения ти ден  и бла-бла и т.н."  Хем не си пропускам човека хем го развеселявам и се почва едно щурясване...