Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

Аз на 35 повече бих се притеснявала от бременността.

Ама чакай сега, откога се смята за някаква свръхзагриженост и подвиг да се грижиш адекватно за дете, без да го неглижираш?

И аз не Бях готова. И нямаше никога да стана. Но се навих и се впуснах в начинанието. Мъжа ми искаше по-рано но ме поизчака. Решихме и така. Ако не бях се решила сега щях още да си се чудя. А ме е малко яд дори,че не се навих по-рано.Родих на 28. Но имаше други неща за вършене,а и нямаше точен човек😉
Няма идеален момент за дете. Аз мислех, че ще съм много зле като майка. Но се изненадах от себе си.
За второ обаче много много сериозно ще си помисля дали изобщо.

Преобличам, когато преценя, че е за преобличане. Всяка жена има различни критерии в това отношение. Но майчинството е изморително и още как, особено ако няма никаква странична помощ -баби, детегледачки и моменти само за мъжа и жената свободни(има кой да гледа детето за половин-ден-два. Бащата не го броя за помощ, а за родител със същите задължения+ходенето на работа. Поне моя не съм и не го жаля.
Ами имам позната, на която всяка събота и неделя, ваканции и боледувания има кой да 'и вземе децата и те не се занимават. 😉

О, не говоря за хранене и обличане. Говоря за бременност, през която не съм аз (за някои жени може да е лека, но за мен беше много трудно особено психически), през която ми се гадеше 23 часа от 24 и още куп дискомфорти и притеснения, говоря за раждане, с което си рискуваш здравето и тялото и с непредвидими последствия и след което известно време си...абе не особено добре. Говоря за следродилна депресия, кърмене, безсъние, изолация от нормалния живот за 2 - 3 години, емоционално изтощение от мрънкане, рев, тръшканици, притеснения, недоспиване, тичане след лудо 2 годишно, което търчи срещу колите навън и т.н. невъзможността да си водиш предшния начин на живот пък било то и да отидеш до тоалетна необезпокоявано или просто да се наспиш. И чак накрая слагам физическата умора от ОПИТИТЕ за преобличане и хранене, носенето на тежко дете и стоенето приведена, от което оставаш без кръст и т.н това е даже леката част

и аз бях така. чак до 30г. чаках а бяхме заедно години ...
после след първото си мислех че никога повече няма да се реша...
но след 8 години и второ си родихме, та чак искахме и трето после искахме но пусто здраве- не стана. Та оцелях след цялата хамалогия. и децата и те...

Да де, гадно е. Но пък е хубаво да имаш попораснали деца и понякога трябва да си платиш цената. Подготвяш се психически и така, никой не е казал, че няма да е гадно. Някои от гадостите си има начин да ги компенсираш.

Освен това винаги имаш извинение да казваш не на всякакви покани. Пък и към 35 т. нар. "нормален живот" и без това ще се трансформира, всеки е със задачите си, на все по-малко хора им пука за теб, щото вече го няма блясъкът на младостта и след само 5 годинки идват 40-те. Та така.

Не прочетох всичко, но това с котката ми хареса. Посмях се. Най-вече, защото и аз едно време така мислех преди да родя. Сега, както някой вече писа, многократно ми е идвало да й набия шута, защото винаги решава, че е нейното време като сложа детето да спи. И не само - поводи и причини безброй. Та, ще е доста забавно като имаш вече дете, Анонимна, уверявам те.
Това само като видех, че някой си маха котката като забременее направо ми действаше като убийство. Обаче сега ги разбирам хората. Ако моята не я гледам 15 години вече, никога не бих си вкарала такъв таралеж в гащите.

Ако някой има няколко развода зад себе си и 3+ деца като скачени съдове и незначителен самостоятелен доход -
 тогава е добре да се грижи за парнтьора-provider, да му приготвя салатка и ракийка и да му се радва, че си цъка на компютъра, вторачен в значимите проблеми на светлото бъдеще и че е истински мъж, който не е сменил един памперс през живота си, да го хвали и по форуми, и пред приятелки и пред него най-вече и да си го пази максимално щастлив, че без него стават малко драматични нещата ми се струва.

Аз пък който съм сменил безброй памперси, отговарял съм за изцапванията при изпуснал памперс и наповръщано, мога да кажа, че тези неща сближават партньорите повече, отколкото да ги отдалечат. Досега не съм прочел нито една тема за разпадащ се брак/връзка, която да започва с "моят партньор много ми помагаше като беше малко детето - това и това и това правеше, за онова и другото и третото отговаряше". Все започват по един и същ сценарий - тя си цикли нон стоп с бебето, той си бачка работата, седи си на компютъра (или пред телевизора) и си излиза с приятелите. Нищо не се е променило за него, памперсът е женска работа, защото бебето усеща че мама му сменя памперса и ака по-здравословно така - има нужда точно мама да му смени памперсчето, да го оригне, да му изпере дрешките, да му изчисти повърнатото, да му измие и стерилизира безбройните шишенца, лично да му накупи пюренцата от магазинчето и изобщо бебенцето има нужда от маминката си, усеща, понякога телепатично дори, когато таткото прави такива неща и се сърди и плачка повече и не расте достатъчно бързо. Мда, точно така ще да е

Не че не може и така, но трябва да се преглътне малко повече според мен. Като едно време - една баба на 90+ веднъж разказваше за семейния си живот и се видя какъв стандарт има тя за семейно щастие... Баща ѝ бил "лош човек", много ги биел, мъжът ѝ бил добър човек, малко ги биел. Те така - човек ако не лети много в облаците, всичко преглъща. Ама дали така трябва да бъде - не съм убеден. Защото в някакъв момент детето става на 2-3-4г., партньорите са се отдалечили вече страшно много, на майката ѝ е прекипяло до не знам къде, сексът в къщата е само мираж, а извън къщата - съвсем реалистична алтернатива и хоп - влиза се в тези 50% разводи, че разводът в днешно време си е направо лукс, като се замисля, както не се хАбят да се женят дори младите. Или в останалите не знам колко %, в които съпрузите са като съквартиранти с benefits в общи линии.

БгТатко81, ха сега се замисли като си толкова добър татко, защо си още само с едно дете:) и дали всяко стоене пред компа е безцелно разцъкване. Салатка с ракийка никога не съм носила.

Хайде сега броя на децата няма отношение към това дали някой е  добър родител. Пък и не е константа, скоро вече може да не е с едно. Може и така да са решили.
Ние например все още сме с едно защото не искам да раждам отново на този етап, а не защото мъжът ми не е добър баща. Страхотен баща е, ама това е крайно недостатъчно условие за мен да се навия на още едно дете...та така...

Човек става добър родител с 4+ деца. Йеспер Юл, психолог, експерт по родителство и многодетен татко. Преди това си е аматьорска работа. Така е наистина. Повечето деца дават перспектива.

The Siren of Titan, не знам дали съм добър татко, нямам много база за сравнение, защото няма (функциониращ) бг-татко форум, където да си обсъждаме нещата с другите татковци. Само с 1 дете съм (засега), защото е нужно някакво технологично време да се направят децата все пак, нали тъй? Плюс какво ако си остана само с 1 дете? Проблем някакъв ли е човек да има 1 дете? Или гоним норматив някакъв? Поне 8 като Живка? Гледам и нейничкият се пази от женски дейности като шетане (по контЕнерите), но само от това се пази.

Айде стига с юбермамите. Да почва да се включва съпругът на авторката в грижата за детето, пък тя да не му завижда толкова за това, че не е по цял ден затворник с бебе, защото и работата на пълен ден не винаги е лека. А ако може малко баби, бавачки и други такива да бъдат впрегнати в целия процес, съвсем хубаво ще се почувстват и сближат отново.

Ура за всички "човеци" с многодетни семейства от ма'алата. Сериозно ли беше изказването за това, кога един родител "става" добър?

Колко жалко, че мъжът ти не е такъв пример. Което пък е пример затова, че броя на децата не са показател какъв точно родител си. В крайна сметка мъжът ти е многодетен татко, защото е имало кой да ражда, докато той е голямата работа, а не защото се е проявявал като голям татко. Наистина фасулска работа. 😉