Уморява ли ви майчинството?

Майчинството е рай или ад в зависимост от живота ти преди децата. Ако си антисоциална като мен и мразиш да си сред хора- е рай. Вече 3г съм си вкъщи и мисля да продължа още няколко. Ако обаче си свикнала на активен живот, социален, всякакъв, пътувания и т.н., стоенето вкъщи и рутината с детето са ад.
Рядко ми тежи да съм майка, баби не ползвам по собствено желание. Идват за 2ч на гости и си заминават. Успех на всички.

Пфф, мнооого ме уморява.

Аз от 13 години съм си вкъщи...първата вълна от умора ме накара да си намеря работа от вкъщи, да се преквалифицирам, да започна да изкарвам пари и да се чувствам добре в кожата си...

Втората вълна - да отслабна, да започна да се занимавам със здравословно хранене, готвене, спорт

Третата- да наложа военен режим у дома

И вечееее-  вече така ми се е натрупала умора, че дори ме тормози да си работя от вкъщи. Само се мотая, мрънкам и ровя по форумите да се карам с хората това ми носи адреналин...после за да си го изкарам на домашните, готвя екзотични манджи, които никой не яде

И това не е майтап

Въпреки, че с мъжа ми така сме си поделили деня, че аз да поема сутрините той следобедите, а децата ми са чудесни и сами си оправят всичко, мият си чиниите, обличат се, зареждат перални, сушилни, и изобщо всичко, аз вече се чувствам мн изморена психически от стоенето вкъщи ...

Не зная, може да е период, след който ще вляза в нова фаза, но в момента, дали заради сезона и краткия ден, се чувствам точно така- нищо не ми се прави

Аз през майчинството си почивах. Но и не съм имала големи майчинства. Повече от година и аз не мога да издържа да затъпявам.

Ако си сам и си гледаш сам децата без баби или друга помощ е много тежко. Но пък и безкрайно удоволетворяващо.
Интересно, но при мен най-тежките неща ме правят най-щастлива - строенето на къщата, гледането на детето.
Усещаш след себе си следата, дълбоката бразда, която правиш като рало.
Майчинството не е сееш па ядеш.
За това хората са живеели навремето на роди, хем земята да гледат заедно, хем децата, хем къщата ...но пък са имали други проблеми.
С две думи - лесно нема.
В началото бях по-зле, колкото повече расте, толкова ми е по-лесно.

Относително "уморява". Имало е моменти, в които съм си мислела "не мога повече" и някак се налага да свърша 5 пъти повече и се оказва, че съм можела. Това, което уморява е, че след умората понякога няма почивка и презареждане, а нова задача.

Припомням си, че е нормално да е трудно. Не се оставяйте в тоя форум да ви обяснят как всъщност то трябвало да е лесно и майката да е 100% във форма, къщата под конец, ноктите с маникюр, косата-фризирана и ако не е така, то не е случила на мъж, не е организирана, има повече деца, отколкото може да гледа или всичко това едновременно.

Много зависи и от децата. Първият най-много ме натоварваше и изкарваше от кожата. Второто и то е от изискващите. Третото е дете-маргаритка, където го боднеш, там вирее. Яде, спи, весели се и боледуването му е леко.

Общо взето не съм се "отдала" на децата, тоест не им правя веселото във всеки момент, а ако решат да са гадове и да не ядат, им давам подходяща храна, която знам, че ще изядат. Не се моря да предлагам 77 пъти едно и също нещо. Защото с три деца вече знам, че дори на 10-18 мес. докато са будали да са яли всичко, между 2 и 4 г. стават натурално злояди (по много причини, вкл. и вече не толкова бърз растеж). Та не си го слагам на сърце да готвя n манджи и да врънкам да ги изядат.

Също така: не организирам и не ходя на рождени дни, което запазва разсъдъка на всички. Купувам еднотипни дрехи, докато са малки и се въргалят, не гладя, суша в машина. Не ходя по специални събития, не си запълвам програмата - карам я ден за ден. И имам ниски изисквания към децата, вече си знам, че ако ще да шъткам на всяка секунда, пак ще имат кофти моменти и пак аз ще изляза крива, че са невъзпитани. Повечето хора впрочем имат само една категория за "дете" и си мислят, че всички са с акъл на седемгодишни. А всъщност дете на 3 е нещо съвсем друго и това, че се дърпа или вика не значи, че е невъзпитано, а майка му- мърла.

Подкрепям напълно мнението на The Siren of Titan
И аз като беше бебе се скъсвах от старание / зимата камъни да падат я извеждах на разходка, да се закали и то с две шапки /
Робувах на всякакви простотии и най-вече живеех в тежка депресия, че не мога да я кърмя и ето - детето ще израстне идиотче и кой е виновен - аз и само аз. Изобщо - полярна нощ ...
И един ден ми просветна, че детот си расте супер, че иска да се търкаля в калта, че ще яде като е гладно, ще пие като е жадно ...И се успокойх.
Ядеше си обяда на площадката, заспиваше си в количката, а аз заедно с нея отивах на маникюр, или на фризьор ...като не можех да сготвя вечеряхме салати и таратор ...и няма нужда къщата ми да свети като коледна елха ...успокоих се, тя също и всичко си дойде на мястото.
Сега сме си едно щастливо, мърляво семейство - преди малко навън ходеше да гази по калта и разбира се омаза и мен - и не ми пука никак.

И аз подкрепям предходните два поста. Свърши времето, в което се впрягах, че видиш ли ще се изцапа или пък не иска да вечеря. Нейна воля. Когато е гладна яде. Понякога яде като за 10 хлапета, друг път кара на 1 кисело мляко целия ден. Но ако взема да я преследвам с лъжицата става в пъти по-зле.
Вчера на площадката й позволих да се пусне по пързалката, върху която имаше засъхнала кал, която не успях напълно да почистя. Една майка буквално изпищя "ще се изцапа детето" и ме изгледа с укор. Аз пък й казах, че ще изпера като се изцапа, а тя ме погледна сякаш не й беше хрумвало това с прането до момента или поне го приемаше като нещо много фатално. Е, ако си няма пералня, може и фатално да й изглежда. Всичко е до гледна точка.
Давам си сметка, че ако в периода на двете години майчинство се впрягах за по-малко неща отколкото се впрягах, щеше да ми е много по-лесно чисто психически. Но е трябвало да мина през всичко.

А, моля ти се, има хора, за които "пералнята пере" не важи, трябва всяко изцапано първо да се поизтърка на ръка. При мен пералнята пере, ама дрехите не са като от реклама, за съжаление. Ама нямам време и сили да скачам на всяко петънце и да го изтърквам акуратно. Колкото се изпере - толкова.

И аз съм от лежерните в това отношение. Като не го изпере пералнята значи дрехата остава за вкъщи, а после се хвърля. Суша със сушилня. Не гладя и никога не съм гладила.

Тези неща от самото начало ги приемах по описания начин, въобще не ме трогват. Но много ядеше зверчето, все си беше гладно, няма ден, няма нощ, недоспиването ми разказа играта. Друго не ме е уморявало така, но липсата за сън ме скапваше напълно. Но и на това се намира цаката, резделихме си с баща ѝ спането, така че всеки до получава по 8 ч. сън и се родих.
Другото, което ме натоварваше беше, че е спъната в ръцете и кракат, и до днес си е така. И млечни, и постоянни зъби, все си е без предни. Давеше се и спираше да диша, беше ѝ се запречила кост в гърлото, та по спешност съседи ни караха, че бях сама. Въобще тези инциденти не изстискваха.

Иначе че ще се изцапа не ми е пукало особено, ровеше се като животинче, после в банята и пак е като ново не помня да сме имала проблеми с петна по дрехите.

И аз съм на същия принцип. Много важно, че имало някакво петънце, няма кой да я гледа вкъщи.
Сега не гладя, ама като се сетя първите месеци и в гладене колко се хвърлях, луда работа! Всеки изминал ден се убеждавам, че човек колкото по- лежерно го дава, без големи очаквания, по - лесно се случват нещата!

...
има дни, в които дори не обръщам внимание какво си обличат ...и пак съм уморена ....
А те от малки сами си се обличат...

Ама те и дрехи ли носят? Аз у дома изгледах вече една малка нудистка колония...имат си период, в който дрехите ги дразнят, или им е забавно да се събличат.

За домакинска работа и аз не се впрягам изобщо. Върша я когато имам време и сили и колкото да е свършена. Не гладя нищо. За яденето вече спрях да обръщам внимание, от както стана на 2 наистина яде 5 неща и то ако е на кеф. Примирих се.
Навън си цапоти из локвите, калта, снега, имаме си подходящи дрехи, мокри се, катери се където иска, не я спирам. И пак ми е много трудно. Просто психически съм много уморена от тръшканици, инати, ревове, претенции и изискване на 100 % внимание. Смазана съм от стоене вкъщи и имам нужда от огромна промяна, а не съм кой знае колко контактен човек, нито пък може да се каже, че преди раждането съм водила супер динамичен живот, но все пак не е било като сега...

Аз бях от тези, които абсолютно сами си гледат детето, без баби, свекърви и помощ. Съпругът ми, разбира се, е до мен, но ходи на работа.
Психически ме побъркваше, че всяко мое излизане трябваше да е по градик или съобразено с него. Има ситуации, в които не можеш да влачиш бебе, в банка, в НОИ и т.н.
Абе, лесно няма, ако се оправяш сам на пангара, затова ако имате вариант, възползвайте се.