Нашия тати реши в понеделник да си почива. Аз бях нощна в неделя и много се зарадвах. Най-накрая един ден само за нас тримата. Стига толкова работа.
И така.... Излязохме на разходка, хилиме се тримата, угаждаме на дребчова, въобще супер. Изведнъж в 13 часа малката ми каза, че я боли "емчето". Коментираме със Сашо, че не е закусвала и сигурно я боли от глад. В 13:30 болките й станаха неописуеми. Детто започна да се мята, не може да си намери място. ИСка да я държа, а така се мята, че няма удържане. Пищи, реве и повтаря "Ох бе, ох бе, емчето ". Отвреме на време я отпуска и заспива моментално и изведнъж се събужда с кански писаци и викове. Отиваме в Окръжна (там имаме познат лекар). Чакай, чакай. Никой не ти обръща внимание, въпреки препоръките. Изведнъж Кети се събужда и почват пак канските писаци. Сигурно 30 минути са ни загубили там. ТЪПАТА педиатърка в Окръжна пита ме какво е яло детето и аз казвам нищо не е закусвала, само на кърма е. А тая кокошка "кърма , каква кърма, от къде тази кърма?". За първи път в живота си се одядох на непознат човек. Казахй със смразяващ глас. "Много чудно от къде може да идва кърмата!!!! А оная. "Ау правите страхотна грешка, какво му давате на детето с тази кърма? " Отговорих пак троснато "Всичко това, което не се дава когато не се кърми. И сега съм дошла не за съвет дали да кърмя или не, а да видиме защо крещи и го боли детето" . Тая кокандрела викна детски хирург. Идва тя след още 10 минути чакане. Вижда, че Кети е с памперс и казва "Аууууу памперс, ама как такана две години с памперс". И ми се мота и започва няква плеяда как децата едно време преди годинка били вече на гърне. А Кети милата продължава да крещии да повтаря, че иска мама да я гушне. Оттам ни пращат в Пирогов. Там същата работа. Чакай, дете пищи, никой не обръща внимание на това. Преглежда я друг детски хирург. Усети, че я боли в дясно и продължава да натиска, а писаците на детето ставатвече нечувешки. Казва, "Да, тук вдясноооооо" и продължава да натиска. За малко щях да му царападосам ръката. Пращани на снимка. Там чакай още не знам колко минути. Отварят вратата и щяхме да се сблъскаме с чакащия пред нея, защото той виждатели не чул как детето крещи неистово пред вратата. През това време една бабушкера "Ама ти защо плачеш. Чакай да те взема щом плачеш". Аз вече набрала, нерви и скорост обръщам се към бабичката и със не знам какъв глас вече й казвам "Ще плаче като я боли. Не личи ли, че я боли!!!" Оная обаче вече продължава. Добре,че тогава се отвари вратата и влязохме в кабинета. Снимаха я и ни пратиха в друг. Там ЧАКАЙ. Вече почти полудявам. започвам да рева от безсилие, че не могада помогна на детенцето си. В следващия кабинетй направиха продухване, но за съжаление неуспешно (вкарват въздух през дупето, като го гледатна рентген). Казаха ни, че трябва да ни приемат и ще я оперират. Най-накрая чухме със сигурнос,че има преплитане на червата. Тънките черва слязли при дебелото. Едва тогава се сетиха да й бият обезболяващи. А как зверски й сложи инжекцията сестрата. Направих й забележка да я слага по-бавно. Започна за малкода я слага бавно и пак я изтреля. Няматли време, ли какво си вика това малкотоне може да си каже послеколко го е боляло докато съм я поставяла. И милата като заспа, ама като дрогирана. Отпусната, направо се уплаших. Приемат ни в кърмаческото. Там който те погледне те навиква. Надупчиха ми детенцето. Взеха ъ кръв от където се сетят. Горкичкото и толкова са неучтиви и груби. Сложиха й системка и тя пак заспа. След 20минутки ни свалиха пак да я надуватс въздух. Събраха се трима лекари и няколко сестри. Боже, хора не съм сипредставяла, четака може да крещи малко дете от болка. Но слава на БОГА тозипътбеше успешно, въпреки, че всички се съмняваха, че ще успеят. В последствие се оказа, че лекаря, който извърши маниполацията ни бил познат. Ама аз толкова бях сашардисана, че даже не съм го видяла кой е. качиха ни в отделението. Малката живна. Дърдори, весела, смее се. И от там започва НЕЧОВЕШКОТО отношение на персонала в отделението.Не ми се говори просто какви одвъртни жени са там. .... Моа да изпиша още толкова, а сме стояли само ден и половина там
Вкрайна сметка съм отвратена от нечовешкото отношение на лекарите
Ама вече всичко е минало (да се надяваме).
Благодаря на Бога, че закриляше детенцето ми