Преди 2 месеца вторият баща на приятелят ми почина. От тогава той (приятелят ми) се държи "нормално" - от време на време се смее, после отново става тъжен. Никога не е бил от този тип мъже, който споделят личните си проблеми, но никога не е прехвърлял гнева си върху мен. След като това се случи той постоянно ми вика за всичко, не мога да проведа един нормален разговор с него - винаги съм виновна. Започна и да се държи дистанцирано (което до някаква степен предполагам е нормално). В началото си казвах, че е нормално гнева си да го излива върху мен - все някой трябва да е виновен. Но вече това не се търпи. Плача постоянно. Искам да му кажа, че и на мен ми е гадно за него, но аз не съм виновна с нищо, но просто не мога да го кажа и продължавам да мълча и да търпя. Изпаднала съм в ужасна депресия, искам постоянно да спя. Моля ви, дайте ми някакъв съвет какво да правя? Постоянно му казвам,че съм до него,но той просто нищо не ми споделя.
П.П. заедно сме от 3 години