Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

Разбира се, че имам организация, но съм имала дни, в които съм се справяла сама. Особено двете породени - с месеци съм ги гледала сама. За баткото имаше градини, училище и да, има и баби, но не е като да са ми подавали сапунчето за къпане и да са стояли у дома всеки ден да ми чистят и оправят след мен.

Повече подробности няма да разкривам, но в момента таткото е ангажиран с децата по свои начини и си имат връзка, да. Това, че не ги е пипал като новородени не се е отразило.

Ще разкажа една историйка, излизам за малко днес и гледам мама ходи свободна, тате бута количка. Хубаво, ангажиран татко. Приближавам се и гледам - той пуши пурета над бебето. Е сори, ама това е баща без съзнание, колкото и да го натискаш да върши битовизмо около детето, той а приори не става и не осъзнава точно каква "мръвка" е сътворил, може и да не се усети. Има си такива хора, нямат съзнание и не разбират.

Моят мъж по-рядко се е влачил с мен по разходки, но усеща кога и как да се включи. И както казах, има си други задачи.

Е, той мъжът няма да спира да работи за да остане вкъщи по майчинство. Говорим за това да гледа детето когато е вкъщи. При нас това е 3 часа в денонощието. За него не е кой знае какво натоварване, но за мен е огромен плюс да имам това свободно време. А и кога иначе да общува с детето си?
И да, това включва и периода когато беше новородена, пак когато е вкъщи основно той се занимаваше с нея. Струва ми се абсурдно аз да правя нещо в другата стая примерно, той да е при бебето и да ме извика да сменя памперс?!

Нали, Сирена, обясняваш как смяната на памперс е фасулска работа (което е така разбира се) е как тогава голям оправен мъж не може да се справи с тази "задача"?

Не разбирам за какви сапунчета все говориш, моето се къпе само от един на слушалката, откакто е родено. Пробвай нон-стоп 24/7 сама с едно драматично няколко години, само с другия родител, който бачка и изкарва пари и пак говори за бройки и кой какъв родител е.

Свърши ли ти психотерапията, Сирен?
За друго е темата. За отношенията мъж/жена след раждане. И ако ти си се самоубедила колко е готино мъжът да носи пачки, а жената да бута колички, то на други този модел изобщо не им харесва и не ги удовлетворява.

И не всички татковци са безсъзнателни пушачи. Не знам защо изобщо споменаваш случая. Да се самоубедиш, добре. Но да изведеш дете на разходка за мъжа е дреболия, поради силната му физика и психика.

Вече съм го пробвала. Два пъти.

Смяната на памперс е лесна за мен, защото все пак съм опитна майка и го правя на автопилот. По-трудно ми е да въвлека таткото, все едно ми се слага още една задача на главата. Пък и да ми разтурва зоните за повиване и да не ми остави нещата както аз си искам...

Пробвала си друг път. 😉 Ако беше, вече щеше да си разведена за втори път, но и от твоя опит с първото, дори помощта не ти е спасила брака.

Сирен, просто мъжът ти не желае да се занимава с децата ви и толкоз. Няма нужда от повече полемики.
Ако на теб ти пречи можеш да споделиш, но моля те не го изкарвай някаква нормалност и норма на детеотглеждане.

Аз ще изтрещя ако трябва да гледам деца без партньора си. За битовизмите говоря. Полезно е и за майката, и за децата да могат да разчитат на другия родител за абсолютно всичко.

Той сега се занимава, казах, че не се занимава с новородени, което за мен е приемливо. След като децата започнат да комуникират, те, разбира се, си изграждат връзка.

И за неопитни смяната на памперс е лесна работа. След втория - третия път. Не е въпрос на баща / майка, а на желание и поемане на елементарна отговорност.
Не виждам и нищо лошо в излизането на разходка или "висенето" на площадка с децата от таткото. Даже е добре и за двете страни...

Грижата е константна величина. Не днес ми е на кеф правя всичко за теб, а след това 2 години не учавствам, защото...

Аз лично възнамерявам да си взема своето и в някои години да участвам доста по-малко.

Не знам откъде една жена намира силите да се занимава съвестно с всички неща покрай обслужването и обръщането на нужното внимание на едно малко детенце, но лично бих изтрещял за макс няколко дни, ако не бяхме напълно взаимозаменяеми във всяко нещо със съпругата ми. А това значи, че тя си върши нещата, които обикновено тя върши, аз върша тези, които по принцип аз върша, но в момента когато примерно някой се чувства уморен или просто наистина има нужда от време за себе си, може както се казва "да тръсне" бебето на другия. Един единствен случай е имало, когато нямаше как да стане - и двамата ни беше повалил някакъв грип преди 1/2 година и бяхме с 38 градуса, но се чувствахме все едно сме с 42 - като разбити. А детенцето с "крехката" си имунна система - кукуряк. Следобед тотално се сринахме, тя легна да спи, аз сложих малкото също да спи (макар че явно не му се спеше) и се сринах и аз. След което в общи линии който се чувстваше малко по-добре моментно, той ставаше да увещава бебето да поспи още малко или поне да гледа телевизия от леглото. Едната баба дойде чак на другия ден да ни спасява, когато вече бяхме по-добре и двамата, та си поигра малко с детенцето и си тръгна. )

Освен всичко друго изпитвам голяма гордост, че съм печен татко като виждам как се борят с децата си други татковци, че и някои мами. Обличане по 1/2 час в яслата примерно, едно кандърдисване, една борба с туй пусто дете, едни ревове, тръшкания. Същата работа на площадка, при доктор много често и т.н. Пък аз като мога да я облека/съблека за 2 минути, да я успокоя и разхиля за 1, чувствам се много яко! Всеки, който ми обяснява, че това не било "развитие" си няма хал хабер от нищо. Сещам се за един американски професор хуманитар, който беше понаучил някаква много проста среда за скриптово програмиране и се подмокряше от кеф, че можел сам да си напише някаква програмка (отново казвам - безкрайно прост скриптов език, елементарен като синтакс и доста ограничен като функции). Но той се чувствал "овластен", че не зависи вече от някакви гурута нон-стоп и можел сам да си направи нещо си.

Та същата работа е с бебето. Докато майката играе някаква роля на жрица, свещенодействаща около светия кивот, то мъжът ще е в ролята на прост туземец, дистанциран и от парнтьорката си и от детето в продължение на години. И докато дойде моментът малкото божество да се принизи до нормален член на домакинството и татко му да почне да изгражда истинска родителска връзка, я го има все още този брак, я не. А е точно толкова сложна цялата работа, колкото на професора-хуманитар да го научиш няколко команди на някой по-прост скриптов език за програмиране. Всеки го може, стига да не са стереотипите кое е "мъжка" и кое "женска" дейност

То всеки го може, но не всеки приляга, Бгтатко. Да не мислиш, че не е пробвано.
Има си мъже, спънати за битовизми, но пък незаменими като опора, партньор, стабилност. Така че аз викам да не с еомешват много капите. Да има водещ в грижата за детето до 3-4 с активната подкрепа от другия под формата на помощ за осигуряване на лично време, сън, няколко часа да се отдели от ужасно потискащото се повторение на ежедневието при гледане на дете.
И  после вече, когато малчуганът позакрепне могат и да са взаимозаменяеми.

Здравейте мили мами, много се радвам че има подобен форум в който можем да си споделяме.
Родих дъщеричката си преди 3 месеца, за жалост тя има тежко заболяване на бъбреците с което се борим. Аз съм на 23 а мъжа ми на 40. Влюбих се бързо в него, млада и наивна, виждаща живот ни с розови очила. Той беше много влюбен и мечтаеше за дете. И двамата работихме докато родя, той е инженер и има доста работа. От както обаче разбра че дъщеря ни е болна се промени.... Аз съм с нея по болниците, той разбира се работи, и се отчуждихме. Излиза с колеги и приятели през вечер, ядосва се ако някой мой приятел ми се обади или иска да се видим, защото за него няма приятелство между мъж и жена .Макар да ми се струва невъзможно, имам съмнения и за друга жена. Не е да не му обръщам внимание, когато бебето спи, готвя и чистя, но най-вече искам да прекараме време заедно. Но не и той .... Явно бъркам някъде, но къде ?