депресивно състояние

6 март 2018, 19:49 ч.

Мнения: 78

Здравейте, не знам дали темата е за тук, или не.
Преди 2 месеца вторият баща на приятелят ми почина. От тогава той (приятелят ми) се държи "нормално" - от време на време се смее, после отново става тъжен. Никога не е бил от този тип мъже, който споделят личните си проблеми, но никога не е прехвърлял гнева си върху мен. След като това се случи той постоянно ми вика за всичко, не мога да проведа един нормален разговор с него - винаги съм виновна. Започна и да се държи дистанцирано (което до някаква степен предполагам е нормално). В началото си казвах, че е нормално гнева си да го излива върху мен - все някой трябва да е виновен. Но вече това не се търпи. Плача постоянно. Искам да му кажа, че и на мен ми е гадно за него, но аз не съм виновна с нищо, но просто не мога да го кажа и продължавам да мълча и да търпя. Изпаднала съм в ужасна депресия, искам постоянно да спя. Моля ви, дайте ми някакъв съвет какво да правя? Постоянно му казвам,че съм до него,но той просто нищо не ми споделя.
П.П. заедно сме от 3 години

# 1 7 март 2018, 00:10 ч.

Мнения: 9 196

Смъртта на близък е тежък удар, но не и извинение да си жесток към другите ти близки. Както той е с тебе. Ако не иска подкрепа и помощ, освен да се разделите временно, друг вариант не виждам.
Въпреки всичко, живота продължава и не може да жертваш себе си, защото той е изгубил някой. Не си виновна, в крайна сметка, за да бъдеш наказвана. Не разбирам защо си в депресия, а не обидена, че се отнасят с тебе незаслужено лошо.

# 2 7 март 2018, 16:27 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Да е той в депресия, разбирам, ама ти защо?
Труден е периода на преживяване на загубата, не знам какъв съвет да дам, но поне поговорете - не си длъжна да търпиш такова отношение. И не задълбавай към депресия, не знам какво точно за теб е депресия, различните хора наричат с това име и доста реки състояния, но ако толкова те притесняма, една среща с психолог може би ще помогне.

# 3 7 март 2018, 17:17 ч.

Мнения: 78

Аз самата не мога да си обясня защо съм .. постоянно плача от абсолютно всичко, а като се сетя за него започвам още повече; отслабнала съм до грозно състояние.. абе неприятна гледка. Въпросът е,че аз не искам да се разделим и само от тази мисъл пак ми се насълзяват очите. Тежко ми е,че не ми казва абсолютно нищо и просто се чудя какво да направя, дори за малко да бъде щастлив...
Винаги съм на косъм да му кажа всичко това, но в следващия момент се сещам, че в момента (или поне се надявам) съм най-близкият му човек, и не искам да си мисли,че се отдалечавам от него
Не знам хора, само като чета какво пиша си мисля,че не съм с всичкия си:dizzy_face:

# 4 10 март 2018, 11:14 ч.

Мнения: 12

Нормално след такива ситуации да е объркан и да не знае какво да прави. Трябва му време да осмисли всичко и да се преустанови към предишния му начин на живот. Просто му дай време, всеки го преживява по различен начин. Blush

# 5 10 март 2018, 11:16 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Цитат на: Serpent59 в ср, 07 мар 2018, 17:17

Аз самата не мога да си обясня защо съм .. постоянно плача от абсолютно всичко, а като се сетя за него започвам още повече; отслабнала съм до грозно състояние.. абе неприятна гледка.

изследвай си хормоните

# 6 5 апр. 2018, 15:10 ч.

Мнения: 1

Здравейте от 3 месеца,сам на лечение първо пих деанксит, после ципралекс ама не ми се отрази добре.Сега съм на дуксет някой пил ли е такива хапчета и изобщо доволен ли е

Причина:

Причина: